Германия в прицела на фундаменталистите

Германия в прицела на фундаменталистите

Протест от 2016 г. на привърженички на "Мюсюлмански братя" по повод разгонването от силите за сигурност през 2013 г. на протестен лагер на ислямистите с последвало сваляне от власт на президента Мохамед Морси и завръщането на военните и новия държавен глава - бившият генерал Мохамед Фатах ал Сиси. На плакатите пише "Военното управление е срам и предателство", жените издигат знака с четири пръста, известен като "Рабия" и станал един от символите на антиправителствения протест от т.нар. Арабска пролет.
Asscociated Press
Протест от 2016 г. на привърженички на "Мюсюлмански братя" по повод разгонването от силите за сигурност през 2013 г. на протестен лагер на ислямистите с последвало сваляне от власт на президента Мохамед Морси и завръщането на военните и новия държавен глава - бившият генерал Мохамед Фатах ал Сиси. На плакатите пише "Военното управление е срам и предателство", жените издигат знака с четири пръста, известен като "Рабия" и станал един от символите на антиправителствения протест от т.нар. Арабска пролет.
Разширяващото се напоследък влияние на ислямистите в Германия представлява и добра илюстрация за взаимодействието между "Мюсюлманските братя" и други ислямистки структури, получаващи постоянна подкрепа от мюсюлмански държави. Това разказва предстоящата да излезе на пазара нова книга "Фауда: Апокалипсис в Близкия изток"(работно заглавие) на журналиста, анализатор и преподавател Мохамед Халаф. Авторът предостави на "Дневник" два откъса от нея, първият от тях можете да прочетете тук.
Бракът по сметка между "Братята" и Саудитска Арабия
Както писа в. "Зюддойче цайтунг" още през 1960 г. тогавашният крал на Саудитска Арабия Фахд е направил дарение в размер на 80 хиляди марки за основаването на ислямския център със седалище в Мюнхен. Според министерството на вътрешните работи на провинция Северен Рейн-Вестфалия, от основаването си Центърът става едно от седалищата на "Мюсюлманските братя". Друг доклад на германските служби сочи, че списанието "Ислям", издавано от този център, недвусмислено доказва, че "Мюсюлманските братя" отхвърлят светската държава в унисон със саудитския фундаментализъм.
Поредният лидер на "Ислямското дружество", наследил подалия си оставка Химет (включен в американския терористичен списък), 36-годишният египтянин Ибрахим ал-Заят, е близък до саудитската династия. Той е харизматична личност, утвърдил се като лидер на студентски организации в страната си. Според доклад на германската полиция Ал-Заят е свързан със Световния съвет на мюсюлманската младеж – саудитска организация, която разпространява уахабитското учение по света и налага нетолерантна версия на исляма.
В доклада се изтъква, че Съветът е издал книга със заглавие "Ислямски напътствия". В нея се призовава децата да бъдат възпитавани да мъстят на евреите и насилниците, твърди се, че младите ще освободят Палестина и Йерусалим след като се завърнат към исляма и се включат в свещения джихад. Полицията също така установява негови връзки с Европейския институт за човешки науки – френско учебно заведение, което подготвя имами, но бе подложено на критики, че насърчава религиозната нетърпимост. Освен това, германските власти заподозряха Ал-Зияд в съмнителни финансови транзакции, както и за контакти с организации, насърчаващи религиозната вражда.
През 1989 г. под егидата на Абдалла ал-Турки, ректор на университета Бен Сауд в Рияд бе създаден т.нар. "Ислямски съвет в Германия". Самият Ал-Турки бе назначен за негов директор, подпомаган от Ибрахим ал-Заят, Хасан Задган и Ахмед Халифа (последният бе един от директорите на мюнхенския Ислямски център).
"Ислямският съвет в Германия" се превърна в "шапка", обединяваща 19 структури, в това число "Ислямското дружество", Ислямския център в Мюнхен, Ислямския център в Аахен и др. В доклада се отбелязва, че най-малко 9 от тези организации са свързани пряко със структурите на "Мюсюлманските братя", които на свой ред имат контакти с терористи. Пример в това отношение е саудитецът Надим Елиас, който оглавява Ислямския център в Аахен. Засечен е че поддържа контакти с Кристиан Ганзирски, считан за един от организаторите на атентата срещу синагогата в Тунис. Самият Ганзирски, който е германски гражданин от полски произход, признава че е бил вербуван от Ал-Каида в Ислямския университет и че Елиас го е изпратил да следва в Саудитска Арабия. На свой ред Елиас признава пред германската полиция, че е изпратил стотици германски мюсюлмани да се обучават в салафитските университети в Саудитска Арабия
Според доклад на Федералната служба за защита на конституцията на Германия (германското контраразузнаване), понастоящем т.нар. Движение на ислямското общество в Германия наброява около 1300 членове, като неговото ядро е съставено от членове на "Мюсюлманските братя". Въпросното движение включва, наред с Ислямския център в Кьолн, редица центрове в градове като Франкфурт, Щутгарт, Марбург и Мюнстер. Всички те, според доклада, са под контрола на "Братята".
Турската връзка
Важно измерение на дейностите на "Мюсюлманските братя" в Германия е взаимодействието им с турската ислямска организация "Милли гьорюш" или "Руя Миллет", която развива активна дейност в средите на турските гастарбайтери. Тази организация е основана през 1986 г., а за неин духовен баща е обявен Неджметин Ербакан – бивш премиер и лидер на Партията на благоденствието.
На свикания пръв конгрес на европейската структура на "Милли гьорюш" в град Аренхайм, Холандия, Ербакан подлага на яростна критика светската система в Европа и заклеймява т.нар. "злини от интеграцията и от европейските ценности". Според него, "...след падането на Берлинската стена и края на комунизма Западът е открил в исляма свой враг, който е решил да унищожи и ликвидира". "Милли гьорюш" нарича всичките джамии, които управлява, "Ал-Фатих" – прозвището на Мехмед Втори, наречен "Завоевателя".
Нейната членска маса, според германското контраразузнаване, възлиза на 40 хиляди души, а симпатизантите ѝ са около 100 хиляди души. Поради това, партията представлява най-голямата организация на политическия ислям в Германия, оглавявана от 2001 г. насам от племенника на Ербакан Мохамед Сабри. Организацията притежава 30 дружества и 511 джамии и молитвени домове/завии. Освен тях тя има 1091 религиозни кръжеца и 2137 младежки и женски дружества. Организацията издава списанието "Милли газете" и разполага с телевизионен канал (Канал 7), чрез които пропагандира своята идеология сред турските общности в Германия. Според някои оценки бюджетът на "Милли гьорюш" надвишава четвърт милиард евро.
Сред най-известните НПО, свързани с организацията, са еднотипно наричаните Съюз на ислямските дружества съответно в Берлин, в провинция Долна Саксония, в Бремен, във Вестфалия и др. Изследователят Дениз Бушнер пише в книгата си "Ислямските фундаменталисти в Германия след 11 септември" за тясната връзка между организацията и Партията на справедливостта и развитието на Реджеп Тайип Ердоган от идването на последния на власт през 2002 г. "Милли гьорюш " получава щедри дарения от въпросната партия срещу които ѝ оказва подкрепа и допринася за влиянието ѝ сред турската имигрантска общност в тази страна.
Тези връзки привличат вниманието на германското контраразузнаване. В годишният му анализ за нея е казано, че е организация на чужденците-екстремисти и че "въпреки твърденията на ръководството ѝ, че се стреми към демократичен диалог и че е загрижена за интегрирането на турските имигранти в европейските общества, редица нейни лидери демонстрираха своето пренебрежение към демокрацията и западните ценности".
В един от анализите на дейността на организацията, германското контраразузнаване разкрива скритите ѝ цели, насочени към разпространяване на екстремисткия вариант на Исляма и отхвърлянето на западния секуларизъм и демокрация. В него се посочва, че истинският дневен ред на организацията не се отличава от програмата на съюзника ѝ "Мюсюлманските братя", като разликата е в по-откровеното отхвърляне на западните ценности и принципа на интеграцията. В документа също така се подчертава, че двете организации си сътрудничат и партнират в организирането на редица инициативи и дейности, свидетелстващи за политизирането на религията.
Ръководствата на двете организации установяват семейни връзки като допълнителна спойка на тяхното сътрудничество. Ал-Зият е женен за Сабиха Ербакан – сестра на Мохамед Сабри Ербакан, чиято майка на свой ред е шефка на голяма и важна женска организация в Германия. От друга страна бащата на Ал-Зият е имам в джамията в Марбург. Останалите членове на семейството му управляват редица ислямистки организации и дружества. Според експерта по ислямистки движения и професор по политически науки в университета в Люнебург Удо Улфкоте, семействата Ербакан и Ал-Зият ръководят мрежа от дейни организации за разпространението на ислямски екстремизъм сред турската, арабската и другите ислямски общности в Германия.
"Братята" и "Милли гьорюш" са особено активни в стремежа си да разширят политическото си влияние, за да се превърнат в двете официални представителни организации на мюсюлманите в Германия като цяло. Техните бюджети, попълвани от щедри дарения, им позволяват да разгърнат чрез джамиите си социални услуги, да организират конгреси и да разпространяват своите политически и пропагандни издания." Отбелязва се също така стремежа на двете организации да налагат ислямистки тълкувания в рамките на закона, както и да налагат на всички мюсюлмани в Германия определен прочит на Корана и шариата. При това те твърдят, че подкрепят толерантността и религиозната свобода.
Голям проблем обаче е необяснимата, според горецитирания експерт проф. Улфкоте, толерантност към "Милли гьорюш", проявявана от германските служби и политици.Така например, Берлинският католически университет е поканил Ал-Зият да сподели гледните точки на мюсюлманите в рамките на т.нар."Среща на религиите", организирана през 2002 г. Редица германски политици и дори християнски организации също канят представители на тази организации на свои форуми. Същият автор твърди, че разполага с документ на контраразузнаването, касаещ разследване на лидери на двете организации, които констатират връзка между "Милли гьорюш" и "Клетката Хамбург", която извърши терористичните атаки в САЩ през септември 2001 г. Но въпреки че службите знаели за заплахата, която тази организация представлява за сигурността на Германия и на Европа, германските политици продължават редовно да се срещат с нейни представители за да обсъждат проблемите на миграцията и интеграцията.
Едва през 2009 г. са предприети адекватни мерки срещу лидерите ѝ. На 20 март 2009 г. главният прокурор на Германия отправя поредица от обвинения срещу Йорзуг Уджунджу, новия генерален секретар на "Милли гьорюш" , Ибрахим Зият – шеф на Ислямското дружество в Германия и Мазик Айман, генерален секретар на Съвета на мюсюлманите в Германия. Обвинението е в корупция и религиозен екстремизъм и нарушаване на основните закони. При обиска на бюрата и жилищата на тези лица полицията открива уличаващи документи. На пресконференцията си с журналисти главният прокурор заявява, че финансовите средства, които обвиняемите получават от държавната хазна под формата на помощи на стойност от половин милион евро годишно не са били изразходвани законообразно, като част от плащанията са се извършвали чрез директни плащания, а не по банков път, при това на представители на екстремистки групировки в Ирак, Газа, Афганистан, Египет и Пакистан. А част от тези средства са били присвоени от обвиняемите.
Организациите на политическия ислям в Германия включват:
- Организациите на турския политически ислям
- Организациите на алауитския ислям
- Организациите на арабския политически ислям
- Организациите на шиитския политически ислям
Според официалната статистика от 2007 г. броят на мюсюлманите в Германия е около 3.5 млн.души от общо 82 млн. души граждани на страната. Мюсюлманите съставят най-голямата религиозна прослойка след тази на християните. Турците пък са над половината от мюсюлманите в Германия и наброяват около 1.8 млн. души. През последните години се наблюдава засилен процес на приемане на исляма от германски граждани. Според някои оценки, броят на новопокръстените в исляма през 2007 г. е бил около 4 хиляди души.
Според някои оценки, броят на мюсюлманите в Европа ще достигне 40 млн.души през 2040 г. В случай че броят им надхвърли този на коренното население поради лошата демографска перспектива в Германия, те ще са в състояние да въведат ислямския шариат в тази страна.
Част от книгата " Фауда: Апокалипсис в близкия изток", ("фауда" е арабската дума за хаос).