За почти четири години испанците гласуват трети път за парламент. Тази година ги очакват не само избори, които ще определят депутатите и правителството, а и всички възможни, предвидени от политическата система на страната - европейски, местни и за ръководство в провинциите, наричани автономни области.

Политическият климат е силно изострен, но не само заради броя гласувания, които започват днес. Дори да спечели изборите, както показват проучванията, партията на социалиста Педро Санчес - премиер от по-малко от година - няма да има абсолютно мнозинство. Съюзът с "Подемос" - крайнолявата политическа сила, проправила си път в парламента в годините на кризата - може да не е лесен. В другия край на политическия спектър консервативната Народна партия на бившия премиер Марано Рахой, либералната "Граждани" и крайнодясната "Вокс" също не събират абсолютно мнозинство.

Докато преди няколко години влизането в парламента на "Подемос" и "Граждани" промени модела на страната и сложи край на ерата на само две партии (социалисти и консерватори), тази година към тях ще се присъедини и "Вокс", която залага на националистическа реторика и по-голяма централизация на страната за сметка на автономните области.

Крайнодясната формация, започнала възхода си след пика на кризата в Каталуня, включва кандидати, които са запасни офицери и защитници на диктатора Франсиско Франко и ще е първата с подобни възгледи, влязла в испански национален парламент след края на режима през 1975 г. Тя вече получи подкрепата на някои десни популистки лидери в Европа, включително на италианския вицепремиер Матео Салвини, часове преди изборите.

С влизането ѝ в парламента Испания ще спре да се смята за изключение от националпопулистката вълна. Някои анализатори смятаха, че това се дължеше на предпочитанието към крайнолевите в годините на кризата, други - че просто не е вярно, а крайнодесните настроения сее изразяват от някои крила на Народната партия, дълго подкрепяна и от част от убедените франкисти.

Санчес свали предшественика си Мариано Рахой с вот на недоверие и бе подкрепен от "Подемос", каталунските сепаратисти и баските националисти. Предпоследните остават обаче сред големите му проблеми - решението му да втърди тона към тях на практика доведе до край на кабинета му, след като му отне подкрепата им за националния бюджет за тази година при гласуване в парламента.

Испания, преминала преди десетилетие през тежка криза, успя да се измъкне с по 3% растеж между 2015 и 2017 г., но икономиката започна да се забавя, безработицата (14.45%) също не се е върнала към нормални нива.

Каталунската криза обаче, заедно с корупционния скандал, довел до свалянето на Рахой, промениха нагласите в обществото. Повечето испански агенции смятат, че бурните промени правят изборите непредвидими. - например подкрепата за "Вокс" ще варира между 17 и 52 места в конгреса за 350 депутати в зависимост от резултата на десните партии или от евентуалния успех на "Подемос" да си върне разклатените позиции. Дори не е известно коя ще е третата партия - "Подемос", "Вокс" или "Граждани".