Най-успешните финансови операции на Венецуела през последните години не се случиха на "Уолстрийт", а в примитивни златодобивни лагери в южните покрайнини на страната. Докато икономиката на страната се разпада, около 300 хил. ловци на богатства са се спуснали в тази богата на минерали джунгла, за да изкарват прехраната си, извличайки земя със златни късчета от импровизирани мини.

Кирките и лопатите им помагат за поддръжката на левичарското правителство на Николас Мадуро. От 2016 г. администрацията му е купила 17 тона метал на стойност около 650 млн. долара от така наречените миньори занаятчии според най-новите данни от централната банка на страната. Срещу почти безсмислените ѝ банкноти тези аматьори снабдяват правителството с твърда валута, за да се купуват силно необходимите вносни храни и хигиенни продукти. Тази търговия със злато е нищожна част от търговията на международните пазари. Съединените щати обаче използват санкции и сплашване в опит да попречат на Мадуро да използва златото на страната си, за да се задържи.

Администрацията на президента Доналд Тръмп оказва натиск върху Обединеното кралство да не освобождава златни резерви за 1.2 млрд. долара, които Венецуела съхранява в Банката на Англия. Американски чиновници наскоро порицаха инвестиционен посредник в Абу Даби заради покупки на злато във Венецуела и предупредиха други потенциални чуждестранни купувачи да не го правят.

Добре известно е, че златната програма на Мадуро съществува, но не и как работи.

За да надникне вътре, "Ройтерс" проследи златото на Венецуела по пътя от горещи мини в джунглата, през централната банка в столицата Каракас, до рафинериите за злато и износителите на храни в чужбина, като говори с повече от 30 души, които познават тази търговия. Сред тях са миньори, посредници, търговци, академични изследователи, дипломати и държавни служители. Почти всички поискаха анонимност, защото не бяха упълномощени да говорят публично или защото се страхуваха от възмездие от венецуелските или американските власти.

Така изниква картината на отчаяния експеримент в индустриалната политика на социалистическите лидери на Венецуела. Санкциите на САЩ удариха петролната индустрия на страната и засегнаха способността ѝ да взема заеми. Официалният миннодобивен сектор бе унищожен от национализацията. Затова Мадуро е пуснал "миньори" на свободна практика, за да извлекат минералните богатства, без почти никаква регулация или държавни инвестиции.

Боливарската революция сега разчита силно на работници като Хосе Аулар - тийнейджър, който твърди, че се заразил с малария пет пъти на нерегламентирана мина близо до границата с Бразилия. Аулар работи 12 часа дневно, носейки чували с пръст до малка мелница, която използва живак за извличане на нишки благороден метал. Инцидентите в мините са често срещани в тези операции, казаха работниците. Така е и със стрелбите и грабежите. "Правителството знае, че каквото и да стане в тези мини, то печели от него, казва 18-годишният Аулар. Нашето злато отива в ръцете им."

Мадуро получи и решаваща помощ от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, друг силен лидер, който също се конфронтира с администрацията на Тръмп. Венецуела продава по-голямата част от златото си на турски рафинерии, след това използва част от приходите за купуване на потребителски стоки на тази страна според хора, пряко запознати с тази търговия. Турските макаронени изделия и мляко на прах вече са в основата на субсидираната хранителна програма на Мадуро. Търговията между двете страни нарасна с 8 пъти миналата година.

Но вниманието към въпроса се засилва, докато венецуелската политика достига точката на кипене. През последните дни много западни страни признаха опозиционния лидер на Венецуела Хуан Гуайдо за законен президент на южноамериканската страна. Противниците на Мадуро призоваха чуждестранните купувачи на скъпоценни метали от Венецуела да спрат да работят с определяния от тях като нелегитимен режим. "Ще защитим златото си", заяви в интервю за "Ройтерс" опозиционният депутат Карлос Папарони.

Пътят на златото започва на места като Ла Кулебра, откъснат район в джунгла в южната част на Венецуела. Тук стотици мъже се занимават с операции по добив, каквито биха се извършвали през 19 в. Те изкопават мръсотия, пълна с минерали, с кирки в тунели, издълбани с ръце, като го изваждат с макари и лебедки.

Тяхната дейност е съсипва крехки горски екосистеми и разпространява болести, пренасяни от комари. Миньорите се оплакват от военните сили, изпратени да охраняват района, където процентът на убийства е седем пъти по-висок от средния за страната. Министерствата на отбраната и информацията на Венецуела не отговориха на исканията за коментар.

Миньорът Хосе Рондон е свикнал с трудностите. Четиридесет и седем годишният мъж пристигна през 2016 г. от Североизточна Венецуела с двамата си възрастни синове. Възнаграждението на шофьора на автобус не може да бъде в крак с хиперинфлацията на Венецуела, която по прогнозите на Международния валутен фонд ще достигне 10 млн. процента тази година.

Тримата мъже събират около 10 грама злато ежемесечно с изнурителна работа. Все пак това е приблизително 20 пъти повече от това, което биха могли да спечелят у дома. "Тук съм много по-добре", каза Рондън, докато си почиваше в грубо направена барака, пълна с хамаци.

Със злато в ръка миньорите се отправят към град Ел Каяо, за да продадат самородките си. Повечето купувачи са нелицензирани, дребните търговци работят в тесни магазини, оборудвани с аларми и стоманени врати.

Тъй като боливарът, валутата на Венецуела, губи от стойността си всеки час, държавата плаща по международни цени на онези, които биха могли да изнесат злато от страната, за да го обменят за долари. Търговците, които продават на Диас, завършват с пачки банкноти, които могат да се върнат в Ел Каяо и други градове от "треската за злато", за да плащат на миньорите, които го използват, за да купуват храна и консумативи и да изпращат на семействата си всичко останало.

Златото, закупено от правителството, се топи в близките пещи на "Минервен", държавната минна компания, по думите високопоставен служител. След това се транспортира до трезорите на централната банка в Каракас, на 843 километра разстояние. Не остава там дълго - златните резерви на централната банка спаднаха до най-ниските си нива за последните 75 години. Венецуела продава доставения метал, както и съществуващите резерви, за да плаща сметките си, според двама високопоставени правителствени служители.

Основният купувач в днешно време е Турция, казаха официалните представители.

Златната програма на Мадуро се развива заедно със задълбочаващите се отношения с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. И двамата лидери са били критикувани в международен план заради погрома срещу инакомислещите в политиката и подронването на демократичните норми за придобиване на повече власт. Изпълнителна заповед от 1 ноември, подписана от Тръмп, забранява на американски граждани и организации да купуват злато от Венецуела. Той не се прилага за чужденци. Анкара е уверила Министерството на финансите на САЩ, че цялата търговия на Турция с Венецуела е в съответствие с международното право.

През декември 2016 г. Венецуела обяви директен полет от Каракас до Истанбул на "Търкиш еърлайнс". Това бе изненадващо развитие, тъй като търсенето на пътувания между двете страни е слабо.

Търговските данни показват, че тези самолети не превозват само пътници. На Нова година през 2018 г. централната банка на Венецуела е започнала доставката на злато в Турция с въздушен превод на този метал на стойност 36 млн. долара до Истанбул. Това стана едва седмици след посещението на Мадуро в Турция. Доставките миналата година са достигнали 900 млн. долара по данни на турското правителство и търговски доклади.

Според двама високопоставени венецуелски служители централната банка на Венецуела продава своето "занаятчийско" злато направо на турските рафинерии. Постъпленията отиват във венецуелската държавна банка за развитие "Бандес" за купуване на турски потребителски стоки, съобщават събеседниците.

Сред купувачите на злато са Истанбулската златна рафинерия (IGR) и турският търговец "Сардес къйметли маденлер", казва човек, който работи в златната индустрия в Турция, както и дипломат от Каракас, и двамата високопоставени венецуелски служители. В интервю за "Ройтерс" изпълнителният директор на IGR Айшен Есен отрече компанията да е участвала в каквито и да било сделки със злато от Венецуела. В писмено изявление тя каза, че се е срещнала с венецуелски и турски представители в Истанбул през април, за да изложи вижданията си за спазването на международните разпоредби.

Есен каза, че е посъветвала турското правителство, че работата с Венецуела "не би била правилна за основни институции или за държавата".

Що се отнася до "Сардес къйметли мандерлер", никой в офисите ѝ в Истанбул не отговори на запитвания от "Ройтерс".

Междувременно турските потребителски продукти си проправят път към венецуелските маси. В началото на декември 54 контейнера с турско мляко на прах пристигнаха в пристанището Ла Гуайра, близо до Каракас, сочат данни от пристанището, които "Ройтерс" видя.

Изпращачът от Истанбул, "Мълбери проже ятъръм", е със същия адрес като "Мерилинс проже ятъръм" - компания, създала миналата година съвместно предприятие с държавната минна компания на Венецуела "Минервен" според данни в търговския регистър на Турция от септември. Компаниите не отговориха на искане за коментар.

Дори критиците на Мадуро признават, че той направи добър алхимичен номер - като компенсира затруднените миньори с обезценените от инфлация боливари и в замяна получи ценни метали, той намери начин да превърне сламата в злато.

Венецуелският икономист Анхел Алварадо, опозиционен депутат, каза, че тъмните операции и необичайни механизми на търговския обмен са сред малкото инструменти, останали на Мадуро. "Това е отчаяно усилие за оставане на власт на всяка цена", каза Алварадо.