Четири въпроса (и отговора) за директивата за авторското право
Във вторник Европейският парламент ще гласува спорната директива за авторското право и това ще бъде последната възможност влизането ѝ в сила да бъде предотвратено. Последният ѝ вариант, плод на компромис между парламента, Съвета на ЕС и Еврокомисията, има няколко проблемни аспекта, които рискуват да създадат още по-голяма правна несигурност в сферата на авторското право и да ограничат свободата на изразяване.
По темата "Дневник" говори с адвокат Ана Лазарова, практикуваща в сферата на интелектуалната собственост, национален координатор на Creative Commons България и председател на управителния съвет на сдружение "Цифрова република".
Какъв е проблемът със сегашния вид на директивата
В последния си вид текстът е толкова усложнен от многото компромиси, че просто е пример за лошо законотворчество, смята Лазарова. "Най-добрият вариант би бил парламентът да отхвърли тази директива и всичко да почне отначало. () В момента сякаш изобщо липсва задълбочена дискусия за бъдещето на авторското право. Директивата не провежда истинска реформа, нито решава проблемите на цифровия единен пазар, а се опитва да оправя определени проблеми на определени индустрии "на парче"."
Има го и аспектът, че директивата трябва да бъде транспонирана в националното законодателство (за разлика от регламентите, които се прилагат директно) и поради неясните формулировки и многото условности в окончателните текстове, отваря вратата за създаване на различия в 28-те държави-членки на ЕС. Лазарова посочи още, че доставчиците на онлайн услуги се третират по различен начин в директивата за авторското право и в тази за електронна търговия.
Във втората "т.нар. "доставчици на услуги на информационното общество" в общия случай се третират като неутрални субекти, които не би трябвало да се намесват в съдържанието на комуникацията. Съответно европейският законодател забранява на националния да ги задължава да следят цялата потребителска комуникация.
С тази директива вадим една част от тях от общия режим като ги кръщаваме "доставчици на онлайн услуга за споделяне на съдържание". Така правим презумпция, че съдържанието не го споделят потребителите, ами го споделят самите платформи. Тоест, приравняваме ги в това отношение на медии, правим ги директно отговорни за това, което потребителите споделят по чисто механични критерии."
След това положението се усложнява.
"Но доколкото в тази група на "споделящи съдържание" доставчици формално попадат много платформи и проекти, които няма никаква житейска логика да караме да сключват лицензионни споразумения и да филтрират потребителско съдържание, ad hoc ги вадим от приложението на тази разпоредба. Така с последните редакции новите задължения са "спестени" на Уикипедия, на научните и университетски онлайн хранилища – в определни случаи, на хранилищата за отворен софтуер, като GitHub, на платформите за онлайн обяви, като еBay и пр. Очевидно е, че се прави специално законодателство за Youtube и Facebook, но ще бъдат засегнати много други играчи на цифровия пазар извън изрично освободените."
Според позицията на Брюксел стартиращите компании са защитени – чрез направените изключения за фирми, които са създадени преди по-малко от три години, имат по-малко от 10 млн. евро оборот годишно и по-малко от 5 млн. уникални потребители месечно. Но Лазарова посочи, че "Тези изисквания са кумулативни. Едно от тях да сте постигнали и край. Особено трите години са много притеснителни, това означава, че малки платформи след три години трябва да започнат да правят неща – какво точно, не е много ясно – според последната редакция, да полагат "всички възможни усилия в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа" да сключат лицензионни споразумения с всички правоносители и да предотвратяват нарушения от страна на потребителите си."
Какъв е проблемът на медиите
Чл. 11 от директивата задължава сайтовете да плащат на медиите, за да цитират каквото и да е, освен "отделни думи или много кратки откъси" от техни публикации. Подобни правила вече бяха въведени в Германия и Испания.
Проблем с финансирането на медиите действително има, но директивата няма да го реши, създавайки едно ново сродно право, смята Лазарова. Върху журналистическите публикации има авторски права, но сега се въвежда нов механизъм, който се насочва само към определени субекти, изключвайки частните индивиди и цитирането с некомерсиална цел.
Адресатът на тези разпоредби е "Гугъл", но Лазарова е скептична, че ако директивата бъде приета, търсачката ще започне да плаща лицензи. "Цялата борба е за снипетите и за картинките, които излизат в резултатите. Проблемът е, че читателят така се информира за новините, без да влиза по сайтовете на вестниците. Ако ги няма тези снипети и картиники, дали потребителят ще влиза на голи линкове, също е малко спорно", каза тя.
"Разчитаме, че големите търсачки ще започнат да си плащат, за да ползват нещо, което сега са ползвали за без пари. Всъщност именно за технологичните гиганти ще е най-лесно да заобиколят разпоредбата или да използват икономическата си позиция, за да се снабдят с безплатни лицензи, както се случи в Германия. За по-малките играчи на цифровия пазар ще остане проблемът как да си уреждат правата в новосъздалата се ситуация и правната несигурност при ползването на новинарски материали."
Какъв е проблемът с отговорността
Лазарова обясни още, че директивата измества отговорността от правоносителя (досега той самият бе длъжен да защитава правата си, ако има нарушение) към платформата, която трябва да не го допуска изобщо.
Не си говорим за елиминиране на пиратството, а за изместване на отговорността, да направим по-големи субекти принципно отговорни за нарушенията. Един голям издател би предпочел да не се обърне към мен в лично качество, а да си търси обезщетението от платформата, каза тя.
Основната идея на директивата беше да хармонизира и модернизира авторското право, което в момента е абсолютно аналогово, обясни Лазарова и посочи, че потребителското поведение много често формално е нарушение, но не нарушава тежко правата на носителя. "Ако аз кача запис от караоке, на който пея песен на любимата си група, това тях едва ли ще ги ощети. Даже напротив, голяма част от артистите се опитват да постигнат такова спонтанно разпространение на творчеството си, но, формално погледнато, това е нарушение спрямо авторите".
Какви е проблемът с филтрите
Чл. 13 на директивата задължава сайтове и приложения, където потребителите могат да качват материали, да положат "усилия" предварително да купят лицензи за всичко, което потребителите биха могли да качат, и да предотвратят нарушенията на авторското право - макар да не са длъжни да въвеждат филтри, не е ясно по какъв друг начин те биха могли да се справят със задачата.
Едно е платформата да бъде задължена да следи какво се използва онлайн и по някакъв начин да компенсира правоносителя, съвсем друго е да се изисква тя да не допуска нарушения. Фактът, че правоносителите ще искат обезщетения от нея, би я принудил да елиминира всякакво съдържание, което може да се окаже проблемно – което ще доведе до много фалшиви позитивни резултати и в крайна сметка ще ограничи комуникацията между потребителите.
"Стандартният ред за защита не само на авторски права, но и на всякакви подобни права е правоносителят да си търси правата пред съответния орган – съда, в случая. Една голяма част от работата на съда при решаване на едно дело за авторски права е да установи авторство, което в конкретния случай как точно ще се случва, не е ясно", обясни Лазарова. "От мащаба на информацията, която се обменя, е нормално всичко да се случва по автоматичен ред. Една автоматична система може да засече съвпадение в съдържанията, но не може да прецени имаме ли закононарушение. По този начин ние рискуваме всички не само пълни, а и частични съвпадения просто да бъдат елиминирани, и то преди да са стигнали до публикуване."
Тя даде пример с употреба на съдържание, купено от банки за музика или изображения, което би било спряно от филтрите на база това, че е използвано и в други произведения, макар това е да легално.
Вероятно самите платформи могат да разработят процедури, в които потребителят декларира, че е купил или взел под лиценз даден елемент, но нещата стават изключително сложни. Целият този механизъм би затруднил потребителя, а той не е в най-добрата позиция да се бори с интернет гиганти съдържанието му да бъде качено, посочи Лазарова. "Когато не мога да публикувам записа си от караоке, това е неприятно, но не е чак толкова страшно. Но когато не мога да кача изработен от мен рекламен клип в рамките на определена кампания, това ми пречи на работата. А когато не мога да публикувам кадри от обществени събития, от протести, от конференции и онлайн курсове, тогава вече говорим за ограничаване на фундаментални човешки права като право на изразяване и достъп до информация."