Алекс Уанг, ръководител на иновационното поделение XLabs към китайския гитант "Хуауей", бе един от десетките, които застанаха на подиума в Рим в Европейския ден на иновацията и изложението Huawei Eco Connect миналата седмица. В списъка бяха представители на тази и други компании, изследователи и дори зам.-директор в Парижката опера. Речта му "Да мислим дигитално в епохата на интернет на всичко" обаче бе като мото на всички други през трите дни - знак, че част от индустрията в Европа се приготвя за години на промяна.

Най-големият в света производител на телекомуникационно оборудване и вторият на смартфони не пестеше равносметки за постигнатото и обещания, каквито изобилстват на подобни изложения - представяне на новите чипове с изкуствен интелект, тестово рисуване с добавена реалност, демонстрация на софтуер, който улавя и разпознава тела и движенията им, и прогноза за нов смартфон, съвместим с петото поколение (5G) мрежи още идната есен.

Особеното бе, че и китайският гигант, и бизнес лидери от целия спектър - от автоматизация до електроснабдяване - недвусмислено показаха, че смятат това бъдеще за скорошна реалност.

Едрите щрихи в тази визия за бъдещето са прости за обяснение и не са патент на една или друга компания - дигиталната индустрия ще прекрои всичко за 30 години. Консултантската компания GSMA смята, че само интернет трафикът ще се увеличи 180 пъти в следващото десетилетие.

Комбинацията на мрежата от пето поколение с други компоненти на бъдещето ражда основите на нов дигитален свят, в който ще навлезе не само бизнесът, но и притежателите на "умни" устройства. Например изкуственият интелект в последните модели смартфони (не само на тази компания) е широко рекламиран, но колкото повече навлиза в употреба, толкова повече предлагането му като част от облачни услуги ще помага той да "излиза" извън устройството и да пести на потребителя изчислителна мощ и батерия.

Заедно новата мрежа и интернет на нещата ще пренасят информацията, облакът ще я държи и управлява, а изкуственият интелект ще насочва действието. Това ще засегне всичко - от дигитализацията в рибните стопанства в Норвегия чрез сензори за следене на здравословно състояние в реално време до трафика на Шънджън, мегаполис с икономика за над 330 млрд. долара, 12 млн. жители и 6 млн. пътни нарушения всеки ден. Нови камери с изкуствен интелект ще регулират светофарите, намалявайки времето за чакане и откривайки по-ефикасно нарушителите (смята се, че всички глоби в града за година биха били на стойност около процент от БВП).

Облачните услуги (в които глобално се конкурират компании като "Амазон", "Гугъл" и "Хуауей") предлагат крачки в тази насока. "Хуауей" например вече предлага в Китай Cloud PC 2.0 - компютър, който потребителят може да "сглоби", на облак, избирайки всички компоненти (памет, място за съхранение, производителност, приложения) и плащайки за тях. Така информацията, необходима на "тежки" програми, се обработва на облака, и това удължава живота на батерията на устройството (напр. смартфон), през което се използва "компютърът". Това ще е врата и към света на игрите, и на добавената и виртуалната реалност във формат за много участници, какъвто ще позволява пренесената на облака изчислителна мощ.

Следващото поколение мрежи ще направи възможен и режима V2X (vehicle to everything), позволяващ пълна автономност. Загадъчната връзка "с всичко" означава взаимодействия с мрежата (облак, диагностика, дори развлечение), с пътната инфраструктура, с пешеходците, с други автомобили, за да се избегнат инциденти. Надеждата е тя да е по принцип възможна до края на 2019 г., но остават въпросите как това ще е съвместимо със старите коли и как бизнесът ще може да надмогне конкурентния дух. Същевременно компаниите, макар да работят по свои собствени сензори, днес все повече разбират, че продуктите им ще трябва да могат да взаимодействат със сензорите на други автомобили и ключът ще е не само в засичането, но и в споделянето на информация.

Само "свързани" устройства обаче няма да са достатъчни. Според Маркус Дилингер "правителствата все повече осъзнават нуждата от добра 5G инфраструктура на пътищата - със сензори и със системи за наблюдение на стари, несвързани коли," каквито ще има много в първите години.

Тук е мястото на концепцията за дигитална 5G магистрала - правителствата да управляват магистралите и да работят за оборудването и поддръжката им с телекомуникационните компании в режим на публично-частни партньорства. По план работата трябва да започне от следващото десетилетие. Концепцията за пръв път бе публикувана и от Европейската комисия и предвижда изграждане на т.нар. 5G коридори между 2021 и 2027 г. - такъв коридор трябва да свърже и България, Гърция и Сърбия.

Общо десет коридора би трябвало да струват до 6 млрд. евро, като обхванат мрежа от 34 хил. км.

За "Ачеа" иновацията е е равна по значение с промишления ръст, фокуса върху местния пазар и устойчивостта на операциите в плана за следващите 4 години. "Клиентите не бива да гледат на доставчика само като на някого, заради когото могат да включат лампите. Ролята на енергийния сектор обаче ще се премести от основните услуги, които предлагаме, към идея за дигитални услуги и качеството им, с фокус върху иновациите."

Технологиите променят начина на потребление, затова компанията работи по архитектурата на бъдещите електропреносни мрежи с мисъл за ситуация на "умен град". В него дигиталните услуги от наблюдаване на отпадъците до умно управление на трафика ще са все по-важни и компанията иска да ги предлага на общините, където има покритие. Затова проектът им за бъдещата "умна" мрежа има не само комуникационен (оптични влакна и кабели, интернет на нещата и 5G мрежи), но и инфомационен слой, с протоколи и управление на информацията.

Европа има отделен проблем - да намери собствена идентичност, когато ерата на "интернет на всичко" внезапно се окаже настояще, а не бъдеще. "Искаме да сме голям играч, имаме таланти и добри фундаментални изследвания, но няма голям (технологичен) играч," каза проф. Мулен по време на дискусия за бъдещето на изследванията. "А ако Европа не иска да изостане, ще има нужда от голям играч."

Марио ди Мауро, главен стратег на "Телеком Италия", смята, че Европа трябва да се постарае да настигне САЩ в усилията за дигитализация и подготовка на 5G епоха. Действително "Хуауей", един от най-големите китайски бизнес играчи в Европа, е партньор на на най-големия италиански телеком и споменаването на азиатския гигант едва ли може да се очаква. Разбираемото премълчаване обаче не променя факта, че ако Старият континент иска да се надпреварва с някого, се налага да го прави не само със САЩ, а и със стратегическия партньор Китай.

Имаше и други мнения - например че ползите от работата на компании като "Хуауей" не са за тях, а за местната индустрия, а дилитализацията не бива да се отлага в очакване на местния играч.

Каквото и да предписва европейската комисия, в държави като Италия телекомите проправят пътя - "Телеком Италия" например даде 3.5 млрд. евро за честотния 5G спектър (и на практика заедно с "Водафон" владее основния дял от него). Работи по тестове на 5G в Торино с "Ериксън", а заедно с "Хуауей" - и в Бари, Катания и Матера. Вече показва тестове с коли, управлявани от разстояние с 5G мрежи.

Въпросът какво незабавно приложение ще има мрежата не е актуален, смята Ди Мауро. "Търсенето ще пристигне, ако компаниите осъзнаят ползите. Без усилия ще се чудим защо то не идва."

Други са скептични за възможността 5G мрежа скоро да се разгърне пълноценно в големите европейски икономики - например в Германия. Представители на местната индустрия смятат, че петото поколение трябва да е грижа на бизнеса, а сегашният стандарт LTE е достатъчен за обикновените потребители. Затова към президента на "Хуауей" за Западна Европа Винсънт Панг не липсваха въпроси на кого ще предлага 5G телефони и услуги, ако в Западна Европа или по-голямата част от нея няма мрежа. Попитан от "Дневник" дали "Хуауей" би била готова да поеме по-важна роля в изграждането на паневропейска мрежа, ако процесът се забави, той отговори с уверения, че мрежата ще се появи.

Въпросът на кого "Хуауей" и други компании ще продават телефоните може и да е подвеждащ. Попитан какво ще е мястото на смартфоните в бъдещия бинес на компанията, Алекс Уанг от XLabs започна да изрежда характеристики на бъдещото устройство - може би по-слаб процесор, "освободено от толкова огромна батерия и капацитет", и предоставящо "по-малко" ресурс, с който потребителите "да правят повече".

Това може да е далеч от впечатлението за "начало на края на смартфона", което остави Световният мобилен конгрес в Барселона тази зима - в програмата имаше други "звезди". И на изложението Huawei Eco Connect Europe обаче смартфоните се брояха на пръстите на ръцете в голямата зала, а изпробващите ги не се редяха на опашки. Вероятно това е сигнал, че интернет, обявен за двигател на огромни промени за човечеството, всъщност тепърва ще става все по-интересен. По-трудно е да се каже дали и как по-голямата част от Европа (и не само Западна) ще съумее да се възползва от това.