Увеличаването на американските жертви в Афганистан хвърля сянка върху перспективата за мир
Увеличаването на американските военни жертви в Афганистан привлича вниманието към изпадналата в застой 17-годишна война, която поставя на изпитание ангажимента на президента Доналд Тръмп за търсене на мир с талибаните.
Тръмп признава, че първоначално интуицията му подсказвала да се изтегли от Афганистан. Миналата седмица обаче той намекна, че е готов да прояви търпение, и настоя, че САЩ водят "много силни преговори", очевидно имайки предвид усилията на американския пратеник Залмай Халилзад да убеди талибаните да се съгласят на мирни преговори.
От друга страна, Тръмп загатна, че няма особено доверие, че преговорите ще успеят. "Може би няма. Вероятно няма", каза той.
Човешката цена на конфликта рядко привлича медийното внимание в САЩ, а това дава възможност на Тръмп за политическо маневриране. Но това може би се променя. В началото на ноември кметът на Норт Огдън в Юта и майор в подразделението на Националната гвардия в Юта Брент Тейлър беше убит от афганистански войник в Кабул. В събота 25-годишният сержант Лиандро Джасо - рейнджър в сухопътните сили от Левънуърт, Вашингтон, беше смъртоносно ранен в Южен Афганистан. Американски служители са установили, че Джасо вероятно е случайно прострелян от афганистански войник при битка с боец на "Ал Кайда".
Щабът на американската армия в Кабул обяви преди дни, че трима американски военнослужещи са убити и трима ранени от крайпътна бомба в провинция Газни, южно от Кабул, където талибаните са във възход. Това беше най-смъртоносното нападение срещу американските сили в Афганистан тази година.
Талибаните, които управляваха Афганистан преди нахлуването на американските сили през октомври 2001 г., извършват почти всекидневни нападения срещу афганистанската армия и полиция, а през август бунтовниците завзеха части от Газни, което доведе до ожесточени сражения в продължение на дни, преди те да бъдат изтласкани. Газни беше единствената от 34-те афганистански провинции, където не можаха да бъдат произведени парламентарни избори през октомври заради свързани със сигурността тревоги. Гласуването там е отложено за следващата година.
Преподавателят по международни и обществени въпроси в Колумбийския университет Стивън Бидъл, който внимателно следи войната от началото й, каза, че почти нищо от случващото се в Афганистан през последните години не привлича американското обществено внимание, включително
броят на жертвите от 2001 г. досега, който вече надхвърля 2400.
"Войната не предизвиква факелни шествия към Пентагона, нито оказва някакво значимо влияние върху която и да е предизборна кампания", каза Бидъл. "Това, което може да направи (увеличаването на жертвите), е да промени мнението на Доналд Тръмп. Най-малкото той е непостоянен и очевидно не харесва войната."
В интервю за "Вашингтон пост" вчера Тръмп определи поредните смъртни случаи като "много тъжни" и каза, че държи войските там само защото "експерти" са му казали, че това е необходимо.
Предшественикът на Тръмп Барак Обама приключи американската бойна мисия в Афганистан през 2014 г. с цел да принуди афганистанците да поемат грижата за собствената си отбрана. Тръмп влезе в Белия дом, определяйки войната като излишна, но през август 2017 г. обяви, че американските сили отново се ангажират да спечелят в Афганистан, и в същото време разкри, че първоначално интуицията му подсказвала да сложи край (на военното присъствие на САЩ). В течение на няколко месеца Пентагонът изпрати допълнителни 3500 войници и промени начина, по който съветва афганистанските сили.
Сега в страната има около 15 000 американски войници.
Стратегията на Тръмп в Афганистан се опира на надеждата, че талибаните могат да бъдат привлечени към мирни преговори. Това още не се е случило, но американски анализатори казват, че изгледите са по-добри, отколкото в който и да е момент от войната. Друга опора на стратегията - спиране на тактическата подкрепа на Пакистан за талибаните, се оказва несполучлива.
Дейвид Седни, който работи по афганистанските въпроси като дипломат и служител по гражданската политика от началото на войната, каза, че според него шансовете за успешни мирни преговори с талибаните са малки, но са по-големи, отколкото в който е да е момент от дългия конфликт. Седни каза, че е чул окуражителни думи от афганистанци - поддръжници на правителството, а също привърженици на талибаните - при посещение в страната в края на октомври и началото на ноември. "Има растящи очаквания, че мирът е възможен", каза Седни.
Перспективите допълнително се усложняват от присъствието на клон на "Ислямска държава" (ИД) в Източен Афганистан. И талибаните, и клонът на ИД искат да свалят афганистанското правителство и да наложат сурова форма на ислямско управление. Между тях обаче има остри разногласия за ръководството, идеологията и тактиката.
Председателят на Съвета на началник-щабовете на американската армия генерал Джоузеф Дънфорд каза по-рано този месец, че
"под повърхността" се полагат усилия за привличане на талибаните към мирни преговори.
Той обаче даде да се разбере, че напредъкът е недостатъчен. "Ние сме далеч оттам, където можем да кажем, че сме на прав път", заяви Дънфорд на Форума за международна сигурност в Халифакс, имайки предвид сполучливото съчетаване на военен, политически и обществен натиск върху талибаните.
Дънфорд отбеляза, че преди година американски служители са определили войната като безизходица, и каза, че оттогава "това не се е променило особено". /БТА