Маршал Халифа Хафтар, съратник на Муамар Кадафи във военния преврат от 1969 г., с който той идва на власт в Либия, и участник от над 40 години в политическия и военния живот на страната, започна миналия четвъртък офанзива срещу Триполи. Жертвите от сраженията в покрайнините на столицата вече са десетки и мнозина анализатори са единодушни, че този град не се превзема лесно и Хафтар няма достатъчно сили за такъв опит. Защо се случва всичко това?

Най-често срещаният отговор е, че това са силови маневри на 75-годишния маршал, контролиращ източната част от Либия, преди насрочената за 14-16 април международна конференция в западния либийски град Гадамис. Завземането на Триполи би могло да му осигури контрол над институции, контролиращи паричните потоци и износа на петрол. Централната банка и националната петролна компания са в столицата, макар че и това не гарантира власт над цяла Либия. Не бива да се надценява и смисълът от конференцията, защото страната не разполага с достатъчно силни институции да приложат споразумения.

Либия вече осма година е с два центъра на властта, която е в ръцете на няколко групировки. От 2015 г. единият е в Триполи, където има правителство под егидата на ООН, другият е на изток, където през 2014 г. се появи Палата на представителите на Либия, известна като "правителството в Тобрук.

При създалата се ситуация форумът може да бъда отложен, но Хафтар - дори и да влезе без бой в Триполи, ще получи предимство, но няма да има легитимност на национален лидер. Фелдмаршалът, какъвто е чинът му, не крие амбициите си, но ще трябва и да задържи евентуалната си власт над столицата, след което му е нужно одобрение от повечето кланове и племена в страната, международно признание и мирни избори. В момента няма либийска сила, способна самостоятелно на всичко това.

Освен това Либийската национална армия на Хафтар е доста разнородна коалиция. Тя обединява бивши либийски офицери, които са лоялни на маршала, членове на милиции (доста от тях са подкрепяни от външни "спонсори"), наемници, бойци без военно обучение от различни племена, а също така и салафити. Единственото, което, изглежда, ги обединява, е общият враг - 59-годишният Фаиз Сарадж, премиер на международно признатото Правителство на националното единство в Триполи.

Офанзивата започна не толкова заради някакво драматично подобряване боеспособността или въоръжението на ЛНА, а най-вероятно заради договорка с групировките в централната и южната част от страната. Там има пъстра смесица от племена и етнически групи - от туарегите и племето тубу до отряди на хора от Чад и Судан, борещи се за контрола над контрабандата и петролните полета. Анализатори, цитирани от Reuters, твърдят, че чадци и суданци участват настъплението срещу Триполи, но от ЛНА отричат това. Възможно е и да се разчита на пасивност или колебание на някои в Западна Либия срещу обещание да получат по-добри позиции в бъдещо политическа преструктуриране на властта.

Трудно е да се оцени и с каква жива сила разполага Хафтар. Армията му твърди, че има 85 000 души, но това включва и онези въоръжени мъже, на които заплатата идва от централното правителство в Триполи. Източници на Reuters от ЛНА казват, че само елитните им части "Сайка" наброяват 3500 души, а и синовете на маршала имали добре оборудвани сили. Не е съвсем ясно дали източнолибийската армия разполага с бронирана техника и авиация - има съобщения за въздушни бомбардировки на международното летище на Триполи, но световните агенции разпространяват кадри само на джипове със зенитни картечници.

Хафтар е фаворит на Египет и Обединените арабски емирства. Точно преди началото на офанзивата той бе приет в Рияд от саудитския крал, а през последните години често гостуваше и в Москва. Съюзниците му в арабския свят най-вероятно искат установяване на стабилен режим от авторитарен тип - добре изпитана, макар и кървава, формула. Ролята на руснаците изглежда опортюнистична - те се възползват от бъркотията и споровете между Италия и Франция как да се подходи, но, ако се вярва на лондонския Daily Telegraph, са изпратили до 300 души от Частната армия "Вагнер". Евгений Пригожин, който е свързван с тази загадъчна структура на бивши командоси и военни, бе заснет на видео заедно с делегация на Хафтар при срещата ѝ в Кремъл преди няколко седмици.

Външният министър Сергей Лавров говори за подкрепа на политическия диалог в Либия и призовава партиите да преговарят. Но в неделя Москва блокира в Съвета за сигурност на ООН резолюция с призив Хафтар да спре офанзивата. Либийският маршал казва, че настъплението има за цел да освободи Триполи от "терористите" - терминология, много позната от това как Русия определя всички противници на Башар ал Асад в Сирия. Нийл Партрик, експерт по страните от Залива, казва за "Франс прес", че Обединените арабски емирства и Египет са доставили оръжия на Хафтар "в името на борбата срещу радикалния ислям".

Франция, която по времето на президента Никола Саркози бе основен инициатор за свалянето на Кадафи, играе любопитна роля. Тя играе ролята на посредник между двата либийски лагера, но е обвинявана, че при президента Франсоа Оланд на място фаворизира лагера на Хафтар и има тесни отношения с Рияд, Абу Даби и Кайро, твърди Артуро Варвели от Института за международни политически изследвания в Милано. Основната причина, изглежда, е, че в Париж смятат маршала за по-ефективен в борбата с тероризма, от който пострада през последните години Франция.

Правителството на националното единство в Триполи има подкрепата на Италия - бившата колониална сила, която ревностно брани своето влияние и икономически интереси и смята, че Сарадж е способен да ограничи потока от имигранти, идващи в Европа от либийските брегове. Турция и Катар традиционно помагат на Триполи, но в момента и двете държави са икономически отслабени, а и властите в Доха са в тежка дипломатическа изолация в арабския свят.

Трудно могат да бъдат представени достоверни данни за икономическото развитие на Либия през последните години. Причина за това е разделението в страната след войната и свалянето от власт на Муамар Кадафи, а официалните правителствени данни не се считат за достатъчно адекватни. Поради тази причина страната не попада напоследък в класацията за икономическа свобода на Freedom House.

Според последните обявени данни брутният вътрешен продукт на Либия през миналата година се очаква да бъде около 70 млрд. долара според паритета на покупателната способност и 48 млрд. долара по номинални цени. Заради спирането на военните действия и възстановяването на износа на петрол през 2017 г. икономиката е нараснала с 64%, а през миналата година предвижданията са били за 10%. За последните пет години обаче икономиката се е свила със 7.9%. Безработицата през 2017 г. е била 17.7%, а инфлацията – 28.5%. През 2017 г. Либия е реализирала износ за 18.4 млрд. долара, основно от петрол.

Сраженията обаче заплашват сега да прекъснат износа на петрол, да увеличат потока мигранти към Европа и да провалят плановете на ООН за мирна конференция, която да помири администрациите в източната и западната част на страната.

Без да е сравнимо с разрухата в Сирия, положението в северноафриканската държава напомня на този конфликт в Близкия изток. Либия вече девета година е постоянно в нестабилна примирие между изблиците на насилие и сблъсъци на отделни групировки.

Не е изключено Хафтар да разчита Москва дискретно да му помогне в името на по-голяма цел - елиминирането или ограничаване влиянието в района на Турция, Катар и Италия. От години има публикации в медиите, че руски резервни части и технически консултанти пристигат в помощ на маршала, а въоръжение се доставя през Беларус и проруски настроени държави и Египет. Целите му не са същите като на Русия, но преследването им съвпада и с дистанцирането на администрацията на президента Доналд Тръмп от конфликта.

Москва поддържа контакти с почти всички либийски страни, формално спазва оръжейното ембарго. Но САЩ и Западна Европа не са забравили, че малко преди края на режима на Кадафи той сключи оръжейни сделки с руснаците за 2 млрд. долара, преговаря за строителство на руска военноморска база в Бенгази и за съвместни транспортни и енергийни проекти.