Руските депутати приеха на първо четене проектозакон, чиято цел е в страната да бъде изграден "суверенен интернет", способен да действа независимо, ако Русия бъде откъсната от големи световни сървъри, предадоха "Франс прес" и БТА.

Планът, който премина първия етап в Думата (долната камара на парламента), включва редица мерки, чиято цел е да се гарантира функционирането на руския сегмент в интернет и той да бъде защитен от евентуални кибератаки.

Той е представян като отговор на "войнствения характер на новата американска стратегия в областта на киберсигурността, приета през септември 2018 година", в която Русия се посочва като заплаха. Предвижда се по-конкретно да бъде създадена "инфраструктура, която позволява да се гарантира функционирането на руските интернет ресурси, в случай че руските оператори се окажат лишени от възможността да се свързват с чуждестранни интернет сървъри".

Това е същият текст, който според вносителите обезпечава устойчивостта на руския сегмент на интернет в случай на изключване от инфраструктурата на световната мрежа, пише РБК. "За" са гласували 334 депутати, "против"- едва 47. Той проправя и пътя за "учение", което ще позволи на Москва да анализира по-добре потенциалните заплахи.

По-рано президент на компания, занимаваща се с въпросите на киберсигурността, потвърди за РБК, че планът за "изключване" е обсъждан на работна група (включваща бизнеса и представители на властите) в практическите му измерения. Със специално "учение" трябва да се анализират опасностите от подобен акт, за да се внесат съответните корекции на второ четене. "Учението" трябва да бъде завършено до 1 април, дотогава трябва да се направят и предложенията.

Руските доставчици на интернет освен това ще трябва да гарантират, че техните мрежи имат технически средства, които позволяват "централизиран контрол на трафика", за да дадат отпор на евентуални заплахи.

Тези "технически средства", чието съдържание не се уточнява, ще бъдат предоставени на операторите от руския регулатор на телекомуникациите и медиите Роскомнадзор, който ще получи разширени правомощия с този текст.

Определят се и "правила за маршрутизация на трафика", за да се минимизира обемът изтичащи в чужбина данни, които си предават руските потребители.

Проектът бе критикуван от руската Сметна палата заради разходите, свързани с изпълнението му, оценявани на над 20 милиарда рубли, или 270 милиона евро. Упреци се чуха и от правителството, което се пита как ще бъдат осигурени финансите за прилагането му и защо ще има разширени правомощия на Роскомнадзор. Те предвиждат агенцията да може да се намесва пряко в управлението на мрежата в случай на заплаха и да може благодарение на тази технология да блокира директно забранено в Русия съдържание. В момента това е задача на самите оператори, които се справят с нея с променлив успех.

Предаването към чужбина на данни, разменяни в интернет между руски потребители, ще трябва също да бъде "минимализирано", като те ще преминават основно през сървъри, включени в специален регистър, изготвен от Роскомнадзор.

В петък работна група, обединяваща основните руски телекомоператори, принципно подкрепи проектозакона, но предложи да бъдат направени тестове, за да се види какви реални заплахи застрашават мрежата.

Идеята данните между руски граждани и организации да "остават" в Русия, вместо да минават през сървъри, базирани в чужбина, не е нова. В законопроекта, изискващ Русия да може да действа дори при опити на чужди сили да изолират кибепространството ѝ, са залегнали идеи, които президентът Владимир Путин одобри през есента на 2017 г. Планът предвиждаше системата да се тества в Русия и после да се предложи на другите държави от групата БРИКС (Бразилия, индия, Китай и Южна Африка).

Тогава идеята бе за създаването на "дублиращи коренни сървъри за имената да домейните (т.нар. DNS), независима от контрола на (международните организации) ICANN, IANA и VeriSign и способна да обслужва искания от потребители на въпросните страни в случаи на срив или целево въздействие". Става въпрос за две организации, свързани с имената на домейните, базирани в САЩ, и дъщерната на едната от тях (ICANN) IANA, отговаряща специфично за коренните DNS сървъри, отпускането на IP адреси и делегирането на регистрация на домейни.

Въпросната система DNS (Domain Name Server) се използва за преобразуване на имената на сайтове в IP адреси на базата на разпределена база данни. Тя дава възможност за отваряне на сайтове просто чрез изписването на домейна им, вместо да се въвежда IP адресът на сървъра, където се намира сайтът. На практика тя функционира като виртуален указател, в който на всеки домейн съответства адрес. В основата на системата са 13 коренни DNS сървъра, които осигуряват достъп до информация за всички домейни, били те национални или с общо предназначение. Повечето от тях са в САЩ, няколко са в Европа или Япония. Съществуват и т.нар. огледални сървъри, даващи възможност исканията от руските потребители да не се озоват в DNS сървър на другия край на Земята. Те обаче единствено дублират информацията в коренните сървъри.

Нито един от коренните DNS сървъри обаче не е в Русия. В страната обаче има "огледални сървъри" и властите смятат, че това би позволило на системите ѝ да работят дори при наказателно "изключване".