В лагер с размер колкото 50 футболни игрища недалеч от Тирана 2000 души от лява групировка живеят в изолация и от години се подготвят да "свалят" иранските власти, не без подкрепата на Съединените щати.

Групата, някога преследвана от Техеран и Багдад, обаче може да се окаже също толкова тиранична, колкото твърди, че е режимът на аятоласите, показва историята на 61-годишния Мостафа Мохамади и дъщеря му Сомайе, разказана от германското сп. "Шпигел" като част от историята на "Моджахедин-е халк".

В "по-скоро странната група мъже и жени", настоява бивши членове, се правят "обучения" за прерязване на гърла, чупене на ръце, изваждане на очи с пръсти и т. нар. "усмивка тип Глазгоу" (жестоко разрязване на бузите).

Мостафа казва, че Сомайе, сега на 38 г., живее някъде в лагера, а от думите му следва че тя е прекарала по-голямата част от живота си с групата ("Народните муджахидини"), създадена още преди революцията и падането на шаха през 1979 г. До 2012 г. "Моджахедин-е халк" са в "черните списъци" на ЕС и САЩ като терористична организация. След почти 30 г. в Ирак повечето членове се местят в лагера в Тирана, но оттогава напускащите са все повече, разказват се и истории за мъчения.

Движението продължава да се върти около Масуд Раджави, лидера, който не е виждан от 15 години. Публично присъствие има съпругата му Мариам Раджави, която оглавява "политическото" крило на групата, Националния съвет за съпротива на Иран, активен в Европа и САЩ. Тя често пътува от централата на организацията (структурирана като временно правителство, готово да поеме властта в Техеран след свалнето на режима) в Париж до Албания.

Организацията на Раджави се подкрепя от американски представители като транспортния министър Илейн Чао, съветника на Тръмп за националната сигурност Джон Болтън или адвоката му Рудолф Джулиани, включвал се в нейни митинги в Европа. И той, и Болтън дори са посещавали лагера на 35 км от Тирана.

Изявленията на сайта на организациите "предполагат, че щом "Моджахедин-е халк вземе властта в Иран, всичко незабавно ще се подобри. Но думите на преживелите лагера не отразяват това послание. Изглежда, те са затворници на собствения си бунт," се казва в статията. Екип на списанието е разговарял с 15 бивши бойци, живели в лагера, сред които Мостафа Солеймани и 50-годишният Голамреза Шекари, живял при "Моджахедин-е халк" 27 години и, като много други, привлечен от бляскави обещания. Първоначално му казват, че ще му уредят виза за Европа. По-късно му взимат паспорта и го заплашват, че ако напусне, ще се озове в затвор за мъчения в Ирак. Независимо от насилието над него и други пожелали да напуснат през 90-те години той остава с тях още 23 години; обяснява си това с "промиването на мозъците" там.

Групата отрича всички твърдения за мъчения и нарича всички бивши членове, успели да напуснат, агенти на режима. Самият Шекари си тръгва едва през септември 2016 г. и живее в апартамент в Тирана с финансовата поддръжка на Агенцията за бежанците на ООН. Трудно може да напусне, защото като иранец има трудности да получи виза, а до много страни пътуването е немислимо. Твърди, че половин година е получавал 350 евро годишно, за да си затваря устата и да не говори за бойците.

Преследвана по време на аятолах Хомейни и започнала кампания с терористични атаки в Иран, организирани от иракска територия, тя се включва срещу Техеран и във войната с Багдад. От 1985 г., за да оцелее групата, Масуд Раджави започва и "идеологическата ѝ революция" - сам се жени, но принуждава членовете да се разведат, децата биват изпратени в чужбина. Започва началото на идеологическия култ около Масуд и Мариам и до днес, години след като Масуд е видян за последно през март 2003 г. (преди първите бомбардировки срещу Багдад), много членове носят лика му на вериги около врата си.

Американците разоръжават групата през 2003 г., след като завземат лагера на "Моджахедин-е халк". Скоро организацията започва да твърди, че подкрепя САЩ, въпреки че се доскоро се е сражавала за Саддам Хюсеин. Групата не е разформирована само защото тогавашният министър на отбраната Доналд Ръмсфелд и вицепрезидентът Дик Чейни предпочитат да ги я използват срещу Иран. През 2002 г. "Моджахедин-е халк" вече работи с израелската служба "Мосад", разкривайки, че Иран вече е започнал тайно да обогатява уран.

През 2007 г. САЩ започват да обучават подразделения на "Моджахедин-е халк" в пустинята в Невада, макар групата тогава все още да се смята за терористична организация от Вашингтон. Сега, пише "Шпигел", администрацията на президента Доналд Тръмп заема и позицията, която групата иска - твърда политика към Иран. "Моджахедин-е халк" смята, че има принос - командирите отбелязват решението на Тръмп за изтегляне от ядрената сделка, сякаш самите те са постигнали огромна победа.

Списъкът с поддръжниците им нараства както в САЩ (в Конгреса и в сектори като отбрана и сигурност), така и извън страната - подкрепя ги и бившият шеф на разузнаването на Саудитска Арабия Турки бин Файсал ал сауд. Група в Европарламента също е "за" тях (лидерът на листата на крайнодесните "Вокс" в Испания дори получава дарение от тях в кампанията за евроизборите през 2014 г.). Подобна група има и в Бундестага. Двама представители на Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел дори посещават лагера в Албания и след това твърдят, че "ужасните неща", които се говорят за "Муджахедин-е халк", се дължат на пропагандата на иранския режим. Тази позиция е приемлива за мнозина, тъй като Техеран действително е преследвал и екзекутирал хиляди членове през годините.

Животът в лагера, изглежда, е тежък. Във всяка стая живеят по осем души и стават между 4:30 и 5:30 ч. сутрин за бойна подготовка. Някои се грижат за строителните дейности в лагера, други, според избягали от него, разказват, че "компютърно поделение" използва фалшиви профили, за да разпространява пропаганда във "Фейсбук" и "Туитър". Трети, според същата информация, търсят през "Телеграм" нови членове сред иранците. Говорител на групата отрича всичко това.

.@RudyGiuliani: We have seen regime change work & fail. In #Iran's case we don’t have to worry. There is a viable alternative. Maryam Rajavi's 10-point plan stands for a #FreeIran w/ a democratically-elected Gov instead of a tyrant/monarch.#FreeIranWithMaryamRajavi #WarsawSummit pic.twitter.com/EFJHIw2WUV

— NCRI-FAC (@iran_policy) February 13, 2019

В лагера има около двеста командири. Те понякога четат писма от изчезналия лидер, в които се казва: "Не се страхувайте, победата е наша, ще бъдем в Иран."

Защо албанското правителство толерира иранската група? Вътрешното министерство Тирана не отговаря, но американски правителствени документи показват, че през 2013 г. държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън постига сделка с Албания, която се съгласява да приеме членове на организацията срещу помощ за развитие. Прехвърлянето на бойци от "Моджахедин-е Халк" е нужно от известно време, след като падането на Саддам Хюсеин влошава положението им - скоро след 2003 г. те дори са обявени за терористична организация.

От 2013 г. насетне комплексът се разширява, докато се изпълзва със сиви двуетажни сгради. Пропагандни видеа сочат, че в лагера има голяма кухня пекарна, музикално студио, компютърен център и зъболекарски кабинет. Друг клип показва Сомайе Мохамади, която баща ѝ твърди, че опитва да освободи от 21 години. На него тя, със забрадка, в интервю с албански журналисти, казва, че баща ѝ е агент на иранския режим, а за Албания обяснява: "Тук е свободна страна. Ако искам да отида някъде, отивам."

С документален и видеоматериал баща ѝ твърди друго в разговори с "Шпигел". Живее в Канада от 1994 г., отдавна е поддръжник на организацията. Когато Сомайе е на 17 г., жена от организацията предлага "кратко пътуване" до лагера в Ирак. Сомайе така и не се връща. Мостафа получава клип, в който се твърди, че тя е решила да остане. Впоследтвие "Моджахедин-е халк" го примамва в няколко държави с обещанието, че може да я види. Вместо това бива използван за протести. Това се случва и на демонстрация пред френското посолство в Отава заради задържането на Мариам Раджави по подозрения в тероризъм. На видеоклип той може да се види целия облян с течност - вероятно бензин - а журналист избива от ръката му кибритена клечка. В много държави протестиращи се самозапалват пред френските посолства заради решението на властите и Мостафа, също смятал да го направи, се превръща в герой. Дори му позволяват да посети дъщеря си.

По-късно той се дистанцира от групата. Междувременно през 2013 г. Сомайе праща на канадските власти писмо с искане да се погрижат нея и да я върнат в страната ѝ, но тя няма канадски паспорт и нищо не може да се направи. По-късно тя си променя решението и в документ на "Моджахедин-е халк" се казва, че иска да остане с организацията. "Кой знае какво са ѝ направили," казва баща ѝ.