Как провинция, по-малка от България, внесе популизма в Испания
В испанската автономна област Андалусия тази седмица се случи историческо събитие. За пръв път десни партии ще управляват най-многолюдната провинция от 36 г. насам. За пръв път в парламента там ще има крайнодясна партия и - също за пръв път - тя ще подкрепя правителството, за да му осигури мнозинство.
Въпросът, който си задават испанските медии: на каква цена.
Народната партия, която до края на миналата пролет държеше властта и в Мадрид, ще формира коалиция заедно с центристката и дясна в икономическата си политика, но обявяваща се за силно антинационалистическа "Граждани". Двете обаче не могат да съставят правителство със своите съответно 26 и 21 депутати (при мнозинство от 55), а отказват да управляват със социалистите, доскорошната политическа сила в Андалусия. В парламента в Андалусия обаче вече може да е от помощ "Вокс" - крайнодясната партия, която набра сили миналата година, когато още имаше няколко десетки хиляди членове, а вече е и в един регионален парламент (за началото на възхода на "Вокс" четете тук.)
Какво искат крайнодесните
За "Вокс", силно консервативна, антиимигрантска и националистическа (на национално ниво иска централизиране на Испания, съставена от множество автономни области, сред тях Каталуня) подкрепата на 12-те ѝ депутати имаше няколко условия. Първо, трябваше да бъде отхвърлен закон за домашното насилие, наричан
от партията проява на "краен феминизъм", макар според статистиката между януари и ноември 45 жени да са били убити от настоящи или бивши партньори (973 от 2003-а, откакто този тип убийства за пръв път се регистрират). "Вокс" искаше и масови депортации на мигранти, които смяташе, че са опасни за испанската култура и повечето от които влизат в Испания именно през тази автономна област.
В крайна сметка тя успя да се договори с Народната партия, а в програмата им има точки като създаване на работни места, борба срещу корупцията и други. Отделно споразумение на консерваторите бе сключено с "Граждани" и според десния в. А Бе Се точките от него всъщност са съставлявали по-голямата част от програмата, а с "Вокс" е било договорено останалото. Малко след подписването му Албер Ривера, лидерът на "Граждани", обяни, че нищо в подписването на втората сделка не я обвързва с управленското споразумение с Народната партия, предаде в "Ел мундо". Според този коментар "Граждани" приемат сделката с "Вокс" единствено като способ за намиране на мнозинство.
Победа или отстъпление
Би Би Си отбелязва, че нито искането за отмяна на закона и за ограничаване на правата на ЛГБТ общността, нито това за масови депортации са включени в окончателното споразумение на Народната партия и "Вокс".
В испанските медии обаче веднага се появиха въпросителни. Още откакто бе сключен пактът, гарантиращ управленски мандат за Хуан Мануел Морено от НП, "Вокс" и "Граждани" започнаха да си разменят остри реплики. "Кръстосаният огън", както го нарича "Ел мундо", бе съпътстван и от обвинения, които другата страна наричаше фалшиви новини - например лидерът на "Вокс" Сантяго Абаскал обяви, че Народната партия е обещала да "съдейства, за да бъдат депортирани 52 хил. нелегално влезли мигранти."
"Граждани" междувременно твърдят, че нищо в споразумението на Народната партия не ги обвързва - например със създаването на "министерство на семейството" в Андалусия. Според в. "Ел мундо" центристката формация всъщност е искала да има структури, свързани със семейството, в състава на бъдещото правителство още преди началото на преговорите.
Всички рискуват
"Както се очакваше, пактът се формира успешно... Това е историческо споразумение," но "Граждани" се чувстват неудобно в него, казва Иняки Габилондо във видеокоментар за в. "Ел паис". "Граждани" спечелиха много на изборите, но се държат така, сякаш искат да минат незабелязани - "да не ги видят в Европа и преди всичко да не ги види Макрон". Ривера го интересува основно "как да стигне до "Монклоа" (резиденцията на премиера)... да се подкрепят едни тук и други - там" и това да се тълкува като ценност, продължава Габилондо. Опитът за балансиране се обърква при сблъсък с актьори като "Вокс" - "голяма възможност и голям риск". Това превръща "Граждани" в термометър за испанската политика, смята той.
За Народната партия пък остава рискът, от който не се спасиха другите големи консервативни партии в Европа - да се наложи да приеме част от езика на крайната десница. Според "Ел паис" това вече се случва - консерваторите на Пабло Касадо преговаряха с организация, която ги убеди да приемат стъпки като акцент върху семейството (традиционно важно в католическа Испания и без намесата на "Вокс"), "идеологизацията на образованието", диференцирането му по полов признак или имена на ключови закони със силно символично значение.
Така Андалусия внесе в Испания модел, който присъстваше и в останалите европейски държави, а тук бе заменен от антиситемно, крайно ляво в най-тежките години на кризата. Крайнодесните, стъпвайки на проблемите на Евросъюза, набират подкрепа и се превръщат във фактор, с който всички големи политически сили трябва да се съобразяват - левите ги приемат като противник, а десните като неизбежен съюзник, който утре може да се превърне в конкурент, а всички заедно да допускат, че сблъсъкът ще ги промени из основи.
Това отсъстваше в Испания. До тази седмица, когато нейна област с размери малко под българските (87.2 хил. кв. км) и население малко над българското (8.4 млн.), но три пъти по-богата, не превърна испанското изключение в правило. Всички партии ще следят какво се случва тук, за да вземат решение какво да правят на три вида избори, които се падат на 26 май (европейски, местни в цяла Испания и регионални в 13 други автономни области) и, по-късно, в края на следващата година, когато (най-късно) ще има и парламентарни.