Американски учени обявиха, че частично са съживили мозъците на прасета и те са били активни четири часа след смъртта им, предаде Би Би Си.

Новината може да разпали дебат за бариерата между живота и смъртта и да предостави ценна информация за болести като Алцхаймер.

Макар изследването да показва, че смъртта на мозъчни клетки може да бъде спряна и дори някои връзки в мозъка да се възстановят, по време на експеримента не е имало сигнали за дейност, близка до "съзнание". Резултатите от експеримента обаче поставят под въпрос идеята, че мозъкът окончателно спира работа, щом не се захранва с кръв.

Опитът с 32 мозъка включва свързването им със система, изработена от екип в Йейлския университет. Специално създадена течност е била изпомпвана около мозъка, имитирайки пулс. Синтетична кръв разнасяла кислород и медикаменти, забавящи или спиращи смъртта на мозъчни клетки.

Случаите на смърт на клетките намалели, учените отчели възстановяване на кръвоносни съдове и известна мозъчна дейност, се отбелязва в статия в сп. "Нейчър".

Мозъците били захранвани шест часа и това означава, че активност е регистрирана десет часа след смъртта.

Органите остават "мъртви", но изследването променя представата за начина, по който умират клетките в мозъка - по-бавно, отколкото е смятано досега. Процесът е постепенен, а не внезапен, и "някои от тези процеси могат или да се отложат, или да се съхранят, или дори обърнат," казва проф. Ненад Сестан от Йейлския университет.

Случаят повдига етични въпроси. Мозъците са от животни, взети от хранителната индустрия, а не отгледани в лаборатория, но въпреки това учените се притеснявали какво ще се случи, ако има признаци на съзнание при експеримента. Затова били използвани упойчащи вещества, за да се намали мозъчната активност, а при "по-висока форма" на мозъчна функция били решени да прекратят експеримента.

Специалисти по етика отбелязват в списанието, че са нужни нови правила в областта - животни, използвани за изследователска дейност, могат да се окажат в "сива зона - не живи, но не напълно мъртви."

Остават отворени и други въпроси - колко дълго биха могли да "работят" мозъците, дали резултатите биха били други, ако преди смъртта на животното е минало по-малко време, и каква би била мозъчната активност без наличието на упойващите вещества.