На няколко крачки от дървения османски фонтан, който се извисява над площад "Баскарсия" в центъра на Сараево, купувачите в турския магазин за хранителни стоки избират между чай, подправки и локум. Мурат Йозкая, собственикът на магазина, смята себе си за пионер. Бившият борсов посредник от източния турски град Малатия изгражда свой собствен бизнес в Сараево 12 години след като среща босненка, заради която се мести в Босна и Херцеговина, за да се оженят.

По онова време по-голямата част от миграционния поток между двете страни върви в обратна посока. Но през десетилетието откакто отваря магазина си, заедно с няколко други бизнеса, включително и магазин за турски текстил, той става свидетел на това как турският миграционен поток към Босна и Херцеговина нараства стремглаво. "Нашата общност расте; мнозина идват," каза Йозкая, отпивайки турско кафе в кафене в стария град на Сараево, недалеч от магазина си за хранителни стоки. "Искрено се надявам, че един от нас един ден ще влезе в парламента (на Босна). Надявам се, че Турция ще създаде политики в подкрепа на това."

На Балканите все повече турци пускат корени на места, които някога са били част от Османската империя. Много от тях са привлечени от възможности за предприемачество, инвестиции, образование или любов. Други преоткриват своите корени сред страните, в близост до Турция. Каквито и да са мотивите им, членовете на тази нова диаспора привнасят в тези страни турския език, култура и ценности. Те са лицата на една по-пробивна Турция, един век след разпадането на Османската империя.

Според анализаторите има реална шанс турският президент Реджеп Тайип Ердоган да търси възможност за мобилизиране на тези турци като проводник на своята мека власт в чужбина по време, когато неговото все по-авторитарно управление у дома го поставя в затруднение със западните сили и прави надеждите на Анкара за присъединяване към Европейския съюз все по-отдалечени.

Макар някои емигранти да успяват да избягат от ширещата се репресия от страна на Ердоган след неуспешния преврат през 2016 г., много турски емигранти подкрепят неговата визия за "нова Турция", изградена върху ислямисткия национализъм, а не на секуларните и западни принципи на Мустафа Кемал Ататюрк, основател на съвременна Турция през 1923 година. "Те биват възприемани като посланици, които ще предадат ценностите на "новата Турция" на Балканите и накрая ще станат неразривна част от балканските страни - следователно ще разширят вече съществуващите малки общности на турците, особено в (Северна) Македония и Косово, както и в Албания и в по-малка степен Босна," каза Осман Софтич, независим политически анализатор, базиран в Сараево. Турското влияние отдавна е проникнало на Балканите чрез инвестиции в университети, джамии и инфраструктура. Анкара също упражнява своята мека власт чрез културни центрове, Турската агенция за помощ и финансираните от държавата медии, излъчващи на регионалните езици.

С нарастване броят на турските емигранти, някои виждат шанс да променят политическия пейзаж. Самият Ердоган призовава турците в балканските държави да кандидатстват за втори паспорт - желание, продиктувано от стремеж за изграждане на благоприятни за Анкара групи гласоподаватели в чужбина. "Ако имаше повече балкански граждани, които бяха отгледани в Турция, Турция щеше да бъде по-влиятелна," каза Рифат Саит, бивш депутат от управляващата турска партия, който ръководи група на турски преселници на Балканите и е президент на неправителствената организация Балканския стратегически изследователски център в Измир, Западна Турция. "Резултатите от изборите могат да бъдат повлияни от избирателните секции, създадени в Турция, където хората биха гласували за онези партии, които са близки до турското правителство."

На митинг в Сараево, с който стартира президентска си кампания и общите избори миналия май, президентът Ердоган обяснява какво очаква от турците в чужбина. Ердоган пристига в босненската столица след като Австрия, Холандия и Германия му забраняват да организира подобни мероприятия. Западна Европа е раздразнена, че избирателите от турската диаспората да гласуват в скорошни избори в Холандия и Германия, взимайки предвид първо турското си самосъзнание, а не холандското или германското си такова.

В препълнената олимпийската зала "Зетра" той се обръща към своите привърженици. Сред 12-те хиляди души, натъпкани в залата – много от които развяващи червени знамена - е Бекир Текин, механик от източно косовския град Гиляни. Текин никога не е бил в Турция, но каза: "Ердоган е Турция, така че днес Турция дойде при мен."

Безброй други са дошли от всички краища на Балканите. Етническите турци от Северна Македония се смесват със сънародници от района на Санджак, намиращ се близо до сръбско-черногорската граница. Тези от Косово и Западна Тракия в Североизточна Гърция стоят един до друг с турските емигранти от Черна гора и Албания. Други са дошли от Германия, Австрия и Холандия - страни с големи турски общности. Когато Ердоган излиза на сцената, песни възхваляват името му на фона на силна музика на ударни инструменти. Някои поддръжници скандират: "Султан Ердоган!"

Бакир Изетбегович, босненският член на тристранното председателство на Босна по това време, подгрява тълпата, скандирайки: "Президентът Ердоган е изпратен от Аллах до вас."

Турските граждани, живеещи в чужбина, могат да гласуват на турски избори, благодарение на закон от 2012 г., приет от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Обръщайки се към своите сънародници, Ердоган дава ясно да се разбере, че гласът за ПСР не е достатъчен. "Вземете гражданството на страните, в които живеете," каза Ердоган. "Не казвайте "Не". Вземете го. Ако го дават, вземете го." Той допълва: "Вие представлявате Турция в тези страни. Трябва да научите езика им, да се интегрирате, да влезете в политиката и да подобрите нашите отношения. Но никога не забравяйте турския език и култура, както и вашата Турция."

За етническите турци, които нямат турска националност и право на глас, той има различни съвети: да се ангажират повече в местната политика. "Именно вие трябва да сте в тези парламенти, а не тези, които предават страната ни," каза той. Ердоган приключва речта си, като обявява намерението на Турция да инвестира повече на Балканите. Той съобщава плановете си за изграждане на магистрала на стойност 3,5 милиарда долара, свързваща Сараево и Белград с турската столица.

В последващия месец три милиона гласоподаватели от турската диаспора вземат участие в изборите, осигурявайки на Ердоган още пет години като президент – в допълнение на досегашното му управление, което продължава вече 16 години. Гласуването разкрива дълбокото разделение между турските избиратели на Балканите. Докато почти 60% от вота в Босна, Косово и Северна Македония е в полза на Ердоган, гласоподавателите в Албания, България, Гърция, Румъния и Сърбия предпочитат основния му съперник от опозиционната Републиканска народна партия.

Според турското външно министерство повече от шест милиона турци живеят в чужбина – 5.5 млн. от тях в Западна Европа. Тази емигрантска общност обхваща почти 8% от 79.5-милионното население на Турция.

Този процент е с тенденция да нараства, особено в следствие на политическата нестабилност и икономическите сътресения у дома. Според последните данни на Турския статистически институт (TurkStat) турската емиграция по света е нараснала с 42.5 на сто през 2017 г. спрямо предходната година, достигайки почти 254 хил. души.

Анализаторите очакват този процент да е още по-висок за 2018.

Данните за точния брой турски граждани, живеещи на Балканите, не са абсолютно точни, но статистиката, публикувана от турското външно министерство в началото на февруари, показа, че повече от 110 хил. турци са регистрирани в страни в региона. Около 60 хил. турци са регистрирани в България, други 13 хил. са в Румъния, 12 хил. - в Северна Македония, 10 700 - в Босна, турците в Албания са 8 хил. души, 3 500 в Косово, 2 хил. в Черна гора, 600 в Сърбия, 250 в Хърватия и 200 в Словения.

Статистиката отразява и променящия се профил на турската миграция. През 2017 г. над 42% от турските изселници са били на възраст между 25 и 34 години, докато 57% са от големи градове като Истанбул, Анкара, Анталия, Бурса и Измир, според TurkStat. "По-рано диаспората в Западна Европа беше предимно от ниско образовани, социално слаби хора от селски райони и градски центрове," според политическия анализатор Софтич. "Новата турска диаспора на Балканите е от образовани хора, ученици в търсене на образование, както и от предприемачи, които виждат възможности на Балканите и виждат себе си като част от региона, с който те споделят сходни исторически и културни ценности." Той добавя, че някои турски граждани на Балканите са дошли в търсене на корените си - свидетелство за миграцията през вековете, която оформя облика на съвременна Турция.

Експерти по демография изчисляват, че поне 20% от турците имат балкански корени, докато други 20% имат корени в Кавказ и другаде.

Докато много турци на Балканите са ревностни привърженици на ПСР, други са обърнали гръб на онова, което те описват като все пo-репресивна Турция при управлението на Ердоган. "Не можех да дишам в Турция," каза Арзу Коджа, художничка и дизайнерка, която се мести в Сараево през есента на 2018 г., за да продължи магистърската си степен в Академията за изящни изкуства в Сараево. "Политиките, както и произтичащите от тях социални промени, силното вмешателство върху начина на живот на хората ме накараха да напусна."

Корените на семейството на Коджа са на Балканите. Нейният баща е от Разград, град в Североизточна България, а майка ѝ е от град Приеполе в Югоизточна Сърбия. Тя е кандидатствала за сръбско гражданство. "Родителите ми дойдоха в Турция за по-добър живот, където всички различия бяха приемани с голяма толерантност," каза тя. "Това беше страната на Ататюрк - светска, просперираща и богата за тези, които работят усилено."

Коджа е член на поколението "Гези", псевдоним, даден на младите хора, участвали в протестите в Истанбулския парк Гези през 2013 г. - първите масови улични протести срещу режима на Ердоган. Подобно на Коча, много от тях напускат Турция. "Всички ние бяхме добре образовани градски хора, но полицията на Ердоган беше брутална; атакува ни с водни оръдия и сълзотворен газ, защото искахме демократична промяна," каза тя. "Това е краят на Републиката на Ататюрк. Защо иначе бих напуснала страната си?" допълва тя.

Според изследователи стереотипната представа за турците с балкански корени е по-скоро за светски, нерелигиозно консервативни и политически по-близки до идеалите на Ататюрк, отколкото до политическият ислям на Ердоган. Самият Ататюрк е бил балкански турчин, с корени в Северна Македония и Гърция. "Турските граждани с балкански произход са деца на семейства, които са загубили всичко и които е трябвало да напуснат родните си земи на Балканите," каза Курсут Гуч, докторант от Факултета по политически науки в Университета в Анкара."Държавата, Ататюрк, родината, републиката, секуларизмът и други подобни условия са важни фактори за балканските турци."

Политическият анализатор Софтич обяснява, че турците, които се идентифицират като босненци, не симпатизират много на Ердоган и неговата ислямистка управляваща партия. "Почти всички босненски общности в Турция бяха донякъде прогресивни, ляво-ориентирани и републикански настроени (по отношение на основната опозиционна Републиканска народна партия, основана от Ататюрк) и по никакъв начин не представляват твърд електорат за Ердоган и неговата партия," каза той. "По-младите босненски и други балкански поколения в Турция, особено образованите, започнаха да поставят под въпрос своята идентичност и искат да дойдат и да видят, а някои дори да поживеят тук."

Но преломният момент за управлението на Ердоган настъпва през юли 2016 г., когато войници отцепници инициират неуспешен опит за преврат в Турция.

Последвалият отговор на Ердоган е бърз и безмилостен. Обявявайки извънредно положение, той уволнява стотици хиляди държавни служители и задържа безброй повече по подозрение за участие в преврата, заедно с журналисти, съдии, войници и полицаи. Десетки хиляди турци бягат от страната заради репресиите. Мнозина отиват в Германия, където, според статистиката на Федералната служба за миграция и бежанци, цитирана от Die Welt, повече от 10 хил. подават молба за убежище само през 2018 г. Други търсят безопасно място за живеене в балкански страни като Косово.

ПСР обвинява проповедника Фетхуллах Гюлен и неговите привърженици в опит за преврат. Гюлен е бивш съюзник на Ердоган, който живее в изгнание в Съединените щати, и настоява, че няма нищо общо със заговора. Турция стартира масово прочистване на училища, колежи, неправителствени организации, компании и банки, свързани с транснационалното религиозно и социално движение на Гюлен, което Ердоган описва като "паралелна държава" и "терористична организация".

Една от жертвите на репресиите е Ахмет Кочигит, турски емигрант в Косово. Родом от южния турски град Адана, Кочигит работи като учител по физика в училище на Гюлен в Прищина по време на опита за преврат. Буквално за ден той и семейството му се превръщат в изгнаници - неспособни да се върнат в Турция и страхуващи се да излязат извън къщата. "Живея в страх и тревога, че могат да ни хванат," каза той. "Когато излизам на улицата, съм много внимателен. Всеки път, когато някой почука на вратата ми, трябва да се уверя кой е, преди да го пусна вътре."

По-малкият син на Кочигит се ражда след неуспешния преврат. Той няма международен паспорт, тъй като турските власти отказват да издават документи на деца на родители, работещи в Гюлениски училища, дори и да живеят извън Турция.

Родом от България, Кочигит обмисля да кандидатства за българско гражданство. Но за да успее, той трябва да премести семейството си, включително баща си и 91-годишния си дядо в България, където да живеят в продължение на три години. "Според тамошния закон, децата ми ще трябва да чакат 12 години за гражданство," каза той. Вместо това подава молба за убежище в Косово, но властите там се бавят с обработката на документите му. Накрая той решава да си пробва късмета в Съединените щати. "По-добре да отидеш в Америка, отколкото да живееш с надеждата да възстановиш правото си на принадлежност към собствената си родина" каза той. "Косово се превръща в умалена версия на Ердогановата Турция. Тук няма място за турци като мен."

В края на септември той заминава за Съединените щати, за да подаде молба за убежище за себе си и семейството си. Според инженер Джемил Лума, жител на Призрен, град в Южно Косово, който има двойно турско-косовско гражданство, именно последствията от опита за преврат са станали причина за раздора в турската общност в страната. "Хората са разделени и отчуждени по подобие на Ердоган и Гюлен," каза той. "Това е болезнено и ние ще усещаме последствията от това за дълго време."

Последните данни от преброяването показват, че в Косово има около 19 хил. етнически турци, което не включва турските емигранти. Лума обяснява, че религията играе централна роля в обществения живот на неговата общност. "Уважавам религиозните ритуали, но през последните години хората говорят само за религия и това ме тревожи."

Въпреки това той се счита за привърженик на Ердоган. Според него без влиянието на силна Турция, неговата общност в Косово скоро ще бъде асимилирана. "В битката за доминиращи интереси сред различните сили, Ердоган печели, поне на Балканите," добавя той.

През февруари 2018 г. турският кабинет стартира онлайн услуга за генеалогична справка на сайта на правителството, която позволява на всеки с ЕГН да научи къде и кога са родени и починали предците му. В страна, където законът забранява записването на етническия произход на хората и всички граждани се разглеждат като турци, базата данни предизвиква голям интерес.

Много потребители откриват, че предците им са от България, Северна Македония, Армения, Русия, Азербайджан, Босна, Сърбия и др. Само за една седмица след старта си сайтът се срива няколко пъти. Толкова много потребители - около шест милиона – влизат на страницата, че правителството многократно подсилва сървърите си с допълнителен хардуер, съобщават местните медии. "Отварянето на регистрите на населението, които са били държани в тайна от десетилетия, не е само повод за дебат по история на съвременната турска република," каза Юрет от университета в Грац. "Това също така поставя въпроси за това какво означава да си турчин, за националната идентичност и принадлежност. Поставяйки под съмнение съвременната национална идентичност и идеята за това кои са турците, създадена от основателите на републиката, така косвено тази база с данни може да работи и в полза на сегашната управляваща класа."

Но Октай Аксой, член на борда на Турския институт за външна политика в Анкара, опровергава съмненията за скрити мотиви. "Много актове за раждане са били унищожени и държавата най-накрая предоставя тази информация (онлайн)", каза той в имейл. "Това е всичко."

В Истанбул и из цяла Турция се появяват все повече юридически фирми и неправителствени организации, които обещават да опростят и рационализират процеса по издаване на второ гражданство. "Милиони хора, включително турци, албанци, босненци, торбеши и много други, идват в Мала Азия от Балканите на огромни миграционни вълни в следствие на войните и политическите сътресения през 19-ти и 20-ти век," каза Саит. Според него около 400 хил. турци имат право на втори паспорт в региона, макар че само в Сърбия има работеща процедура за това. "Другите страни нямат двустранни споразумения с Турция за двойно гражданство или не са склонни да го предлагат поради крехкия си етнически баланс," добави той.

В югозападния сръбски град Нови Пазар, бившият заместник-кмет Фарук Сулевич признава, че повечето балкански държави са предпазливи да не развалят политико-етническия баланс, като предоставят на турците право на втори паспорти. "Албанското и турското население в Македония биха могли бързо да се увеличат точно както босненското население на Черна гора... Но в Сърбия няма такива проблеми и страхове," каза той в интервю през октомври, когато все още е заместник-кмет.

Адвокат в Истанбул с опит в сферата на предоставяне на второ гражданство на Балканите, изброява трудностите пред турците при кандидатстване за втори паспорт. "България не дава паспорти на турските граждани [лесно] заради местната история и динамика и защото там вече има голямо етническо турско малцинство," обясни той, като предпочете да остане анонимен. "Косово и Черна гора промениха законите си като част от процеса за интеграция към ЕС и сега предоставят гражданство само след много щателно проучване."

Що се отнася до Гърция, в резултат на двустранно споразумение, подписано преди почти сто години, гражданство на турци по семейна линия не се предлага, каза адвокатът.

Въпреки пречките генеалогичната инициатива вдъхновява някои турци с балкански произход да изпробват късмета си. Хасан Син, мениджър обслужване на клиенти в търговско дружество в Истанбул, подава молба за гражданство в Северна Македония, основаваща се на югославските корени на майка си. Баща му е от косовския град Призрен. "И двамата са етнически турци, които е трябвало да напуснат страните си през 60-те години заради комунистическия режим и неговата политика към мюсюлманите," каза той. Той все още не знае дали молбата му ще бъде удовлетворена.

Ташин Ибрахим от Скопие е бивш председател на Македонската асоциация на турските граждански организации - мрежа от неправителствени организации, които прокарват икономическите и правните интереси на етническите турци в страната, които наброяват около 75 000 души, според последното преброяване, проведено през 2002 г. Ибрахим каза, че все повече турски граждани с корени от Северна Македония се обръщат към асоциацията, за да поискат правна помощ за възстановяване на собствеността върху наследствените им земи. Други търсят помощ при кандидатстване за гражданство.

Но в Сараево представителят на една от най-големите бизнес неправителствени организации в Турция - Асоциацията на независимите индустриалци и бизнесмени, признава, че надеждите за втори паспорт са само блян за много турци. "Второто гражданство на турците с балкански произход стана много популярно, но това не е нищо друго освен емоционална реакция от това да разбереш произхода си благодарение на онлайн генеалогичната справка," каза Омер Серт, чиито предци са от босненския регион Крайина. "Повечето от тях не отговарят на условията за двойно гражданство и аз самия също не планирам да кандидатствам за втори паспорт."

Пречките пред получаването на гражданството не спират нарастващия брой турски предприемачи, които отварят магазини в балканските страни. Много от тях напускат родината си заради икономически проблеми. Икономиката на Турция е опустошена от обезценяването на турската лира и нарастващата инфлация, която тласка хиляди фирми към несъстоятелност и подтиква много инвеститори да прехвърлят средствата си в чужбина. "От всички балкански страни Косово и Албания са най-подходящите страни, в които да работя," каза Джем Юзкан, 30-годишен турчин от Истанбул, който управлява компания, произвеждаща метални огради и врати в Призрен, Косово. "Мисля, че тези две страни предлагат добра бизнес среда."

Абдурахман Балкъз, ръководител на турско-косовската търговска камара и главен изпълнителен директор на косовската банка BKT, изчислява, че повече от шест милиона етнически албанци живеят в Турция. Той твърди, че турските инвестиции в Косово възлизат на около 382 млн. евро. "Смятам, че много турци, които произхождат от Балканите, са по-склонни да идват и да инвестират тук (в Косово)," каза той. "Техният брой постоянно нараства."

Според последните официални данни повече от 400 турски компании дават работа на над 15 хил. души в Албания. Държавната статистика показа, че инвестициите на турски компании в Албания възлизат на над 2.6 млрд. евро. Но именно малката Черна гора е шампион по привличане на нови турски бизнеси. В страна от 622 хил. души, по данни на черногорската данъчна администрация, са регистрирани повече от 2100 турски фирми – много повече от руските и сръбските такива. Само през 2017 г. са регистрирани около 450 фирми, два пъти повече от предходната година.

Исмаил Гювенч, турски предприемач и основател на Асоциацията на турските бизнесмени в Черна гора, заявява, че статутът на Черна гора като страна кандидатка за ЕС, заедно с предоставяните стимули за чуждестранни инвеститори, я прави по-привлекателна от други страни в региона.

Сърбия също предлага стимули за турски инвеститори, каза Салих Алкан, който управлява компания, дистрибутор на синтетични пластмаси в Нови Пазар. Алкан е един от първите турци, които са получили сръбско гражданство през 2006 г., много преди генеалогичния проект. Това става възможно благодарение на семейните му връзки в Нови Пазар и близкия град Тутин. "Със сигурност сръбското гражданство ми носи предимства," каза той. "Например, за разлика от останалите турски граждани, аз мога да пътувам в Европа без виза; възможност, която улеснява всякакъв вид контакти."

Каквито и да са причините за емиграцията, много турци на Балканите говорят за чувство на споделена идентичност с новите си съседи. "Когато дойдох тук, моето семейство и аз гледахме на това като на възможност за преоткриване на своите корени," споделя Серт от Асоциацията на независимите индустриалци и бизнесмени в Сараево. "Научих езика за кратко време. Сега всички сме много щастливи, защото се върнах в страната на моите предци."

И други споделят това чувство.

Седнал в кафене "Аксарай" в Сараево, кръстено на историческия квартал в Истанбул, Баглан обяснява, че повечето млади босненци учат турски език с надеждата да намерят работа в турските държавни или частни институции в региона или в самата Турция. "Турците също учат босненски език," каза Баглан. "Аз мога да говоря на турски език с моите босненски приятели. Мога да си поръчам чай и кафе в кафенета на босненски и обратно, защото хората вече знаят турски."

Реджеп Скриел, преподавател по история и собственик на бижутериен магазин в сръбския грд Нови Пазар, заяви: "Ние всички сме османци. Османската империя е все още жива тук!"

Скриел е босненец. Съпругата му, Мубера, е турски професор по медицина, чието семейство произлиза от косовския град Призрен, известен с голямата си турска общност. И двамата говорят отлично турски, но с балкански акцент и с привнесени славянски думи.

За двойката всичко турско е повод за гордост, напълно обичаен факт в района на Санджак в южна Сърбия и Северна Черна гора. "Всички наши деца скоро ще говорят турски," каза Скриел.

В Косово Мехмет Юлкер, директорът на културния център "Юнус Емре" в Прищина, разказа лирично за "братските отношения" между Косово и Турция.

Други обаче са по-малко романтично настроени относно влиянието на Ердоган в региона. "Борбата на Ердоган срещу движението на Гюлен, влошените отношения със Запада и репресивните мерки в Турция промениха по-голямата част от играта на Балканите," каза анализатора Софтич. "Изглежда все повече емигранти гледат критично на политиката на правителството в Анкара."