Милиони европейци очакват военни конфликти на континента
Шестима от десет руснаци, украинци и поляци и половината сърби и латвийци смятат, че са възможни военни действия в Европа заради сегашното напрежение между Русия и Запада. Социологическо проучване в седем държави, сред които многомилионни страни като Русия, Германия, Франция, Украйна и Полша, показва, че очакващите въоръжени сблъсъци са почти половината (47%).
В страните от анкетата, включително Латвия и Сърбия, между 48% и 79% отговарят утвърдително на въпроса "Опасявате ли се, че война или конфликти ще засегнат вашата страна?". В засегнатата вече пета година от въоръжен конфликт и окупация на част територията Украйна с "да" отговарят 87%. Групата на опасяващите се от конфликт е средно 68%.
Това сочат данни от проучване по поръчка на най-старата германска фондация "Фридрих Еберт", която от десетилетия има връзки със социалдемократите. Освен допитването до повече от 1000 души във всяка от страните авторите са разговаряли с местни политически консултанти с влияние върху общественото мнение, проведени са групови дискусии за изясняване на нагласите в експертните среди и какви действия препоръчват те.
Докладът, представящ резултати, изводи и препоръки, се нарича "Радар на сигурността 2019: Сигнал за пробуждане на Европа".
В уводната част авторите казват, че ситуацията със сигурността в Европа е крехка и на изток, и на запад. Виждаме да се ратварят разломи, които бяха абсолютно немислими преди четвърт век, казва Курт Бек, председател на "Фридрих Еберт" и бивш премиер на провинция Райнланд-Пфалц. Затова е още по-важно да разбираме нуждите и страховете в съвременна Европа, трябват ни и нови анализи за предизвикателствата на ХХI век, защото нямаме сценарий, който да следваме, допълва той.
В текста се казва още, че ситуацията се усложнява от преориентирането на четири големи фактора на сигурността - Европейския съюз, Китай, Русия и САЩ. "Една смес от топящото се доверие на хората към държавните институции и несъгласието с позицията на правителствата им по по-широки теми създава едно масово усещане за несигурност. Последиците включват завой към милитаристична политика, опростенчески политически лозунги на популистките партии и цялостен поврат към национализма."
Тревожно ниско е доверието на европейците към политическите им институции и върховенството на закона. Само армията и полицията имат високи нива на одобрение, а партиите, правителствата и медиите са обект на особено силно недоверие. В контекста на опасенията от война и конфликт това създава значителни предизвикателства за приемането и легитимността на международната политика и отношенията в сферата на сигурността, предупреждават авторите.
Проучването показва още, че в двата края на Европа има отчетлива разлика в обяснението на анкетираните дали и защо страните им не успяват да получат полагащото им се място на международната арена. В Германия 71%, а във Франция 59% изобщо не приемат подобно твърдение, докато ощетени се смятат 56% от руснаците, 67% от поляците, 74% от украинците и цели 85% от сърбите. Същото разделение се вижда и при твърдението "Други държави активно пречат на страната ми да стане наистина велика": 73% от германците и 56% от французите изобщо не смятат така, докато в това са убедени 69% от руснаците и 75% от сърбите.
Запитани да посочат по-конкретно кой е заплаха за сигурността в Европа, 78% от руснаците и 71% от сърбите посочват САЩ. Но утвърдителен отговор тук дават и 50% от германците, 44% от французите и 34% от поляците (иначе смятани за вероятно най-проамериканската нация в Източна Европа).
Когато стане дума за Русия, 77% от поляците категорично я посочват като заплаха, както и 67% от украинците. Но 50% от германците и 65% от французите не виждат подобно нещо. Самите руснаци в значителна степен (83%) не се възприемат като заплаха за сигурността на континента.
Отговорите на въпроса "Назовете страна или група държави, които са заплаха за вашата страна?":
Заслужава внимание и отношението към ефекта от разширяването на НАТО на изток. Логично три четвърти (76%) от анкетираните в Русия и 71% в Сърбия смятат, че това е заплаха за сигурността в Европа. На същото мнение са половината германци, над една трета (35%) от французите и цели 43% от поляците.
Добрата новина е, че в никоя от анкетираните държави обществото не вижда военните интервенции като подходящо решение за уреждане на конфликти. Анкетираните и специалистите са за дипломатически и политически подход, но също така настояват страните им да имат много по-ясни позиции по конфликтите в чужбина. Над половината германци и французи и повече от 60% от руснаци, поляци и украинци се обявяват за това правителствата им ясно да подкрепят една или друга страна в конфликт, когато заявяват национална позиция.
И тук ролята на НАТО се възприема нееднозначно - на въпроса трябва ли организацията да играе по-голяма роля в уреждането на конфликти германците са разделени (54% на 43%) в подкрепата на тази теза, както и французите (45% на 44%), докато латвийци и украинци (67%), както и поляци (78%) изискват повече от атлантическия алианс.