В разпространения преди дни годишен доклад за Индекса за възприятие на корупцията за 2018 г. Русия е поставена на 138-о място от 180 държави. Това е, общо взето, нивото през последните 2-3 години и този път компания ѝ правят Папуа-Нова Гвинея, Иран, Гвинея и Мексико.

Има прблем с обективността на подобни измервания и не бива заключения да се правят на базата на едно проучване дори когато то е от международна организация, казва Александър Русецки. Той е началник на управлението за надзор над прилагането на законите за борба с корупцията към Главната прокуратура на Русия и смята, че трябва да се взимат предвид различни социологически изследвания.

В действителност индексът на Transparency International се основава на разговори и проучвания сред експерти и предприемачи, проведени от 13 различни организации. Сред тях са Фондация "Бертелсман", "Икономист интелиджънс юнит", "Фрийдъм хаус", "Глоубъл инсайт", допитване сред мениджъри за Годишника на IMD за конкурентоспособност, Световната банка, Световния икономически форум в Давос и др.

Съгласно руския национален план за противодействие на корупцията в периода 2018-2020 г. на правителството е възложено да разработи и утвърди методика за провеждане на социологически проучвания за оценката на нивото на корумпираност, а на регионалните ръководители - на базата на тази методика всяка година да правят такива допитвания. През първото полугодие на 2019 г. по поръчка на главния прокурор трябва да има и национално проучване за оценка на прилаганите мерки срещу корупцията.

За последните 10 години Русия измина дълъг път в приемането на антикорупционни закони и спазване на ангажиментите, приети пред ООН и Съвета на Европа, но нашите приятели в чужбина просто не искат да забележат тази работа, коментира Ернест Валеев, първи зам.-председател на комисията по сигурност към Държавната дума. Рейтингът на Русия изобщо не се променя, а Индексът на Transparency International прави оценка на възприятията на населението, които може да се разминават с реалното състояние на нещата, допълва той.

Тази година Transparency International коментира още, че има връзка - макар и непряка - между нивото на корупция и качеството на националните институции. Използван е рейтинг на "Икономист интелиджънс юнит", който показва, че в страните с развита демокрация индексът не е падал под 75 (от максимални 100) пункта, както и че сред авторитарните и хибридни режими не се качва над 50 пункта. "Просто за пореден път показваме, че корупцията и демокрацията трудно поддържат съвместно съществуване", коментира Антон Поминов, ръководител на руското поделение на Transparency International.

Тези приказки за връзка между равнищата на демокрация и корупция са за малките деца, казва Кирил Кабанов, член на Съвета аз правата на човека към президента Владимир Путин. Според него през 90-те години на ХХ век в Русия имало много демокрация, а точно тогава е била създадена съществуващата система на корупция. Проблемът ни, допълва той пред московския в."Ведомости", е, че болестта е изтървана и не може да се излекува бързо, докато хората искат да видят бързи резултати.

Тези дни три руски министерства заедно с Главната прокуратура и Следствения комитет предложиха да не се преследват случаи на корупция, когато те са станали "в обстоятелства на непреодолима сила". В момента текстът на предложената поправка е подложен на обществено обсъждане само за 15 дни - до 8 февруари 2019 г.

Идеята за узаконяване на "форсмажорна" корупция не е достатъчно подробно обяснена и аргументирана и обърка юристи, които никога не са чували за подобно нещо. Част от общественото обсъждане е и провеждането на "независима антикорупционна експертиза". Едва след това министерството на правосъдието ще публикува пълния текст на предложената поправка.

В мотивите към предложения за обсъждане текст за законова поправка се казва, че трябва да се предвидят "случаите, когато вследствие на обстоятелства на непреодолима сила не е правонарушение неспазването на забрани, ограничения и изисквания за изпълнение на задълженията, установени с цел противодействие на корупцията".

Физическите лица, попаднали в такава ситуация, при която "обективни обстоятелства са направили невъзможно спазването на изброените забрани", ще бъдат освободени от отговорност за действията си.

Но това определение на министерствата на правосъдието, вътрешните работи и труда също може да се разчете като признание, че за определен вид корупция има обективни причини, и това още повече да увеличи подкупите и рушветите или ще накара служители да създават ситуации, които да изглеждат като попадащи под новото определение.

Четири дни след публикуването на предложението от министерството на правосъдието дадоха известни разяснения. Става дума за ситуации в т.нар. моноградове (бел.ред. - това са селища, възникнали покрай едно определено производство и са изцяло зависими от него, както и бивши военни градове), закрити административни територии, райони от Крайния север на Русия, които са отдалечени и с малобройно население. Продължително тежко заболяване също може да се окаже причина да не се спазват антикорупционни забрани.

Депутатът Анатолий Виборни от парламентарната комисия за борба с корупцията даде пример и за случаи, когато умира близък на държавен служител и той се оказва наследник на активи, които попадат под забраната такива служители да имат активи, банкови сметки и чуждестранни финансови инструменти зад граница. За да прехвърли това имущество, руснакът трябва да отиде в чужбина, а може да е в болница или в списък с международни санкции, което би трябвало да се смята за пречка на "непреодолима сила".

Адвокат Дмитрий Зилинский се опитва пред "Свободная пресса" да разтълкува какво би могло да се смята за "непреодолима сила", водеща до нарушаване на забраните за корупция. Според него има ситуации като природно бедствие, голяма авария или терористична заплаха, когато в името на спасяване на хора, селища и инфраструктура трябва да се действа спешно и често да се импровизира.

Той има предвид това, че случай на корупция се установява с проверка и именно в нея би могло да се установят обстоятелства, заради което физическото лице не е виновно и негови действия или бездействие не могат да бъдат квалифицирани като корупционно правонарушение. Според Зилинский една такава поправка като предложената може по-бързо да реши проблема със спорни ситуации - в които се случва да се наложи взимане на бързи решения дори извън правомощията на съответното лице - отколкото да се коригират за изясняване няколко закона.