Новата ера на надпревара между световни сили като Съединените щати, Китай и Русия изправя света пред непредсказуемо бъдеще на противопоставяния. Това предупреждение идва в доклад, изготвен от организаторите на Конференцията по сигурността в Мюнхен дни преди началото на събитието.

Документът със заглавие "Великият пъзел: Кой ще събере парчетата?" трябва да зададе тон на дискусиите им.

Според него Берлин и Париж трябва да подобрят съвместната си работа, за да подсилят възможностите на "слабо подготвения" ЕС за справяне с нарастващото противопоставяне между великите сили. Тъй като вътрешнополитическата обстановка и в двете столици не се очаква да "стане по-малко сложна", предстоящата година ще покаже дали тандемът може да преодолее различията си, или е пропусната още една възможност", гласи докладът.

Председателят на конференцията Волфганг Ишингер призовава хората, изготвящи политики - от сили от среден ранг като Европейския съюз - да направят повече, за да запазят либералния ред. Междувременно в интервю за вестникарската група "Функе", цитирано от "Ройтерс", тъй каза, че в такава ситуация ядреният арсенал на Франция трябва да се използва за защита на целия ЕС и страните, членуващи в съюза, да си поделят цената за поддръжка на атомните ѝ оръжия.

За силите от среден ранг като Великобритания документът гласи, че процесът на напускане на ЕС "ще продължи да нанася рани от двете страни на (Ламанша) в следващите години".

Пълната интеграция на Западните Балкани в ЕС и НАТО няма да се случи скоро или поне такъв сигнал даде срещата в София миналата година. Проблемът е, че съчетанието между политически и икономически напредък в региона и умората от разширяването на ЕС "намалиха вярата и от двете страни в неизбежността на европейското членство", отбелязва докладът. Протести (в много столици), страховете за етническо напрежение в Босна и Херцеговина и напрежението между Белград и Прищина заради създаването на косовска армия са само примери за това.

Русия и Китай също увеличават влиянието си. Новата игра на Москва "може да ѝ помогне да разсее и отслаби Европейския съюз", а Пекин донякъде опитва да съперчини с европейското икономическо влияние. Китай може да подкрепя евроинтеграцията на Западните Балкани, но да използва инвестициите си за политически цели, а и проектите, които извършва или финансира, невинаги отговарят на европейските стандарти.

Наскоро Европейският съюз се пробуди за рисковете, а комисията прие нова стратегия, която смята разширяването за "геостратегическа инвестиция". Тази година обаче ще даде повече сигнали дали самият регион още вярва в европейското си бъдеще.

В Близкия изток се наблюдава основна трансформация - САЩ се изтеглят от традиционната си лидерска роля, докато все повече се опитват да се разграничат от пряката политическа намеса и разчитат на регионални партньори за защита на интересите им. Самите регионални партньори "увеличават военните си способности Днес седем от десет страни, които харчат най-голяма част от брутния си вътрешен продукт за отбрана, са в Близкия изток," продължава докладът.

Нещо повече, стойността на покупките на оръжия между 2013 и 2017 г. се е удвоила в сравнение с предишните пет години и това създава риска от оръжейна надпревара и военна конфронтация. В ход е и усилие на американски политици и редица правителства да се преоценят отношенията си със Саудитска Арабия след убийството на бившия съветник на Рияд, а по-късно критичен журналист Джамал Хашокжи миналата година.

От друга страна възстановяването на санкциите срещу Иран, наложени от САЩ, "нямат драматичния ефект" върху нагласите на Техеран, на който Белият дом се надяваше. Притеснително е и решението за изтегляне на войските на САЩ от Сирия, което според експерти "може да има огромни геополитически последици", и то не само за кюрдите. Всичко това "позволява на Русия, Турция и Иран да решават за бъдещия ход на войната както военно, така и на масата за преговори", а Европейският съюз наблюдава как влиянието му се заобикаля - особено за съдбата на Идлиб, който сега зависи силно от Турция и Русия, продължава докладът.