Малко са местата по света, където събитията във Венецуела отекват както в Китай. Основният кредитор на режима на Николас Мадуро наблюдава внимателно ситуацията, откакто председателят на парламента Хуан Гуайдо се обяви за президент с подкрепата на САЩ и редица правителства. Връзката на двустранните отношения обаче може да зависи от следващите дни, а и бъдещето на заемите, отпуснати от Пекин на Каракас, пише испанският. "Ел Паис".

Китай недвусмислено подкрепи Мадуро и отхвърли всяка "намеса във вътрешните работи" на страната. В живота на Венецуела същевременно Пекин е от значение - заеми в размер 62 млрд. долара бяха отпуснати през последното десетилетие или 40% от цялото финансиране, отпуснато от Пекин за Латинска Америка. По-голямата част от тези кредити се изплащат в петрол, но около една трета (20 млрд. долара) все още не са върнати.

Между Венецуела и Пекин имаше "икономическа синергия... досега", отбелязва изданието, но има предвид проблем поне от няколко години. В началото двете страни си пазваха чудесно - най-големият вносител на петрол със страната с най-големи доказани резерви и със сходни идеологически наклонности. Не само заеми от Китайската банка за развитие, но и инвестиции близо 2.5 млрд. долара годишно валяха от Китай към Венецуела от 2010 г. насам. В замяна Венецуела плащаше със суров петрол, който достигна 5% от вноса на тази суровина в Китай. "Какво можеше да се обърка? С една дума: всичко", пише "Ел Паис".

Съзвучието не е същото след смъртта на президента Уго Чавес през 2013 г., сриват се и цените на петрола, и венецуелската продукция, а кредитът към Каракас "пресъхна оттогава. През 2016 г. се даде само един голям заем от 2.2 млрд. доара за петролния сектор. През 2017 (нямаше) нито един заради притеснението на Китай за устойчивостта на инвестициите и способността на кабинета на Мадуро да плаща дълговете си."

Данни от китайските митници показват и спад в доставките на венецуелски петрол - от 437 хил. барела дневно (5.2% от внасяния петрол) през 2017 г. до 332.6 хил. барела миналата, спад с 24% за година.

Нямаше сериозни резултати и от посещението на Мадуро в Пекин през септември, организирано в търсене на ново финансиране. Китай така и не потвърди съобщенията на правителството му, че ще отпусне кредит от 5 млрд. долара. Макар отношението му към домакините да бе топло, посрещането от тяхна страна бе подчертано студено - в китайските медии визитата бе отразена много слабо сравнено с други на лидери от приятелски страни.

Китай същевременно поддържа съюза си с Мадуро и връзките надхвърлят петрола. Пекин например внася рудата колтан, жизненоважна за потребителската електроника, злато и суровини, има и инвестиции в минния сектор. Продуктите, които Венецуела получава от Китай, пък са за 2.5 млрд. долара годишно.

Венецуела е важна за Китай и като латиноамерикански приятел в регион, традиционно доминиран от САЩ, продължава "Ел Паис". Високата оценка за лоялността на Каракас обаче "не пречи (Китай) да поддържа контакти и с венецуелската опозиция, за да си гарантира, че дългът ще се изплати при смяна на правителството".

За Пекин кризата дойде в неподходящ момент - тази седмица китайски представители водят търговски преговори във Вашингтон на фона на икономическо забавяне и несигурност в година, в която режимът навършва 70 години. Затова образите на уличните протести и заплахите от санкции или дори инвазия само засилват притесненията. "Никой китайски политик не реагира в защита на Мадуро с енергията на руския президент Владимир Путин", нито изглежда президентът Си Цзинпин да е говорил с венецуелския лидер тези дни. Пекин по-скоро призовава за "рационалност и спокойствие".