Турското военно присъствие по света е сравнимо с Османската империя, пише "Блумбърг"
Турция не е имала подобно военно присъствие по света от дните на Османската империя. Това отбелязва агенция "Блумбърг" в кратък разбор, посветен на турските въоръжени сили.
Турция разширява интервенцията си в Сирия, докато запазва военно присъствие в Ирак, Катар, Сомалия и Афганистан и поддържа мироопазващи мисии на Балканите по време на амбициозния си президент Реджеп Тайип Ердоган, продължава агенцията.
Турският флот междувременно патрулира в Средиземно и Егейско море, за да защити енергийните си и териториални интереси. Всичко това обаче си има цена - военният бюджет например е нараснал в последните години. От 1.8% от брутния вътрешен продукт през 2015 г. делът му се е увеличил до 2.2 на сто за 2017-а по време, когато турската икономика вече бе отслабнала.
В Близкия изток
"Военната интервенция на Турция в Сирия е една от най-големите чужди операции от рухването на Османската империя след Първата световна война насам", продължава текстът в частта с кратки описания на военното присъствие в отделни страни. Припомня се, че турски войници се разполагат по 911-километровата граница с надеждата, че ще могат да установят "зона за сигурност", да окуражат над 3.6 млн. сирийци, избягали от Турция, да се завърнат по домовете си, и да предотвратят нова вълна бежанци.
В Ирак Турция редовно изпраща бойни самолети срещу цели на смятаната от Анкара и Запада за терористична организация Кюрдска работническа партия (ПКК). Там Турция поддържа и военни бази, първоначално отворени за мироопазваща мисия през 90-те години. Освен с конфликта с ПКК Турция оправдава присъствието си и с нуждата да се противодейства на желанието за независимост на иракските кюрди. В Катар базата се надгражда от 2017 г. на фона на конфликта между Доха и Рияд.
Другаде
В Сомалия от същата година е и най-голямата база на Турция извън територията ѝ - в Могадишу, където стотици турски войници обучават сомалийски съгласно план за възстановяване на страната след десетилетни конфликти. Увеличава се присъствието на Анкара и другаде в района на Африканския рог.
В Егейско и Средиземно море кораби на Турция охраняват плавателни съдове, търсещи природни ресурси на фона на териториални спорове със съседите. Особено е вниманието към Севернокипърската турска република, създадена след турската окупация на северната част на острова. Анкара и непризнатото правителство на "републиката" издават разрешителни за проучване за газ в района и Кипър оспорва това право.
В Афганистан турските военнослужещи са част от коалицията, водена от НАТО и включваща 50 държави в подкрепа на афганистанските сили за сигурност, които все още не могат да се справят с талибаните. Страната с втората най-голяма армия в алианса обаче има по-дълга история с Афганистан, чийто крал през 1928 г. приема предложения от основателя на Турция Мустафа Кемал Ататюрк да потуши ислямистко въстание.
Турски мироопазващи сили участват и в мисии в Босна и Херцеговина и Косово. Други проекти са по-спорни - Анкара например планира да обучава суданските въоръжени сили, макар президентът на страната Омар ал Башир да е издирван за геноцид от Международния наказателен съд.