Управляващата Испанска социалистическа работническа партия (PSOE) печели парламентарните избори с над една трета от вота и остава далеч от мнозинство. Крайнодясната партия "Вокс" влиза в парламента с близо 10.2% от гласовете.

Това сочат резултатите от изборите при почти 100% преброени бюлетини. Те в най-основни линии съотвестват на данните от агенция GAD3 за испанския обществен радио- и телевизионен оператор RTVE и други проучвания, публикувани в минутата на затваряне на урните. Някои от тях бяха обявени като екзит пол (включително от GAD3), но данните са събрани в седмицата преди изборите.

Проучванията даваха на "Вокс" между 27 и 50 места. Преброяването обаче дава на партията 24 от 350 в конгреса. Каквито и да са резултатите на крайнодесните, това е първият случай, в който политическа сила с подобен профил влиза в национален испански парламент от края на режима на диктатора Франсиско Франко през 1975 г. Другата очаквана промяна е повторният възход на социалистите, които имаха 85 места в сегашния парламент, а на приключилите преди малко избори може да ги увеличат с над 50%.

Никоя партия няма да има мнозинство в парламента. Същото бе в сегашния парламент, а социалистите управляваха с по-малко от 23%. Резултатите обаче са по-слаби за десницата. При 137 места в парламента на изборите преди 3 години Народната партия на бившия премиер Мариано Рахой, която състави първото правителство след вота, ще има 66 гласа, над два пъти по-лош резултат. Центристката "Граждани", считана за част от потенциален десен блок (заедно с "Вокс"), увеличава подкрепата си до 57 места, при 32 в досегашния парламент.

Лявата коалиция "Унидас подемос" ще вземе 42 места (при сегашни 45), сочат същите данни. При потвърждение на резултатите, както и на тези на PSOE (123-ма депутати) левите партии биха били на косъм от мнозинство от 176 депутати, необходимо, за да управляват. В досегашния парламент премерът Педро Санчес разчиташе на каталунски и няколко малки националистически партии, за да управлява, но бе свален, след като каталунската подкрепа за бюджета му бе оттеглена заради напрежение в диалога между Мадрид и Барселона.

Същият сценарий за управление на Санчес, но този път само с помощта на каталунските националисти (Каталунската републиканска левица, ERC, на арестувания каталунски вицепремиер Ориол Жункерас), е напълно възможен и според сегашните данни. Повече за Педро Санчес четете тук.

Някои анализатори говорят за възможна коалиция на PSOE и "Граждани" (които са по-близко до центъра от Народната партия и "Вокс"). Засега партията на Албер Ривера изключва такъв вариант или поне го е правила в хода на кампанията.

Резултатът на Санчес в сената е мнозинство от 121 места - в предишния му състав PSOE имаше едва 45, а Народната партия - 130 (сега тя получава 56). Партии на независимостта от Каталуня получават общо 13 места, Баската национална партия - 9. Сенатът с 208 представители обаче по-ограничени функции от горните камари на парламентите в САЩ или Италия - като парламентарен контрол, внасяне на поправки и вето (което обаче лесно може да бъде заобиколено) или определена роля в промени на конституцията.

Делът на избирателите, отишли до урните, бе близо 75% - повече от 2016 г., когато тя достигна 69 на сто.

В Каталуня тя бе изключително висока - 77% или с над 12 пункта над тази отпреди две години и половина. Особено висока бе в зони, където традиционно печелят партиите на независимостта.

Победителите са ERC с 15 места и Партията на каталунските социалисти (която за разлика от ERC не подкрепя независимостта) с 12 места, а лявата коалиция "Ен кому подем" би получила 7 места (при 12 на предишните избори).

Вотът, третият парламентарен за четири години, е за 350 депутати в долната камара (конгреса) и 208 в горната камара (сената).