Дилемата на Ким: може ли той да оцелее след процъфтяването на Северна Корея
Посланието на президента Доналд Тръмп към севернокорейския лидер Ким Чен е просто и ясно: откажи се от ядрените си оръжия и скоро ще имаш голям приток на богатство. Възниква обаче един заядлив въпрос: Това ли наистина иска Ким?
С пристигането на Тръмп и Ким в Ханой за втората им среща постоянно се говори, че Ким ще обърне внимание на относителния просперитет на виетнамските си домакини (на които американската враждебност със сигурност не е чужда) и че мисли, че и той трябва да отвори страната си за повече чуждестранни инвестиции и търговия. Самият Тръмп е главният поддръжник на това.
Преди да се качи на "Еър Форс 1", той написа в "Туитър", че "председателят Ким осъзнава, може би по-добре от всеки друг, че без ядрени оръжия страната му може бързо да се превърне в една от най-големите икономически сили в целия свят".
Няма спор около факта, че Северна Корея би могла да има по-светло бъдеще. "Тръмп преувеличава с думите "голяма икономическа сила", но това е едно полезно преувеличение. Истината е, че Северна Корея може лесно да стане процъфтяваща страна, да отбележи по-голям икономически растеж от всеки от съседите си и да ги настигне по показателя за доход на глава от населението. Тя разполага в всичко необходимо за това", твърди Уилям Браун, експерт по Северна Корея и бивш анализатор от ЦРУ.
Браун изтъква значителните човешки ресурси, ниските заплати, високото ниво на четивна и математическа грамотност, а също така и потенциалните находища на природни ресурси като олово, цинк, редки земни метали, въглища, желязна руда и хидроенергийни ресурси. Експертът изразява съгласие с оценката на Тръмп, че Северна Корея е разположена "между четири големи икономики, които са далеч по-богати, но и все по-нежизнеспособни".
Подготовката за сблъсък с чуждестранна заплаха обаче е проверено от времето оправдание за предоставянето на лидера на извънредни правомощия и за ограничаването на индивидуалните свободи като тази на пътуването и изразяването. Отварянето за чуждестранния капитал и постигането на съответствие на страната му с международните финансови стандарти ще означава значителен отказ от контрол.
За Ким контролът е най-важната стока.
Макар че страната му е доста по-динамична, отколкото мнозина външни наблюдатели осъзнават, отварянето с цел преследване на богатство за Ким е изключително опасна възможност. Ясно е, че той иска да вдъхне нов живот на икономиката, но съвсем не е ясно дали той е готов или заинтересуван в отваряне, по-голямо от необходимото за постигането на тази ограничена цел. На фона на пристигането на Ким в Ханой всекидневникът на управляващата в Северна Корея партия "Нодон синмун" публикува статия, в която се посочва, че страната ще продължи да следва курса, зададен от семейство Ким при последните три поколения.
"Революционната кауза на Чучхе и каузата на социализма със сигурност ще удържат победа" под ръководството на партията и народа, "който с непоколебима воля остава верен на каузата на партията", пише "Нодон синмун".
Основните цели на Ким са развитието на инфраструктурни проекти, изграждането на туристическата индустрия и засилването на държавния контрол върху разширяващата се икономика в пазарен стил.
"Изказванията на Тръмп, че Северна Корея ще бъде нова икономическа сила, съдържат предположението, че ако няма ядрени оръжия, то Северна Корея веднага ще отвори вратите и обществото си за всеки, който иска да дойде и да инвестира. Режимът обаче ще иска да съхрани основните лостове за контрол върху обществото", казвам Бенджамин Кацеф Силбърстийн, научен сътрудник в центъра "Хенри Л. Стимсън" и редактор на изданието "Северна Корея - икономически преглед" (North Korea Economy Watch).
Според Силбърстийн правителството едва ли скоро ще позволи на чуждестранни бизнесмени да обикалят страната. Експертът твърди, че Ким е фокусирал вниманието си върху насърчаването на специални икономически зони, защото те имат потенциал за голям растеж, оставайки в същото време изолирани "градини с огради".
Целите на Ким за непосредственото бъдеще са прагматични.
Той иска да овладее надигащите се отдолу пазарни сили, които избуяват навсякъде около него, и да намали подкрепата за икономическите санкции, които ограничават възможностите му и опразват държавната хазна.
Правителството на Ким силно се интересува от разработването на проекти с Южна Корея, включително повторното отваряне на туристическия комплекс на връх Кумган и на индустриалния център близо до град Кесон, изградени със сериозното финансово участие на Юга. Северна Корея също така страда сериозно от факта, че не може да изнася своите руди и въглища.
Притежаването на ядрени оръжия позволи на Ким да се срещне директно с президента на САЩ. От тази гледна точка би било глупаво да се откаже от тях без да получи нещо значително в замяна. От друга страна, ако поеме решителен капиталистически курс подобно на Южна Корея, Ким рискува да подкопае самата легитимност на своя режим.
Историята на Северен и Южен Виетнам служи за предупреждение в това отношение. Икономическият растеж и реформите в съвременен Виетнам станаха факт едва след обединението на страната. При Кореите, Югът остава жизнеспособен вариант.
Силбърстийн е на мнение, че това не е непреодолим страх за Ким. "Пазарните реформи вече се случват и са в ход от известно време, просто Ким Чен-ун не е обявявал промяна на системата", посочва анализаторът и добавя, че при управлението на Ким на пазарната търговия й бе позволено да се разрасне и тя дори бе насърчена от държавата да го направи. Компаниите получиха безпрецедентна свобода да планират своето производство и да разполагат сами с голяма част от печалбата си.
"Същото се случи в селското стопанство и по наши данни резултатите сочат успех. Аз силно смятам, че Ким иска да задълбочи процеса на либерализация, въпреки че най-вероятно той никога няма да бъде наречен "реформи", а само "подобрения".
"Сложната част е в това как да бъде постигнат баланс между намаляването на строгия контрол върху обществото (като например създаването на пространство за частни инвестиции от чужбина и от севернокорейци, промяната на режима на частната собственост, сериозното подобряване на комуникационната инфраструктура и т. н.) и предотвратяването, или поне регулирането, на достъпа до информация за външния свят, казва Силбърстийн.
Експертът смята, че ако Ким трябва да избира между контрола върху обществото и икономическите реформи, той ще избере контрола. "Каквото и да се случи, те ще действат внимателно", обобщава Силбърстийн. /БТА