Преди 40 години Иранската революция обеща повече демокрация, свобода и благоденствие, а влиятелният аятолах Мохаммад Уазди каза наскоро, че страната е напреднала повече през последните 40 години, "отколкото в 400-те години преди това".

Така ли е? Наредех Шамлу, съветник по въпросите на международното развитие и бивш старши съветник на главния икономист за Близкия изток в Световната банка, обяснява в анализ за Атлантическия съвет защо, макар да е отбелязан напредък, държави, изоставащи от Иран непосредствено преди революцията, сега задминават страната. Историята напомня за заека и костенурката - заекът успява да получи временно преимущество, но постепенното придвижване на съветника, крак пред крак, може би се оказва по-добра стратегия.

Все пак Иран още може да си върне икономическия успех, макар да са пропуснати вътрешни политики, които можеха да насърчат предприемачеството или външни, които да му помогнат да се възползва от уникалната си икономическа география, смята Шамлу. Сравнението е с три други държави, започнали развитието си в подобен момент и сходно население през 1950 г. Това включва Турция (исторически и културно близка с Иран), Южна Корея (също като Иран опитвала да се превърне в индустриална сила през 70-те години) и Виетнам (дълъг конфликт със САЩ затрудни развитието му, както се случи и с Иран." Те си приличат и по местоположението си - близо до разломите на Студената война и това също оформя състоянието им.

През 1950 г. брутният вътрешен продукт на Турция е с 22% по-голям от иранския, но тези на Корея и Виетнам са под 60 на сто от него. През 1977 г., последната "нормална" година преди революцията, иранската икономика е с 26% по-голяма от турската, 65% по-голяма от корейската и 5.5 пъти колкото виетнамската.

През 2017 г. обаче турският БВП е 2.4 пъти по-голям, а корейският - 7.2 пъти по-голям от иранския, а икономиката на Виетнам е около 70% от иранската и страната се разглежда като бъдещ "азиатски тигър". Така Техеран не може да запази преимуществото си отпреди революцията, въпреки че има някои от най-изобилните концентрации на природни ресурси в света.

Иран освен това е 29-ата най-голяма икономика в света в средата на миналия век, Турция е 13-а, а Южна Корея - 33-та. До 1977 г. Иран се изкачва до 18-о място, Турция е 20-а, а Корея - 28-а. Четири десетилетия по-късно картината изглежда различно - Иран е 27-и, Турция е около 18-ата позиция, а Южна Корея вече 13-ата най-голяма икономика. Дори Виетнам бележи феноменален възход за няколко десетилетия - от 87-о до 46-о място.

Ако се разгледат страни със сходни ресурси, Саудитска Арабия и Мексико днес са сред 20-те най-големи икономики, а Иран също можеше да бъде там. Все пак трябва да се отбележи, че Иран остава втората най-голяма икономика в Близкия изток и Северна Африка, по-голяма от Египет, Норвегия, Южна Африка или Израел.

От началото на революцията доходът на глава на населението на Иран расте по-бавно. За три десетилетия преди нея той се увеличава 3.2 пъти, а за времето от революцията досега - по-малко от два пъти.

За сравнение, ако през 1980 г. той е бил по-висок от този на сравняваните страни (2374 долара при 2169 в Турция, 1711 в Корея и 514 във Виетнам), през 2018 г. равносметката за напредъка не в полза на страната. На глава от населението БВП е 4838 долара, турският е скочил над пет пъти до 11 125 долара, корейският - над 18 пъти (32 774), а Виетнамският - почти пет пъти, до 2482 долара. Изоставането на Техеран се отчита от 2000 г., след като преди това близо две десетилетия резултатите са били сходни с Турция.

Разликата се дължи отчасти на различните демографски тенденции. През 1980 г. иранското население е 39.5 млн. души, южнокорейското - 38.1. Днес населението на Иран се е удвоило до 81 млн., а корейското е нараснало едва до 51 млн.).

Независимо от това в иранското общество се създава усещането, че бедността e повсемества, а неравенството се е задълбочила. В действителност неравенството в доходите е намаляло, сочат данни, измерени с коефициента на Джини (това се е случило и при Турция и Южна Корея, но не и в случая на Виетнам). Намаляла е и абсолютната бедност в стратата, ако се изпозват международните индикатори за крайна и изключителна бедност (2 и 1.25 долара на човек на ден) - делът на Иран е сред най-ниските в Близкия изток и Северна Африка, а и по света.

Все пак, съгласно националната статистика и линията на бедност, вече въведена в ислямската република, картината е по-различна - един на всеки петима иранци живее под нея, а близо 40 на сто са близо до нея (разполагат с по около 10 долара на ден). "Това означава, че за голяма част от населението има риск да изпаднат в бедност или да останат хронично бедни. Феминизацията на бедността също е притенителна тенденция, тъй като близо две трети от бедните са жени. Следователно, макар абсолютната бедност да е била в голяма степен изкоренена, относителната бедност остава проблем, тъй като не е преодоляна в 40-те години след революцията," пише Шамлу.

Според автора Иран не успява да използва потенциала си сред революцията както поради вътрешни, така и поради външни фактори. Сред вътрешните са национализацията и изземането на собственост след революцията, заличили зараждащата се през предходните две десетилетия индустриална класа. Бизнесът им е предаден на довереници на режима и оттогава страната не може да развие предприемаческа класа, подобна на тези в Турция и Южна Корея.

Загубата на човешки капитал е друг фактор. Нивата на грамотност са високи (близки до средните в света 85%, но под корейските или турските, основно заради по-възрастните иранци в селските райони) а към 2015 г. е бил по-голям броят завършили висше образование, отколкото в Италия (милион повече), Турция (750 хил. повече) или Израел (3.5 пъти повече). При тези резултати - и медианна възраст 27 години - едва 45% от работната сила са икономически активни. Жените са решаващ фактор - едва 17% от тях работят, един от най-ниските резултати в света. Въпреки че в Иран жените са 60% от завършилите университет, закони и регулации, дискриминиращи по полов признак, затрудняват включването в трудовия пазар. Според Международния валутен фонд по-голяма активност, сравнима с други страни, би увеличила БВП на страната с 40%.

Друг проблем, пише Шамлу, е, че Иран не се е възползвал от уникалното си положение между азиатските и европейските пазари и ключовата връзка, която може да представлява за Русия и Африка. Това е разликата със страни като Турция и Южна Корея, възползали се от ръста в заобикалящите страни и използвайки ги за излаз към глобални пазари. Освен вътрешни решения, довели до пропуснати икономически ползи, актор е и геопилитическият натиск, основно свързан с напрежението със САЩ. Ако Иран се бе възползват от развитието на пазарите, които са на прага му, той можеше да стане "Япония или Корея на Западна Азия и да остане между 20-те най-големи икономики в света."