В понеделник хиляди алжирци ликуваха, след като президентът Абделазиз Бутефлика обяви, че няма да се кандидатира за нов мандат. Във вторник международни издания писаха, че еуфорията е изчезнала; вечерта жители отново протестираха и изразиха недоволството си ден по-късно.

Бутефлика, който е част от националноосвободителната борба на Алжир в средата на века, навлиза в политиката година след като се появява независимата държава - през 1963 г. Министър на външните работи е до 1979 г., в хода на вътрешнополитическите борби заминава в изгнание, а през 90-те се връща, без да има сериозна роля в гражданската война. Като президент обаче, какъвто е от 1999 г., успява да обяви края ѝ няколко години по-късно.

Две десетилетия след като за пръв път зае президентския пост, той дори не регистрира кандидатурата си лично за предстоящите избори, на които искаше да има пети мандат - докато не се отказа. Последната му публична проява е от 2014 г., но тогава спечели изборите, без лично да се включва в кампанийни събития. Пет години по-късно не беше сигурно, че партията му ще го издигне за кандидат.

За много алжирци е трудно да разберат как той управлява след инфаркта отпреди шест години, който му пречи да ходи или говори, какво остава за управление на страната, пише Би Би Си. Публична тайна е, че местни и регионални анализатори смятат брат му, Саид Бутефлика, за истински управляващия страната.

Бутефлика обеща реформи в обръщението, разпространено от администрацията му - разделение на властите, укрепване на опозицията и гаранция за правата и свободите на жителите (в страна, където демонстрациите на практика бяха забранени от 2001 г.).

За телевизия "Ал Джазира" базираният в Лондон изследовател Оливие Гити допусна, че това може да е капан. Правителството насърчава "диалог за реформи" с опозицията, в който посредник е дипломатът от кариерата, бившият външен министър и специален пратеник Лахдар Брахими (а той не е символ на промна) и в който противниците на режима рискуват да изпаднат в още по-големи противоборства с нова разделителна линия - дали да играят по плана на властта или не. За "Ройтерс" правителствени източници казаха, че конференцията ще е преди края на 2019 г. Същевременно отлагането на изборите предполага Бутефлика да остане на власт още известно време.

Опозицията традиционно е слаба - Националният освободителен фронт управлява Алжир от самата независимост. Авторитетът на партията дълго време произтичаше от предшествалата я седемгодишна война, отнела живота на стотици хиляди (според френските историци) или над милион и половина (според някои алжирски).

За това време тя успя да укрепи властта си и формира системата заедно с генерали (предимно началника на генералния щаб Ахмед Гаид Салах) и бизнесмени. Много от тях се смятат за герои на войната срещу колонизатора Франция, а някои, според "Ройтерс", може да участват и в бъдещото преходно правителство. Армията също няма да остане без никаква роля в него.

В страна, където над 30% от хората на възраст под 30 (близо половината от населението) са безработни, този начин на управление може да е проблем. В богата на петрол и газ страна мнозина смятат, че заради корупцията и лошото качество на услугите не живеят толкова добре, колкото биха могли.

Години наред обаче недоволството от стагнацията не се изразяваше бурно - само допреди 17 години се водеше десетилетната гражданска война, отприщена, след като избори бяха отменени (от взелите властта военни), за да се предотврати победа на ислямистка партия. И в този конфликт загинаха мнозина - най-малко 100 хил. души.

В резултат в обществото се пораждат силно недоверие и параноя. За британската обществена телевизия тунизийска правозащитничка, прекарала много време в Алжир, обяснява, че тези нагласи са толкова силни, че дори местни неправителствени организации не споделят информация една с друга.

Така, заради страха и в името на стабилността, Алжир не стана част от Арабската пролет, свалила, управляващите в три други северноафрикански държави. Тогава за изхода от кризата помогнаха и субсидиите, отпуснати от петролните приходи, въпреки че управлението на Бутефлика вече се свързваше с проблемите на страната.

След това, като в много други разчитащи на енергийни ресурси държави - от Русия и Саудитска Арабия до Венецуела - сриналите се цени на петрола през 2014 г. промениха всичко.

Делът на бюджетния дефицит като процент от икономиката стана двуцифрен и възможностите за успокояване на социалното недоволство намаляха. Назначаването на новия премиер в преходното (и назначено за неопределено време) правителство на бившия вътрешен министър Нуредин Бедуи, както и на споменатия Ламамра, поддръжник на Бутефлика, за вицепремиер, повдигна още повече въпроси, отколкото отмененото решение за пети мандат.

Този бунт срещу "старата гвардия" може да е нов момент, но едно не се е променило: вниманието, с което говорят други държави за случващото се. Френският президент Еманюел Макрон, на обиколка в Африка, поиска "разумно дълъг" период на преход. И неговата, и други реакции бяха премерени. Отговора даде в интервюто си за "Ал Джазира"изследователят Оливие Гити - Алжир е различен от другите страни от Арабската пролет. Там твърде скоро имаше война.