Президентът на Световната банка Джим Йон Ким, който изненадващо подаде оставка по-рано този месец, ще работи за частен фонд, отговарящ за проекти основно в развиващи се и някои развити страни. Това съобщи компанията Global Infrastructure Partners (GIP), цитирана от "Ройтерс".

От Ким, който бе с мандат до 2022 г., временно ще поеме поста бившият български еврокомисар Кристалина Георгиева. Той започва работа в GIP от 1 февруари и ще бъде заместник-председател на борда ѝ. Според източник на "Ройтерс", запознат с условията на напускането му, Ким е приел едногодишна забрана да има отношения с каквито и да било подразделения на Световната банка.

Фондът обяснява на сайта си, че управлява активи за 51 млрд. долара за инвеститорите си. Компаниите в портфолиото му имат годишни приходи в размер над 46 млрд. долара и са създали над 52 хил. работни места. Той притежаваше компанията, която досега контролираше летище "Гетуик", второто най-натоварено във Великобритания. Миналия месец бъзираната във Франция група Vinci обяви, че придобива контрола над "Гетуик", а GIP ще намали дела си до 21%.

Ким бе предложен от президента Барак Обама и застана начело на Световната банка през 2012 г. Номинацията му бе изненадваща, тъй като по образование той е лекар и е известен като антрополог, а не като финансист или макроикономист. Възпитаник и доктор от Харвард към момента на назначаването му Джим Йон Ким от три години ръководеше авторитетния колеж "Дармут" със спорни резултати.

Голяма част от работата на GIP се състои в отпускане на заеми за изграждане на електроенергийна, транспортна и друга инфраструктура в развиващите се страни. Разговорите между Ким и GIP започнали преди около шест седмици на срещата на Г-20 в Буенос Айрес според същия източник на "Ройтерс". Работата във фонда според бележка на Ким до служители в Световната банка ще му позволи да окаже възможно "най-голямо влияние на важни глобални въпроси като климатичните промени и инфраструктурния дефицит във възникващите пазари".

Ким цитира лични причини като мотив за напускането, но имаше разногласия с администрацията на президента Доналд Тръмп за климатичните промени и за това дали са нужни повече ресурси за проекти, стимулиращи развитието.