Си Цзинпин държи здраво властта в Китай, но докога
Година след като на практика се превърна в доживотен лидер на Китай, ръководните позиции на Си Цзинпин изглеждат стабилни въпреки забавящата се икономика, търговската война със САЩ и тлеещото недоволство от концентрирането на властта в ръцете му,
Като президент на Китай и лидер на управляващата комунистическа партия Си има по-голяма власт от всеки друг лидер след Дън Сяопин през 80-те години на миналия век и присъствието му се усеща силно на започналата вчера годишна пленарна сесия на китайския парламент.
След като пое ръководството на Китайската комунистическа партия през 2012 г., Си елиминира конкурентните фракции, отслаби гражданското общество и постави партията под свой твърд контрол посредством голяма кампания за борба с корупцията и откриването на партийни комитети в частни предприятия и чуждестранни компании.
Въпреки това предвид факта, че годините на икономически бум категорично са в миналото и местните власти са затънали в дългове, на хоризонта се очертават множество предизвикателства. "Глобалните източници на вълнения и рискове се увеличиха и външната среда е сложна и мрачна", заяви миналия месец Си в реч пред представители на властите.
Очаква се пленарният сезон тази година да бъде значително по-малко драматичен от миналогодишния, когато ходът на Си да промени конституцията, премахвайки ограниченията за брой на президентските мандати, откри пред него пътя да остане държавен глава дотогава, докато желае.
Това обърна тенденцията за засилване на ограниченията за лидерите, показвайки желанието на Си да отхвърля нестабилните правила и структури, които партията беше институционализирала през последните десетилетия.
Основната сред тях е традицията, че през втория си петгодишен мандат лидерът трябва да започне да посочва вероятен наследник. Си не е направил нищо в тази посока, докато в същото време си присвоява все по-голямо влияние над управлението - от икономиката, през външната политика до армията. Като генерален секретар на партията Си е председател на всемогъщия седемчленен Постоянен комитет на нейното Политбюро.
"За мен най-важният въпрос сега е:
коя ще е следващата норма, която ще бъде отменена?",
казва в имейл Карл Минзнър, професор в нюйркския правен университет Фордам и автор на публикувана наскоро книга за китайската политика.
Засега обаче на дневен ред са по-належащи проблеми.
На пресконференция, покрила множество теми, говорителят на Общокитайското събрание на народните представители Чжан Есуй подчерта желанието на Пекин да намери взаимноприемливо решение на митническия спор със САЩ и подчерта предимствата на проектозакон, който според него ще представлява "фундаментална промяна" в регулациите, които Китай прилага за чуждестранните инвестиции.
Също като миналата година Чжан отказа да разкрие планираното увеличаване на бюджета за отбрана на Китай, който е вторият по големина в света след този на САЩ, но, изглежда, намекна, че ще се запази съществуващата от 2016 г. тенденция на повишаване с едноцифрено число.
През последните години в китайските въоръжени сили е в ход всеобхватна програма за разширяване и модернизация, предизвиквайки безпокойства както във Вашингтон, така и сред съседните страни, особено тези, които имат припокриващи се с китайските териториални претенции в стратегически важното Южнокитайско море. Китай освен това претендира за суверенитет над контролиран от традиционния съперник Япония архипелаг в Източнокитайско море и заплашва да нападне самоуправляващия се Тайван, за да поеме контрола над острова, който смята за отцепническа китайска територия.
Си се представя за пламенен националист и за външнополитически хардлайнер,
за да се предпази от обвинения, че е прекалено мек към Запада.
Но въпреки че неговият контрол изглежда стабилен, Патрисия Торнтън, специалистка по Китай от Оксфордския университет, казва, че съществува едва прикрито недоволство, като посочва критиките срещу премахването на ограниченията в броя на мандатите и деспотичното управление на външната политика и търговията от страна на Си, както и доклади, показващи намаляване на доверието в икономическите перспективи.
Чън Ли от института "Брукингс" заявява, че Си е в "деликатна ситуация" и може да включи демонстративно други хора в процеса на вземане на решения, стига лидерството му да не бъде поставено под съмнение. "Той няма да промени това, че вече стои над Постоянния комитет", заяви Ли. "В някои други отношения обаче Си може да даде по-голям шанс на други лидери".
Независимият коментатор и наблюдател ветеран на китайската политика Чжан Лифан се пита дали Си не е надценил позициите си, което да го изложи на по-директни критики.
"Властта на Си достигна своя апогей в момента на промяната на конституцията миналата година, но централизацията на властта може да не е толкова пълна, колкото той смята", каза Чжан. "С появата на все повече проблеми въпросите за управленските му способности, задавани само в лични разговори, ще бъдат поставени публично", заяви той.
Тези притеснения може да са се засилили, тъй като тази година, когато се отбелязват няколко важни исторически дати, включително 70-ата годишнина от основаването на Китайската народна република на 1 октомври и предстоящата този месец 60-а годишнина от бунт срещу китайското управление в Тибет.
През юни ще бъде отбелязана 30-ата годишнина от смазването от армията на продемократичните протести на площад "Тянанмън" в Пекин, както и 10-ата годишнина от довелите до жертви антикитайски бунтове в Синцзян-Уйгурския автономен район. Според някои оценки вследствие на това събитие през последните две години са били интернирани около 1 милион представители на мюсюлмански малцинства. /БТА