Делът на руснаците, съжаляващи за разпадането на бившия Съветски съюз, достигна максимум за последните 10 години, показва ново социологическо проучване на института "Левада център".

Усилването на носталгията по СССР е все по-забележима тенденция, казва Карина Пипия от института. В същото време политологът Алексей Макаркин коментира пред "Ведомости", че ако преди руснаците са мислели, че бившите съветски републики са твърде обвързани икономически и са суровинно зависими помежду си и все някак ще се договорият [за възстановяването му], "то сега стигнаха до усещането, че това няма да се случи".

66% съжаляват за разпадането на СССР

Национално представителното проучване показва, че 66% от участвалите са отговорили с "да" на въпроса "Съжалявате ли за разпадането на СССР?". Групата на тези, които не съжаляват за съветските времена, е 2.5 пъти по-малка (25%). През последните 10 години никога носталгията по СССР не е била регистрирана сред повече от 61%. Абсолютният рекорд от 75% в този род проучвания на "Левада център" е поставен през 2000 г., когато Владимир Путин - посочен от президента Борис Елцин за своеобразен негов наследник, печели първите избори за държавен глава и управлява вече почти 19 години.

Социолозите сочат значителната разлика с 2017 г., когато съжаление са изразили 58%, а последвалият опит на властта да повиши пенсионната възраст в Русия е предизвикал масово недоволство и носталгия предимно сред възрастните. Но в последните две години ръст на такива настроения е регистриран и сред младите (18-24 години), които дори не са били родени, когато се разпада СССР в самия край на 1991 г.

Когато изчезна СССР, за основа за възраждането му в една или друга форма се смяташе икономиката и затова мнозина приеха спокойно разпадането, обяснява и Макаркин. Той смята, че ръстът на съжалението по миналото се дължи на два фактора. "В началото имаше усещане, че Майданът е временно явление, появи се фантомът на Новорусия, но сега разбраха, че Украйна няма да се върне, а щом тя няма да се върне, значи и останалите също."

И Макаркин посочва пенсионната реформа като причина да се поднови идеализирането на страната, "в която рано се излизаше в пенсия и с парите някак си можеше да се преживява. Тази реформа се превърна и в символ на демонтирането на социалната държава, с която хората свързват СССР, но властта не успява по никакъв начин да се възползва от такива настроения, допълва той. "Да се води друга социална политика? Няма пари за това. Да затегнем гайките? Ето така СССР се възприема в тази митология като страната, в която всичко си беше добре."

Пипия посочва още, че анексирането на Крим през март 2014 г. и последвалото противопоставяне на Запада са компенсирали масовата нужда от усещане на руснаците, че живеят във велика държава. Но тенденцията е да отслабва връзката между носталгията по СССР и великодържавните настроения, допълва тя.

Социологът предупреждава и за нещо друго: "Засилването на съжалението за разпада, романтизирането на всичко съветско - особено в младежките среди, където слабо познават историята - може да предизвика преоценка или реабилитация на неща, за които в постсъветска Русия имаше консенсус, че са неприемливи. Това са оправдаването на репресиите на Сталин, пренаписването на историята, пълното обезценяване на демократичните промени от 90-те години и т.н."

За изминалата година от 52% на 60% се е увеличил делът на анкетираните, отговорили, че СССР "би могло да бъде запазен", а това е максимален показател за последните 13 години. Отново тези настроения масово доминират в групата над 55 години.