Когато папа Франциск посети Панама тази седмица, той ще пристигне не само като първия латиноамерикански понтифик, посещаващ Централна Америка, но и като може би най-изтъкнатия защитник на мигрантите по света във време, когато имиграцията е станала остър политически въпрос за региона и по света.

Роденият в Аржентина папа, потомък на италиански имигранти, отдавна взима присърце проблема и даде сигнал, че това ще е централната тема на визитата му. Посещението става в момент, когато последният "керван" централноамериканци си проправя път към американско-мексиканската граница, а обещанието на президента Доналд Тръмп за стена по границата предизвика най-дългата парализа на правителството в историята на САЩ.

Акцентът, който поставя папа Франциск върху фундаменталното християнско учение за приемане на странника, обличане на безимотния и нахранване на гладния е израз на подкрепа за онези, които помагат на мигрантите от Централна Америка и Мексико, където католическите свещеници, монахини и миряни застанаха начело на грижите за мигрантите в обстановка на бездействие и безразличие от страна на правителствата, или дори в атмосфера на неприкрита враждебност.

Миграционният маршрут на север през Мексико и неспокойния район на Северния триъгълник в Централна Америка е пълен с опасности. Престъпни банди контролират по-голяма част от маршрута и обират мигрантите, които често са заклеймявани и срещат дискриминация при преодоляване на разстояния от 3000 мили (5000 км.), богати на мечти, но с празни чанти на гърба.

През целия път те разчитат на мрежа за подкрепа под формата на управлявани от Католическата църква приюти, където могат да пренощуват, да се защитят от картелите и да получат храна или напътствие.

Скалабринианците са между първите, които започнаха да помагат на мигранти в тази част на света, като в средата на 80-те години отвориха приют в Тихуана, на границата срещу Сан Диего. По онова време имиграцията бе до голяма степен пренебрегван феномен, каза епископ Раул Вера от Салтильо в Северно Мексико, един от първите мексиканци, ангажирал се с каузата.

Вера каза, че малко по малко мрежата от приюти, свързани с Църквата се разраства през следващите десетилетия, за да достигне сегашния брой от 80 в Мексико, Салвадор, Гватемала и Хондурас. "Мигрантите носеха послание", каза епископът, и добави: "Те ни казваха "Тук се отнасят зле с нас, а тук ни приемат добре". И така започнахме да разбираме, че на много места дублираме усилията си и започнахме да координираме работата си".

В Хондурас, спомня си Соуса, монахините помагаха на бежанците от гражданските войни в Салвадор, Гватемала и Никарагуа, но скоро осъзнаха, че много хора напускат и тази страна, а още повече биват връщани от САЩ. Сега основното им внимание е към депортираните, които в някои случаи са най-уязвими. "Когато започнаха системните депортации от САЩ, върнаха се хора, свързани с бандите, и мисля, че бе лепнато клеймо на депортираните - че са престъпници и не би трябвало да им помагаме", каза Соуса.

Сега много от депортираните в Централна Америка са хора, които преди всичко бягат от заплахите на бандите и понякога са преследвани и убивани, след като се завърнат. Приютите разшириха предлаганите услуги, като включиха медицинска, правна и психологична помощ. Служителите трябваше също да се научат как да помагат на мигрантите, жертви на бандите - на грабежи, отвличания, изнудване, сексуални посегателства, убийства и изчезвания.

Вера каза, че папа Франциск е дал категорични инструкции за подпомагане на мигрантите, които могат да бъдат обобщени в четири думи: приемете, защитете, подкрепете и интегрирайте. Прилагането на това на практика е по-важно от всякога заради колоните от бежанци, подгонени от бедността и насилието в региона, смята Мауро Верселети, директор на приюта "Каса дел мигранте" в столицата на Гватемала. "Отсега нататък това ще е характерна черта на имиграционния феномен, защото страните от Централна Америка се провалиха и не работят за благополучието на хората", е казвал в миналото Верселети.

През последната година "керваните" станаха по-големи и служителите се страхуват, че те едва ли ще намалеят. В гватемалския град Текун Уман на южната граница на Мексико Хайро Рейес, участник в "кервана", спа върху кашон в парка през уикенда, защото нямаше място в "Каса дел мигранте". Рейес е евангелист, но е благодарен на католическия приют, който му даде детска количка за двумесечното му бебе, което преди това носеше на ръце.

Всички сме деца на Бога", каза 31-годишният самотен баща, който води със себе си и 4-годишно дете. Рейес е щастлив от мисълта, че папа Франциск ще пристигне в Централна Америка и ще се застъпи за мигрантите като него, като казва: "Дано да докосне сърцата на хората".

Откакто стана папа през 2013 г., Франциск поиска от правителствата да направят повече, за да посрещнат и интегрират бягащите от конфликти, природни бедствия и бедност. Той прилага това това, което проповядва на практика - когато посети бежански лагер на гръцкия остров Лесбос, отведе със себе си десетина сирийски бежанци, отслужи литургия за мигрантите на сицилианския остров Лампедуза, отправна точка на европейската имиграционна криза при първата си визита извън Рим.

На призивите Тръмп за стена по американско-мексиканската граница папата отвърна с призиви за изграждане на "мостове, а не на стени". Когато беше попитан конкретно за плановете на Тръмп, след пътуване до границата, за да отслужи литургия, папа Франциск каза, че всеки, който иска да построи стена "не е християнин". Това получи силен отзвук сред скалабринианците, които посвещават работата си на мигрантите. "Стените не са заради хората", каза Соуса по телефона от Хондурас, и допълни: "Те са заради търговията и организираната престъпност".

Андрю Чеснът, професор по теология в университет във Вирджиния, каза, че в Панама папа Франциск вероятно ще отправи "пророчески призив към правителствата, най-вече на САЩ и Мексико, да приемат централноамерикански мигранти с уважение и достойнство", освен това ще осъди бедността, корупцията, насилието свързано с наркотици и убийствата на жени.

Църквата като институция не винаги напълно е подкрепяла усилията да се помогне на мигрантите, но поставеното от папа Франциск ударение върху грижата за най-уязвимите вдъхнови работещите в мрежите. "Това промени доста неща, а може да промени и повече, ако много (латиноамерикански) епископи му обърнат нужното внимание", каза Солалинде. "Намираме се в много важни времена на промяна, в които пред Католическата църква се открива голяма възможност, но това няма да е лесно, защото тя е била твърде скована от строги структури, които не й позволяваха да напредва", каза Солалинде, и добави: "Мигрантите ни дават възможността пак да станем църква на бедните, поклонниците, мисионерите и странниците". /БТА