Ще помогне ли Тръмп на Сърбия и Косово
Сърбия и Косово "няма да ги питат много" на запад за бъдещото им споразумение, каза заместник-председателят на косовския парламент Джавит Халити за косовската телевизия KTV. "Само глупаците се противопоставят на САЩ." Първото твърдение на Халити, от партията на президента Хашим Тачи, вече се оказа вярно. Още преди да ги попитат каквото и да било, лидерите в Белград и Прищина бяха поканени в Белия дом от президента Доналд Тръмп.
"Историческото споразумение," за което говори Тръмп, все още не съществува, а преговорите са в застой. Въпреки това погледите в САЩ, Европа и Русия следят Сърбия и Косово внимателно, както не бяха го правили в последните години, а управляващите в балканските страни се постараха, за да постигнат това.
Косово и Сърбия вървят към споразумение въпреки привидната липса на напредък, смятат анализатори от двете държави, с които "Дневник" разговаря. Ще има ли пробив тази година и доколко това зависи от САЩ и Русия?
Застой
Ако някой е избрал да слуша новогодишните обръщения и на сръбския президент Александър Вучич, и на Тачи, и на премиера Рамуш Харадинай, вероятно се е объркал. Сръбският президент каза, че решението е далеч, а управляващите в Косово - че е близо, навярно още тази година.
Само допреди месеци поне двамата президенти се държаха така, сякаш могат се разберат.
Всичко започна през 2017 г. Вучич призова за вътрешен дилог и консенсус за политическата платформа за диалога, появиха се и понятията като "разграничение" и "нормализация", за които сръбски министри не бяха говорили така открито в последните години. Междувременно Вучич и Тачи започнаха да разговарят извън официалните канали, а на форум в Австрия създадоха впечатление (без да имат достатъчна подкрепа, а Тачи - без да среща разбиране и от кабинета), че ще намерят решение заедно, дори ако то включва критикуваната от западни експерти размяна на територии. Паралелно с този разговор започнаха враждебни изявления и от двете страни още след убийството на Оливер Иванович в Митровица. Те още повече замразиха диалога в Брюксел.
"Цялата 2018 г. бе белязана от тези преговори. Вучич и Тачи едновременно промотираха диалога и разботеха за размяна на територии, но и създаваха атмосфера, която не подкрепяше диалог," каза в разговор с "Дневник" сръбският анализатор Душан Янич. По-спорни за него тук са действията на Сърбия. Някои от косовските, като въвеждането на наказателни мита, може да са лудост от икономическа гледна точка, но Прищина "установи комуникации с Вашингтон и Брюксел. Вучич това не го интересува. Вместо това Белград се противопоставя на всичко и прогнозата на Тачи и Харадинай за близко споразумение не се потвърждава."
Дори митата не са грешка - проблемът е в липсата на един глас, смята изследователят Газим Висока от Градския университет на Дъблин. "Косово не успя да натрупа" вътрешен политически консенсус и единство в позицията си "като резултат от политическата парализа след изборите и нежеланието на определени политически групи да има промени в режима," обяснява той. Митата, смята той, дават на Косово "нов коз и преговорна сила, каквато нямаше от години." Колко ефективно може Прищина да използва това в следващия кръг на диалога, предстои да се разбере.
Напрежението от двете страни на границата според него върши работа в момент, когато населението и в Сърбия, и в Косово дава отпор на идеите както за корекции на границата, така и на разширена автономия. То, изглежда, "показва, че това (спорните предложения - бел. ред.) бе нужно, за да се създаде подходящ момент за компромис." В блокирането на членството на Косово в международни организации и кампанията за "оттегляне на признаването" на Косово от редица държави, както и във въведените от Прищина мита, той вижда "добре познатата тактика в преговорния процес".
Какво ще направи Тръмп
В Белград и Прищина чувствата към Европа като посредник са смесени. Критици на диалога от Брюксел обръщат внимание, че поетите на него ангажименти не се спазват - Сърбия не полага достатъчно усилия за нормализация с Косово, нито пък Прищина спазва ангажименти като този да създаде Асоциация на сръбските общини (автономна структура за сърбите), който пое през 2013 г. Това доведе и до ескалацията от лятото, когато Вучич обеща да пази интересите на Сърбия в Косово.
Колкото повече напрежението се разрастваше, толкова повече се чуваше гласът на САЩ, замлъкнал за известно време, и то още отпреди Тръмп да влезе в Белия дом. Когато западни и косовски медии разтълкуваха думите на посланик Грег Делауи (а и тези на Джон Болтън, съветник на Тръмп по въпросите на националната сигурност), като сигнал, че подялбата на земята между Белград и Прищина не е изключена, към САЩ заваляха обвинения, че Вашингтон оказва натиск, без да се интересува от последиците. Същото се случи и когато САЩ единствени подкрепиха закона за създаване на косовска армия.
Писмото на Тръмп обаче може да дава други сигнали. "Много важно е то, политически и символично," казва Душан Янич. Докато демократите настояваха, че Босна и Косово са недовършени въпроси, Тръмп "с един подпис се представи като човекът, способен да приключи случая", смята той. САЩ може и да не станат по-активни след писмото, но "може би натискът на Вашингтон върху играчите в ЕС ще се засили. Може - и Америка ще опита - да опрости ситуацията. Да има някой, който да работи по диалога, и донякъде да маргинализира слабата позиция на (върховния представител на ЕС Федерика) Могерини" в момент, когато пред Европа има по-важни въпроси.
Това, според него, не е изключване на Европа - тя трябва "да остане активна, но целта е да се наблегне на Германия и индиректно да изгради политика на един глас" от държави, сдържащи позиции като тези на Париж и Полша, подстрекавали Вучич и Тачи. Означава ли това, че Тръмп иска да прехвърли тежестта на процеса от Брюксел към Берлин. "Да, но само за преговорите," смята Янич. Позиция в този дух наскоро изрази в интервю за BIRN германската изследователка Йоханна Даймел, според според която Могерини, доскоро подкрепяла разделянето на Косово, вече осъжда "етническите разделения" и "застава зад германската позиция, че каквото и да е споразумението, не трябва да води до моноетнически държави."
Thank you President @realDonaldTrump for your powerful support of #Kosovo’s independence & our joint drive to reach comprehensive deal btwn #Kosovo & #Serbia. I too, look forward to celebrate finality of peace in @WhiteHouse, opening Kosovo’s path to @NATO, EU & UN memberships. pic.twitter.com/oevIfdMjYX
— Hashim Thaçi (@HashimThaciRKS) 18 декември 2018 г.
"Има сериозни индикации, че Косово ще търси намесата на САЩ или като формален посредник, или като гарант на споразумението," казва Висока. По времето, когато той отговори писмено на въпросите на "Дневник", Сърбия вече бе излъчила няколко различни послания за това. Външният министър социалист Ивица Дачич спомена "нов формат на преговори" ден след писмото на Тръмп, а представители на Сръбската прогресивна партия на Вучич поискаха пореднически колектив, който освен Вашигтон да включва Москва и Пекин. Според косовския изследовател Русия е "доказала, че не е успешен миротворец на Балканите" - тя по-скоро желае "да използва Косово и Балканите като пространство, на което да си върне международния статут, отколкото грижата ѝ за стабилизация на региона и решаване на спорове."
Русия обаче не иска да участва в такъв формат, а Сърбия споменава нея и Китай е само за вътрешни нужди, твърди Янич. За Москва този балкански проблем е важен, но по-скоро косвено - върху него "ще имат въздействие преговори за Украйна и Сирия със САЩ," добавя той. "Накрая Западните Балкани ще са в зоната на интереси на Вашингтон и Москва едва ли ще приеме да е част от някаква "тройка" на масата," обяснява сръбският анализатор.
Все пак окончателното споразумение за Косово няма да е възможно без гласа на Русия. Тачи знае това и опита да подразни Вучич със снимка с руския президент Владимир Путин, направена във Франция. Каквото и да стои зад руската официална позиция за Косово или зад спекулациите за "братския" статут на Белград в очите на Москва, Путин едва ли би допуснал подобни снимки, ако не ги искаше; заинтересован или не от посредническа роля, той отправя послание, че има различни възможности на масата.
Сделка догодина?
Душан Янич не очаква "никакво сериозно движение към диалога и нормализацията" в следващите 12 месеца. Това "няма да е година на всеобхватна сделка, но може да има преговори", а подписът ще е най-вероятно през 2020 г., по време на хърватското европредседателство. Едва ли ще се стигне до размяната на територии, загатната от Вучич и Тачи, защото "ако по средата на историята смените териториалния статут, започвате отначало с преговорите с ЕС.
Документът няма да включва пълно признаване, смята той. Ще е нужен компромис: "Сърбия ще плати с териториално статукво, Косово - с отлагане на деня, в който ще бъде признато". Това положение, "признаване на съществуването на независимост", няма да затвори вратата към други стъпки, затова ще е добра сделка дори само ако Сърбия се съгласи да даде тази цена. По-важно за него е какво ще се направи за "нормалния живот - проблемите на имуществото, правото на пенсии, соственост и режим на компаниите, честни преговори по въпроси на сигурността."
"Изглежда вървим към потенциално всеобхватно и правно обвързващо споразумение между Косово и Сърбия," смята Висока. "Сърцевината на спора е въпросът дали Сърбия ще се съгласи да признае Косово под една или друга форма, но въпросът е на каква цена," казва той. "Остава отворен въпросът дали съществуващата граница на Косово и Сърбия ще е тази, за която ще се договорят и която вече е утвърдена от споразумението за управление на границите."
Какво искат Балканите
На пръв поглед проблемът на Сърбия и Косово е в различните визии за бъдещето. Да се каже, че те имат "визии", обаче невинаги е точно. Желанията на Прищина от години могат да се обобщят с думата "независимост", но различията за бъдещата сделка (Тачи допуска "корекции на границата", Харадинай - не) миналата година изплуваха на повърхността. Какво иска Белград? Ако човек слуша сръбските политици, в сделката с Косово трябва да участват Европа, САЩ, Русия и Китай поотделно или едновременно - а в това число влизат и петте постоянни членки на Съвета за сигурност, които от години не са способни да решат косовския въпрос.
"Не знам какво искат (сърбите)," казва Душан Янич. "Формално искат да са в ЕС, но не искат да прилагат върховенството на закона, да преговарят, а само парите да идват. В Сърбия общественото мнение недвусмислено знае, че Косово е загубено, но Сърбия не иска да плати цената. Политиците мислят за цената, която би трябвало да платят. Ако пък говорите за политиците и олигарсите в Сърбия, те искат статуквото. Ако предложите на хората: искате ли да влезете в ЕС, като цената е да се признае Косово, мнозинството биха казали "да". Но никой не ги пита. Ако г ипитате дали Косово е част от Сърбия, ще кажат: "Не". Но как ще реагират, ако сръбски политик признае Косово? Ще кажат: "Той е предател"."
Изобилието от парадокси на Балканите подтиква изследователи държавите в региона да не очакват от международната общност да реши проблемите им. Това може да е опасно.
"Исканията за промяна "отдолу нагоре" са просто опит да се избегне международна отговорност за бъркотията, която бе създадена на Балканите, да бъдат оставени страните в региона отново да се провалят и тогава да се оправдае нова намеса отвън," смята Газим Висока. Без международната общност трудно ще има споразумение, защото "дълбочината на външните намеси в региона е толкова голяма и до такава степен нормализирана, че всяко изтегляне на външните актьори създава паника и вакуум на авторитета, а това се проявява във възникване на "политика на силните лидери". Важното, заключава той, е "да се подхранват условията за мир", а не "да се налага отвън, както досега."
