Макар в 13 ч. местно време (14 ч. българско) на 13 февруари Северна Македония вече да постави първите табели на границата с Гърция и македонски издания да писаха, че преминалите границата вече ще влизат в Северна Македония, а не в Македония, ще мине време, преди това да стане напълно вярно. Година или повече в Северна Македония и Македония ще трябва да съжителстват в официални документи, имена на институции и документите за самоличност на гражданите.

Какво предстои, преди Република Македония действително да остане в историята? Република Северна Македония е на картата, но Република Македония, създаваща напрежение в гръцката и македонската политика, все още не е напълно изчезнала.

Преспанският договор влезе в сила след публикуването си в Държавния вестник. След вербалната нота, изпратена от гръцкото външно министерство, от Скопие ще се очаква "веднага и съгласно разумните административни практики да вземе всички неободими мерки с цел компетентните органи на страната оттогава нататък да употребяват името и термините от тази спогодба във всички нови служебни документи, кореспонденция и съответни материали," гласи документът на премиерите Алексис Ципрас и Зоран Заев.

Какво обаче ще стане със старите документи? Думата "веднага" изисква само действие, не и резултат.

Македония има няколко дни да смени надписите на границата и двете летища, малко повече време за всички табели на улиците и три месеца за промяна на регистрационните номера (на тях ще трябва да пише NMK, а не МК, тъй като последният надпис създаваше напрежение у гърците). Целият процес - за сметка на гражданите, но със стандартни такси за замяна - ще започне през май, а дотогава те ще получават от гранични служители лепенки с буквите NМК, които да си слагат при влизане в Гърция. Така облепянето ще продължи три месеца, за да бъдат скрити инициалите, които предизвикваха гняв в жителите на Северна Гърция в продължение на години.

Новите пътни документи пък се очакват към края на годината - дотогава шофьорите ще ползват книжки, издадени от Република Македония. Всъщност, ако сегашните им документи са валидни, те ще могат да ги ползват и след това, тъй като Преспанският договор предвижда срок от пет години.

Република Македония ще продължи да издава банкнотите, използвани от македонците, още по-дълго - до началото на идната година.

Северномакедонските власти ще имат шест месеца да променят статута на македонските паметници, публични сгради и инфраструктура, съдържащи препратки към елинската история и цивилизация, за да се почитат към този начин.

Срокът за имената на държавните институции е по-кратък - четири месеца. Тази седмица обаче малко объркване създаде представа колко може да продължи "средното положение" при заредените със символика политически, исторически и културни обекти. В очакване на вербалната нота от Гърция, задействала конституционните промени, надписът "Влада на Република Македониjа" ("Правителство на Република Македония") изчезна от сградата на изпълнителната власт, а няколко дни по-късно все още не бе поставен нов. Попитан кога ще се случи това, правителственият говорител Миле Бошняковски бе лаконичен: не се знае.

В интернет такива недоразумения се решават лесно - страницата на правителството ползваше думата "Северна Македония" часове след гръцката нота. Държавният вестник, публикувал конституционните промени, няколко дни си остава в киберпространството "Службен весник на Република Македониjа", преди да смени надписа си няколко часа преди публикуването на този материал.

Процесът предизвиква хаос и в самата Гърция. В началото на месеца в. "Катимерини" писа, че общо 182 компании от различни сектори (39 от тях в земеделието и хранително-вкусовата индустрия) съдържат термина в свои брандове. Близо 4000 компании пък използват термина, за да опишат повече един или повече от продуктите си.

Преспанският договор повдига въпроси за бъдещето им. Това име ще може да се използва и от компании в Северна Македония, затова договорът предвижда търговските спорове да се решават в рамките на "институционализиран и структуриран диалог на добра воля" и да се търсят "взаимно приемливи решения" за търговски марки и патенти. Международен екип от есперти с представители и на двете държави ще трябва да реши въпроса до 2022 г. - в следващите три години.

Дали името на Северна Македония ще се използва от хората? "Уви, новите имена на страните понякога са налагат бавно," пише сп. "Икономист" и дава пример с имена като Цейлон (бившето име на Шри Ланка), Бирма (бивше на Мианма) и Родезия (бивше на Зимбабве). Процесът може да отнеме години, сочи база данни на "Гугъл" с 5 млн. отпечатани текста (в приложението на "Гугъл" за карти пък все още се използва Македония).

Тепърва ще се види дали Северна Македония е приемлива за обществеността. Това няма пряко отношение към договора, тъй като той не задължава гражданите да използват в неофициалното си общуване Северна Македония или каквото и да било ново име.

Проблемът е друг - в Гърция идват парламентарни избори най-късно през есента. А и след тях всички партии, отхвърлящи договора, ще могат да го правят и да нажежават обстановката, намирайки дори в социалните мрежи аргументи защо договорът не се спазва. Провокатори ще могат да се намерят и от македонска страна, ако националистически организации там спазят обещанието си и не започнат да използват новото име в комуникациите си или в социалните мрежи.

Думите "македонци" и "македонски", когато става дума за националността и езика, пък не са забранени в Преспанския договор, но лесно могат да станат ябълка на раздора за вътрешнополитически цели - регионът познава случаи на документи, подписани от едно правителство и осъдени от него месеци по-късно, за да се овладее изкуствено предизвикано обществено недоволство. България не е изключение - пактът на ООН за миграцията и Истанбулската конвенция са само последните примери. Ако ново правителство, което не е подписало договора, изпита същата вътрешнополитическа потребност, ситуацията може да е още по-сложна. На сегашния кабинет в Атина многократно се наложи да обяснява като мярка срещу националистически отпор какви термини, свързани с думата Македония, признава и какви - не.

Това едва ли създава риск някой дори да помисли да се изтегли от Преспанския договор; а и да заяви, че го прави, това години наред няма да е възможно. Популистки нагласи могат да повишават (макар вероятно без твърде сериозни последствия) напрежението в регион, който няма нужда от подобни вражди, а само да търси път напред.