Богатите държави са пълни с разтревожени хора, искащи високи данъци за богатите

Хората в страните с най-богатите икономики в света са разтревожени за много неща - от доходите и данъците до здравеопазването и пенсиите - и не вярват, че управляващите ги ще сторят нещо за оправяне на положението.
Те не искат да намалява ролята на държавата и да се съкращават социалните разходи. Напротив, те очакват повече публични средства, като средно почти 40% казват, че са готови да плащат по-високи данъци, ако това наистина подобри здравеопазването и пенсиите. Значителна част смятат също, че средства трябва да дойдат от засилено облагане на богатите, макар че не е ясно какво по-точно се разбира под "богат".
Това са резултатите от социологическо проучване сред 22 хил. души в 21 от страните - членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), разпространени тази седмица. То показва "съвсем видимо усещане на разочарование и несправедливост".
Мнозинството от тях смятат, че не получават съответното качество на услугите предвид данъците, които плащат, и че правителствата им изобщо не чуват какви са проблемите на хората.

От друга страна, за управляващите резултатите са леко объркващи, защото анкетираните са недоволни от социалните политики, докато в същото време живеят по-дълго, по-безопасно и по-здравословно благодарение на правителствени политики. Растат и социалните разходи - средно 20% от БВП в развитите икономики отиват за социални разходи, а това са почти 8800 долара на човек годишно.
Тревогата не е ограничена само до хората, които смятат, че са ги изоставили и забравили, казва Стефано Скарпета, директор по въпросите на заетостта, трудовите отношения и обществените процеси в ОИСР. "Младите, хората с висше образование и с високи доходи също изразяват недоволство от ситуацията и усещане за несправедливост", допълва той пред "Блумбърг".


Според ОИСР правителствата трябва да се замислят по-добре да обясняват действията и политиките си и да обърнат внимание, че според избирателите им дори само вероятността да изгубят работата си и да изпаднат в бедност нанася щети на обществото.
"Ройтерс" също разказва за проучването, като поставя акцент върху това, че анкетираните искат по-високи данъци за богатите и по-силна социална държава. Запитани "Трябва ли правителството да обложи богатите с по-високи данъци, отколкото в момента, за да подкрепи бедните?", над половината отговарят положително.
В множество богати страни темата за по-високи данъци за заможните се превръща в политически гръмоотвод - от протестите на "жълтите жилетки" във Франция до по-радикални леви среди в Демократическата партия в САЩ. Най-висока подкрепа (почти 80%) за такава политика е регистрирана в Португалия и Гърция при средно 68% одобрение в анкетата.
Средно едва 20% казват, че лесно получават социални помощи, докато за 56% това изглежда доста трудно.
Масово анкетираните изразяват тревога за достъпа до достъпна и дългогодишна грижа за възрастните с добро качество. Същото важи за способността човек да си купи добро жилище и да получи добри здравни грижи.
Само в Канада, Дания, Норвегия и Холандия хората не казват толкова изразително, че правителствата не чуват за проблемите им. Само във Франция и Дания - страни с особено щедри социални системи - не са мнозинство анкетираните, настояващи властите да сторят повече за социалната държава.
Повечето хора казват, че добрите пенсии би трябвало да са водещ приоритет на правителствата, а за 54% това ще ги накара да се почустват икономически по-сигурни.
На второ място идва здравеопазването, тъй като 48% са го посочили като основен проблем. Почти 37% са се изказали в подкрепа на въвеждането на безусловен базов доход, макар че никъде по света не е тестван на национално ниво този модел за предпазване на избирателите от пропадане в бедност.
