Срив на брутния вътрешен продукт, рекордна инфлация и над 2 млн. напуснали страната - така може да се обобщи кризата, която разтърсва Венецуела вече половин десетилетие. Венецуела рухва, въпреки че Латинска Америка е единственият регион в света, чийто прогнозиран икономически растеж за тази година е по-висок, отколкото е отбелязаният за миналата.

Започналият втори мандат преди малко над две седмици Николас Мадуро твърди, че случващото се в страната е заговор на Съединените щати, който цели рухването на установената от предшественика му Уго Чавес система.

Същевременно хиляди напускат всеки ден заради влошаващите се условия на живот и недостига на продукти - от храни до лекарства. Макар инфлацията във Венецуела да е висока от години, показателите от средата на десетилетието изглеждат нищожни в сравнение със скока, който започна през 2017 г. (от 720% на 2.5 млн. само година по-късно). Страната очаква 5% срив на БВП, при среден растеж от 2% за Латинска Америка (1.1% миналата година).

Началото на управлението на Мадуро (бивш външен министър и приемник на Уго Чавес, посочен от самия него) предшества срива в цените на петрола година по-късно. Глобалната промяна удари венецуелския бюджет повече, отколкото други държави - продукцията на държавната петролна компания PDVSA формират 95% от приходите от износ на страната. Роля изиграха и безконтролното печатане на пари и трудностите в изплащането на външния дълг.

Година по-късно кризата започна да съчетава масова миграция и нарастваща безработица. Именно 2015 г. е годината, в която венецуелците все по-активно търсят спасение в чужбина.

Не става въпрос само за стандарт на живот и работни места; фактор е и недохранването. Осем от десет венецуелци, потърсени от националното проучване за условията на живот (Еncovi 2017), казват, че ядат по-малко, защото разполагат с по-малко продукти, пише Би Би Си. Шестима от десет казват, че са си легнали гладни, тъй като нямат пари за храна. Провъзгласилият се за президент Хуан Гуайдо казва, че ще направи всичко възможно, за да могат хуманитарни помощи, обещани от САЩ и други държави, да стигнат до венецуелците.

Кризата се отразява и на добива - от 3.2 млн. барела дневно през 2013 г. до 1.7 млн. през декември. След като САЩ в понеделник санкционираха PDVSA (чийто най-голям пазар са именно те), се очакват и още проблеми.

Друг проблем е дългът. Русия се опасява, че Венецуела няма да може да изплати сума от 100 млн. долара, чийто падеж е тази пролет. Отделно само PDVSA има през април частично плащане по облигации за 72 млн. долара, които са с падеж през 2020 г. Ако притежателите им не си получат парите, обезпечението е пакет акции от Citgo Holdings, равняващи се на 50.1% от собствеността. Ако платежът бъде пропуснат, кредиторите може да поискат да установят контрол над компанията.

Според агенция "Ройтерс" само от 2006 г. насам Русия е дала на Венецуела кредити на стойност 17 млрд. долара. Заемите си обаче тепърва ще търсят и други играчи - като Китай, дал заеми на стойност десетки милиарди (част - все още неизплатени) на страната.