Суданският лидер Омар Башир спря протестно шествие към президентския дворец в столицата Хартум, като даде свобода на действие на полицията с надеждата да предотврати въстание в стила на Арабската пролет. Близо едноседмичните протести обаче извадиха на показ слабостите, които застрашават 29-годишния му контрол над властта.

Въпреки твърдата ръка на полицията, която според медийните информации е убила най-малко 37 протестиращи, реакцията на Башир беше плаха. Той напусна столицата преди шествието към президентския дворец, а действията му за справяне с икономическата криза, предизвикала изблика на гняв, бяха бавни и колебливи. И може би най-тревожното за Башир (ислямист, който дойде на власт с военен преврат през 1989 г.) - могъщите въоръжени сили и агенциите за сигурност не го подкрепиха категорично в размириците.

Продължителните улични битки с полицията тази седмица в столицата Хартум може би само са окуражили суданците отново да се изправят срещу силите за сигурност. "Днес ние, суданският народ, преминахме точката, от която няма връщане назад, по пътя към промяната. Ще използваме всички варианти за мирни народни акции, докато не свалим режима, който продължава да пролива кръв. Днес повече от всякога сме уверени в общата ни способност да постигнем това", заяви след шествието коалицията от профсъюзи, която го организира. Башир, който е над 70-годишен, потуши два предишни изблика на протести и може пак да го направи, но властта на един от най-дълго управлявалите лидери в Близкия изток очевидно се руши.

Суданският лидер се задържа на власт въпреки поредица сериозни неуспехи през последното десетилетие. Първият беше през 2010 г., когато беше обвинен от Международния наказателен съд в извършване на престъпления срещу човечеството и геноцид в района Дарфур. Той успя да изгради външни връзки, които осуетиха пълната му изолация, но стигмата остана.

По-тежки последствия имаше отцепването от Судан през 2011 г. на предимно анимисткия и християнски Юг. Раздялата, одобрена от жителите на Южен Судан на референдум, се осъществи по силата на подписаното от Башир мирно споразумение, което сложи край на изтощителна десетилетна гражданска война. Заедно с независимостта си обаче Югът се сдоби и с три четвърти от петролното богатство на Судан. Оттогава икономиката на Севера трайно е в криза. През последните месеци

което предизвика рязък скок на цените и влоши още повече трудностите, изпитвани от повечето судански граждани. Те вече страдаха от недостига на гориво и президентският указ за повишаване цената на хляба се оказа искрата, която подпали последните протести.

Башир също не си помогна особено. Преди шествието във вторник той замина за район южно от столицата. Пътуването беше предварително планирано, но масово беше изтълкувано като бягство. Там той се опита да се покаже силен, но речта му на митинг на открито, на който присъстваха неколкостотин души, беше вяла, пълна с цитати от Корана, които обещават, че Бог ще се погрижи за народа. Башир обеща икономически реформи, но не уточни подробности. Обвини за кризата неназовани врагове на Судан и нарече протестиращите предатели, наемници, агенти и еретици. След това остана на импровизираната сцена, за да изпълни характерния си танц под звуците на местна музика, размахвайки бастуна си.

Башир все още доминира в суданската политическа класа. Лоялни депутати събират подкрепа за конституционни промени, които биха му позволили да се кандидатира на изборите през 2020 г. Истинската база на властта му обаче е армията, която е доминираща сила в Судан от обявяването на независимостта през 1956 г. Подкрепата й за него по време на размириците обаче беше сдържана.

В декларация няколко дни след началото на протестите армията заяви, че застава зад държавното ръководство, но не спомена Башир поименно. Вместо това говореше за опазването на сигурността и "постиженията" на страната.

По-късно през седмицата командирът на мощни паравоенни сили, подчинени пряко на Башир, отправи едва прикрити критики към неговото управление. Генерал-лейтенант Мохамед Хамад Даклу, командващ Силите за бърза подкрепа, призова правителството да "гарантира сигурността на обществените услуги, да изпълни задълженията си и да създаде възможност за достоен живот" на суданския народ. Той заяви, че трябва да бъде намерено "реалистично и радикално решение" за суданската икономическа криза, и призова да се потърси отговорност на "корумпирани личности, които саботират икономиката".

Друга възможна присъда за Башир е мълчанието на арабските му съюзници.

Само две страни от Персийския залив - Бахрейн и Катар, изразиха публично подкрепа за Башир. Не се чу нито дума от най-важните му поддръжници - Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Двете страни отдавна подкрепят финансово Хартум и Башир се постара да укрепи още повече тези връзки, като изпрати судански войски в Йемен, за да воюват на тяхна страна срещу подкрепяните от Иран бунтовници.

Тяхното мълчание красноречиво показва колко несигурен партньор е Башир в техните очи. В различни моменти суданският президент беше изградил тесни връзки с водещите регионални съперници на Саудитска Арабия и емирствата - Иран, Турция и Катар, очевидно опитвайки се да ги настройва едни срещу други, за да измъкне повече от тях.

Северният съсед на Судан - Египет, също се въздържа да изрази подкрепа за Башир. Египетският президент Абдел Фатах ас Сиси години наред ухажваше Башир, надявайки се да спечели неговата подкрепа в спора с Етиопия за нейния проект за огромен язовир, за който Египет се опасява, че ще намали неговия дял от река Нил. Непостоянният Башир обаче се сближи с Етиопия и започна да подклажда отдавнашен граничен спор с Египет.

Западните страни, общо взето, отбягват Башир, откакто беше обвинен от Международния наказателен съд, но остават ключови донори на помощи за Судан. САЩ, Канада, Норвегия и Великобритания поискаха от Хартум да разследва "достоверните съобщения", че суданските сили за сигурност са използвали бойни муниции срещу протестиращи. В съвместно изявление те напомниха за конституционното право на суданците да организират мирни протести и определиха исканията им като "легитимни". /БТА