Би Би Си разгневи Гърция с материал за "невидимото македонско малцинство"
Гръцкият посланик в Лондон изпрати на британската обществена медия Би Би Си оплакване от материал за "македонското малцинство" в страната, публикуван в неделя, предадоха "Болкан инсайт" и агенция МИА.
Текстът със заглавие "Невидимото малцинство на Гърция - македонските славяни" поставя под въпрос гръцката теза, че в страната не съществува подобно малцинство и става въпрос за "двуезични гърци". Той е предизвикателство и за българската историография, тъй като много изследователи приемат хиляди гръцки граждани в Северна Македония за потомци на българи, били те с гръцко или македонско национално самосъзнание.
Посланикът Димитрис Карамицос-Цирас обяснява в писмото, че има "само едно малцинство в Гърция, признато от международните договори, а именно мюсюлманското малцинство". Писмото говори и за исторически неточности, нанасящи вреда на страната и отдалечаващи се от духа на Преспанското споразумение, сложило край на продължилия над две десетилетия и половина спор за името на доскорошната Република Македония.
"Да се говори или пее на македонски език"
Материалът се съсредоточава върху спомените на 92-годишен гръцки гражданин ("г-н Фокас"), наричащ майчиния си език македонски. Според текста "не е възможно да се изчисли точно броят на говорещите славянски или потомците на етнически македонци в Гърция". Цитирани са различни данни, според които над 100 хил. души от тях живеят в гръцката част на географската област Македония, макар едва 10-20 хил. да се смятат за част от малцинство, а другите да се гордеят, че са гръцки националисти. "Да се говори или пее на македонски все още може да доведе до тормоз", продължава статията.
В Северна Македония, която смени официално името си този месец след споразумение с Гърция, публикацията на Би Би Си бе посрещната положително. В Атина обаче някои медии и основната опозиционна партия "Нова демокрация" реагира остро и с притеснения от възможни прояви на иредентизъм в северната част на страната (претенции за отцепване и присъединяване към Северна Македония).
За гръцкия посланик е недопустимо твърдението в материала, че "с ратификацията на споразумението с Република Северна Македония Гърция е признала съществуването на македонски език и етнос", вероятно имайки предвид македонски език и етнос на гръцка територия. В текста на Би Би Си, от който той изразява недоволство, тази фраза присъства недвусмислено, но не е свързана с гръцката територия (и по този въпрос Атина и Скопие спорят, но заради употребата на думата "македонски"). Обяснява се още, че етническите македонци "отсъстват" от учебниците по история, не са били част от преброяванията и рядко се споменават публично, "повечето гърци дори не знаят, че съществуват".
"Това заличаване бе една от причините за (спора за името)... Когато гръцкият премиер Алексис Ципрас говореше по време на парламентарния дебат за съществуването на "славомакедонци" в Гърция - по времето на Втората световна война - той нарушаваше дълго установено табу", продължава текстът и твърди, че: "Употребата на името "Македония" от съседната държава е косвено признание, че македонците също имат своето право и отваря вратата за трудни въпроси за историята на собственото македонско малцинство на Гърция."
Какво пише за България
Би Би Си разказва, че макар Гърция, България и Сърбия да са ухажвали говорещите славянски език обитатели като начин да предявят претенции към територията, отчасти заради тези сили се появява и "отчетлива славомакедонска идентичност" в края на XIX и началото на XX в. "Както казва чичото на г-н Фокас, семейството не е било "нито сръбско, нито гръцко, нито българско, а македонско православно".
Освен "забраната на македонския език", въведена от диктатора Йоанис Метаксас, принудил през 1936 г. "говорещите македонски да сменят имената си с гръцки", и страданията на говорещите славянски (включително семейството на Фокас) по това време, се споменава реакцията на част от населението при българското управление в Беломорието.
"Някои говорещи славянски приветстват българите като потенциални освободители от репресивния режим на Метаксас", пише Би Би Си. "Но мнозина скоро се присъединяват към съпротивата, водена от Комунистическата партия... България анексира източната част от гръцка Македония между 1941 и 1944 г., като извършва много жестокости; много гърци погрешка ги приписват на македонците, които погрешно идентифицират като българи."
"Македонският език не е бил официално забранен в Гърция десетилетия наред, но страхът остава", продължава статията. Цитиран е мъж на средна възраст, който обяснява, че родителите му не говорели езика у дома, за да го защитят и да не го използва той публично. "Езикът бавно умира. Години репресии отвориха вратата; асимилацията довършва започнатото."