Една четвърт от жителите на западноевропейски държави биха предпочели решенията за политики да се вземат от изкуствен интелелект, а не от политици.

Това сочи изследване на Центъра за управление на промяната към базирания в Сеговия университет IE.

Интервюирани са 2500 възрастни във Великобритания, Испания, Германия, Франция, Ирландия, Италия и Холандия. Най-голям сред тези групи е процентът на холаднците (43%), отговорили утвърдително на въпроса дали биха оставили изкуствен интелект да взима важни решения за управлението на страната им. Най-малък е процентът в Португалия (19%).

Половината от участниците в изследването през януари са отговорили, че се притесняват от възможността работата им да се замени от роботи, а 70% са заявили, че безконтролните иновации може д са по-вредни, отколкото полезни. Същевременно резултатите сочат, че нагласата на "нарастващо недоверие към правителствата и политиците поставя под въпрос модела на представтелната демокрация и понятието за народния суверенитет," смята изпълнителният директор на центъра Диего Рубио.

Авторите същевременно отбелязват, че алгоритмите като източници на решение не премахват всички проблеми - в тях може да са заложени предразсъдъците на програмилите ги, те може да бъдат и манипулирани, за да се постигнаг конкретни резултати и това може потенциално да ги направи проблемни като хората.

Между две трети и три четвърти от респондентите очакват същевременно от правителствата да омекотят технологичните сътресения и да подпомогнат хората, изгубили работните си места - чрез финансови инструменти или социални мерки. "Хората са разочаровани от правителствата, но искат от тях да се справят със социалните и икономически отрицателни ефекти."