Продължаващият месеци наред протест на т.нар. жълти жилетки във Франция са демонстрация и на дълбоко вкоренено сред милиони хора - предимно извън големите градове - убеждение, че обществото изобщо не мисли и не прави нищо за тях.
Гневът им се подсилва от растящите режийни разходи - особено сред ниско платените работници - и създаваното от медии и опозиционни политици впечатление за президента Еманюел Макрон, че провежда реформи в полза на богатите и не чува протестите на бедните.
Данни за икономически и социални индикатори във Франция дават известно обяснение защо толкова много хора се смятат да забравени от обществото.
Reuters
Социални разходи на публични средства като дял от БВП (в%, по данни на ОИСР).
Reuters
Социални разходи на публични и частни средства като дял от БВП (в%, по данни на ОИСР).
Колко щедра е социалната система
Ако не бяха социалните помощи, бедността и неравенството във Франция щяха да са сред едни от най-големите в развитите държави, сочи статистиката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Reuters
Дял от населението, живеещо с под 60% от медианния доход в страната преди (горе) и след (долу) след удръжки, данъци и получаване на социални помощи. В Израели САЩ този дял и след помощите остава близко до 24%. (медианен е средният, а не осредненият, показател в една поредица от данни - бел.ред.)
Базираната в Париж международна организация показва, че въпреки недоволството от разликата с елитните слоеве във Франция, протестиращите не са съвсем прави - неравенството в благосъстоянието в страната им не е сред най-големите в развитите икономики.
Reuters
Коефициент "Джини" преди (горе) и след (долу) данъчни и социални бонуси (показетел 0 отразява идеално социално равенство в доходите, а 1 - идеално неравенство - бел.ред.)
Широкообхватната френска система за социално подпомагане помага да се държи нивото на бедност на 14.3%, т.е. под средните о 18% за страните от ОИСР. Приблизително толкова имат и скандинавските страни, световноизвестни със своя егалитаризъм. Но без данъчните и социални бонуси почти 42% от французите биха живели в бедност, което е най-високият показател в организацията според последните сравними данни.
Същото важи и за коефициента "Джини" (Gini), измерващ неравенството в доходите. Във Франция (0.3 единици) той е малко под средното за ОИСР благодарение на социалните помощи и данъчните облекчения. Но без тях показателят (0.5) щеше да е сред най-високите, редом със страни като Италия, Португалия и Гърция, сочат данните на организацията.
Прогресивното облагане на доходите и щедрите социални плащания помагат да намалее разликата, но бремето от такава политика се поема от данъкоплатците. Във Франция то е едно от най-големите в света.
Данните на ОИСР за 2017 г. показват, че страната е изпреварила Дания като държавата с най-голяма данъчна тежест. Това се случва в момент, когато данъчните приходи на правителствата в развитите икономики отчитат рекордно високи стойности, но и обезсмислят в значителна степен оправданието им, че за по-добри политики не достигат средства в бюджета.
ОИСР заяви в началото на декември 2018 г., че сред 34-те държави членки данъчните приходи през 2017 г. се равняват средно на 34.2% от БВП. Промяната спрямо предходната 2016 г. е минимална, тъй като тогава този показател е бил 34%. Това означава, че сме свидетели на най-високите данъчни приходи за бюджета, откакто тази организация започна през 1965 г. да води статистика по въпроса.
Във Франция делът е се е повишил до 46.2%, докато в Дания е намалял до 46% от БВП. Мексико е с най-нисък показател - 16.2%. За една година повишаване има в 19 държави. Най-голямото (1.4 процентни пункта) е било в Израел до 32.7%, следван от САЩ (1.3 пункта) до 27.1% от БВП, но при американците това в известна степен се дължи на еднократното облагане на прибирани в страната доходи, които досега са били изнесени в чужбина.
Екипът на Еманюел Макрон иска да намали данъчното бреме постепенно през 5-годишния му мандат. В опит да успокои "жълтите жилетки" преди два месеца той обяви, че замразява поне с 6 месеца планираното от 1 януари повишаване на акциза върху горивата. Но това не спря протестите, тъй като това бе поводът, а не основната причина за тях.
В опит да стимулира френската икономика и да привлече инвеститори Макрон намали данъци върху доходите и финансовите активи в началото на мандата си. Но това разочарова мнозина данъкоплатци от средната класа, според които президентът е поставил на първо място богатите, а не тях.
Reuters
Защо толкова много хора се чувстват забравени
За разлика от скандинавските страни, бедните във Франция имат малко шансове да подобрят положението си, въпреки че правителството в Париж разпределя за тях милиарди евро.
Според изчисленията на ОИСР ще са нужни 6 поколения за член на френско семейство с ниски доходи, за да се изкачи до такова със средни доходи. В Дания за тази промяна стигат 2 поколения, средният показател за ОИСР е 4.5 поколения.
"По френската социална стълба вече няма стъпала", заяви в средата на януари министърът на финансите Брюно льо Мер.
Приблизително 6 поколения са нужни за подобряване на положението и в Германия, но французите са по-големи привърженици на идеята, че държавните институции - от училища през съда до правителството - трябва да предлагат на всички граждани еднакъв шанс.
Част от проблема е, че държавата оказва значителна помощ на най-необлагодетелстваните, но те почти нямат възможност да живеят по-добре от родителите си. Това показва проучване от 2018 г. на института France Stratégie, свързан с кабинета на министър-председателя.
В него се твърди, че дете на баща, заемащ високопоставен административен пост, има 4.5 пъти по-голяма вероятност да бъде част от най-заможните 20% от населението, отколкото негов връстник с баща индустриален работник. Като основна причина се посочва фактът, че социалният произход е тясно свързан с нивото на образование, което получават децата.
Французите са с показатели за образованост, близки до средните в международен план. Но Стефано Скарпета, директор по социалните политики към ОИСР, посочва ,че това и страната с по-значителна разлика в резултатите на най-добрите и най-слабите ученици в гимназиалните класове.
Reuters
Защо хората смятат, че са финансово притиснати
Демонстрациите с най-сериозните случаи на улично насилие в Париж от десетилетия насам са и заради ширещото се разочарование от цената на живота в страната.
Хората с малки доходи се справят благодарение на социалните помощи, а средната класа е притисната от данъчно бреме. Това прави французите особено чувствителни, когато стане дума за всекидневните им разходи.
Нещо повече - темата за покупателната способност е обект на особена национална страст и политиците често са оценявани според това дали на избирателите им остават повече свободни средства.
Макрон прокара данъчни облекчение, които да увеличат покупателната способност, но протестиращите почит не им обръщат внимание. Официални данни потвърждават оплакванията им, че всъщност бюджетите на домакинствата им са притиснати от разходи.
Натискът расте основно заради средствата, отиващи за жилища (наеми и погасяване на кредити, имотни данъци, ток, вода, газ). В момента за това отиват около 23% от бюджета в едно домакинство. В средата на на 60-те години този дял е бил едва 10%, а от 1993 г. трайно е около и над 20%, сочат данни на националната статистика INSEE.
За финансови задължения през 2017 г. отиват 3.5%, за телекомуникационни абонаменти - 2.2%, а храната на децата в училище струва 0.9% от бюджета на домакинство.
Reuters
Промяна в дела (като % от бюджета на домакинство) на т.нар. фиксирани разходи. В синьо са тези за жилището.
Същевременно липсват достатъчно работни места, намалява тежестта на промишлеността в икономиката и се свиват обществените услуги. Това означава, че в по-малките градове на Франция населението не просто е разочаровано, но и недоволства от отсъствието на икономическите възможности, предоставяни от големите градове.
Социолозите измерват, че днес един град с 5-10 хиляди жители над една пета (21%) са по-неудовлетворени от живота спрямо средното за страната. В Париж така отговарят 14%, показва проучване на INSEE, разпространено в средата на януари.
