Генерал Томас Уолдхозър, началник на Африканското командване на Въоръжените сили на САЩ (АФРИКОМ), обвини тези дни Русия, че се стреми да засили присъствието си в Либия. Москва развива отношения едновременно и с Файез Сарадж, оглавяващ подкрепяния от ООН Президентски съвет, и с главнокомандващия Либийската национална армия Халифа Хафтар, каза генералът и предупреди страните от НАТО за риска Русия да доближи южните граници на Европа.

Подобни изявления се правят със завидно постоянство и отдавна вече не носят нищо ново. Отвреме навреме в унисон с тях говорят и някои руски горещи глави, склонни към прости решения в стил кавалерийска атака и саблена сеч. Хора, искрено вярващи, че трябва да създадем в Либия руска военна база, както направихме преди време в Сирия. Според тях изпращането на руски войски в Либия ще спомогне да се сложи ред в страната, ще гарантира на либийците сигурност, а на Русия - "безвъзвратно и окончателно" завръщане на либийския оръжеен пазар и в петролно-газовия сектор.

На пръв поглед идеята за руска военна база в Либия изглежда доста примамлива. Защо пък да не си направим база близо до южните "меки части" на Европа, колкото да поохладим натовския плам, с който алиансът се промъкна досами западните граници на Русия? И кой би възразил, ако си възстановим загубите в размер на 10 милиарда долара, претърпени заради агресията срещу Либия през 2011 г.?

Но дали нещата наистина са толкова прости, няма ли негативите и разноските по създаване на базата да натежат повече от всички възможни, но не и безспорни плюсове?

Първо, няма начин да стане като в Сирия. Там влязохме по молба на мразеното от мнозина, но съвсем законно правителство на Башар Асад. В Либия няма нито централно правителство, нито единна държава.

Страната е фрагментирана. На територията на бивша Либия цари многовластие, сиреч на практика пълна липса на власт. Някои военнополитически групировки, поели контрола над доста обширни области, дори успели да сложат някакъв ред тук-таме или просто подкрепяни от ООН,

вярно са преценили видимо нарасналото през сирийската епопея влияние на Москва. Те обещават на Русия ред преференции в бъдеще срещу военна и политическа помощ за тях сега. Ние също гледаме да сме в спокойни отношения с тях, но същевременно спазваме принципа за равноотдалеченост, най-подходящ за сегашните условия в Либия.

Стига обаче Русия да получи от някоя групировка военна база и да изпрати там войски, веднага ще срещне рязко недоволство от страна на други либийци. Дружбата тутакси ще секне, може да получим в страната втори Афганистан, че и нещо по-лошо.

Не случайно и западните страни, и арабските съюзници на едни или други либийски групировки се мъчат да не затъват твърде дълбоко в междулибийските спорове, не отварят дума да им се предоставят военни бази и естествено не участват директно в бойни сблъсъци. То се знае, сегиз-тогиз и "на дребно" - за прецизни удари по бойци от Ислямска държава или "Ал Кайда", въпросните американци, французи или италианци

малки подразделения от авиацията или от специалните сили. Но без да споменават за големи военни бази и без да афишират своя спецназ. Който, дори да действа в Либия, го прави с малки сили и потайно.

Създадем ли военна база в Либия, напразно ще се надяваме на междулибийско помирение, не се очертава и "безвъзвратно и окончателно" завръщане в страната на руския петролен бизнес и военнопромишления комплекс. Изпращането не само на руски, но и на всякакви други войски ще предизвика нов етап в пълномащабната война и нови вълни на миграция в Европа. Либийците ще трябва сами да уговарят помирение. За жалост страната отдавна боледува от неспособност за споразумяване.

Второ, трябва добре да си представим каква реакция ще последва на Запад, а и в Ориента, включително в арабския свят, при подобна стъпка от страна на Москва. Освен обичайната за такива случаи истерия и порои от обвинения към Русия може да очакваме къде по-сериозни неприятности - от нови санкции до изостряне на отношенията с ред западни сили и техните сателити. Не са изключени дори провокации и влошаване на военната и политическата обстановка в региона. И без това сме в кръгова отбрана, струва ли си да затрудняваме бездруго сложното си положение, още повече че въпросът за база в Либия не е от критично значение за Москва. Можем като нищо да минем и без нея. Накрая, издръжката на една военна база изисква и доста средства. /БТА