Хладен прием от антиимигрантски настроена страна, враждебна и към религиозните си и други малцинства, с крайни националисти във властта и управление, заради което гражданите ѝ не виждат бъдеще в родината си и емигрират с милиони.

Това е образът, с който в сбит вид бе представена България от водещи световни агенции и медии непосредствено преди и в дните на посещението на папа Франциск. Поклонническата му визита по стъпките на двама негови предци практически не бе отбелязана от руските медии, макар че след като бе в Скопие и му предстои гостуване в Букурещ в края на месеца това е необичайна активност на Ватикана в район, който Москва смята за особено важен за интересите ѝ в Европа.

Що се отнася до обикновените българи, Божидар Андонов казва за англоезичната версия на "Дойче веле", че те харесват състраданието на Франциск към най-бедните членове на обществото. За мнозина от сънародниците му от най-бедната страна в ЕС той е пример "с ролята си на водач и служене на църквата, особено в сравнение с нашите митрополити", допълва православният теолог. Това е "бедна страна, макар да е в ЕС, а хората живеят бедно и скромно" и ще посрещнат папата с приповдигнат от великденските празници дух, допълва той. Но за разлика от обикновените хора, епископите, начело на православната ни църква, все още не са свикнали с идеята за междуцърковен диалог в контекста на една демокрация, цитира думите му германската медия.

Проблемът с позицията на Българската православна църква да не участва в съслужение с папата присъства във всички репортажи от София. "Ню Йорк таймс" посочва като олицетворение на това догматично логично, но демонстративно хладно отношение към диалога, кадрите с Франциск, който самотен се моли в центъра на катедралния храм "Св. Ал. Невски".

Американското издание цитира и острите нападки на пловдивския митрополит Николай от понеделник, когато той определи визитата като политическа и целяща "да обедини всички религии около папата, така че когато дойде Антихристът, папата да го посрещне с тях. (...) Как да се обединим всички. Невъзможно е да се обединят светлината и мракът."

Но за всички западни агенции и медии, следили посещението, по-важен момент са антиимигрантските настроения в България и фактът, че те са подстрекавани от партии в правителството.

Миналия четвъртък, броени дни преди да пристигне в София, папата критикува "национализма, който предизвиква конфликти, издига стени и увеличава расизма". "Начинът, по който един народ посреща мигрантите, разкрива и представата му за човешко достойнство", допълни Франциск.

В момента центровете за настаняване на мигранти в България са заети едва на 10%, а по цялата граница с Турция се издига ограда с бодлива тел, напомня "Франс прес".

Подобен акцент поставя и англоезичната версия на "Свободна Европа". "Папата ще се срещне с премиера Борисов, чието зясноцентристко проевропейско коалиционно правителство включва три националистически антиимигрантски партии. Кабинетът е призовавал за затваряне границите на ЕС за имигранти и запечата собствената си граница с Турция с бодлива тел, докато правозащитни организации и Европейската комисия обвиняват България в нарушаване на законите да предоставяне на убежище."

В същото време населението на страната бързо се топи, напомня "Асошиейтед прес". "Според ООН сегашното 7-милионно население на България ще се свие до 5.4 млн. души през 2050 г. и до 3.9 млн. души в края на века. Анализатори казват, че страната може да се нуждае от повече миграция, за да стабилизира икономиката и бъдещето си."

Това е страната с най-висока смъртност и с едни от най-ниските показатели за раждаемонст, продължава агенцията. "Това, в комбинация с десетките хиляди хора, напускащи всяка година страната за по-добре платена работа, създава сериозни проблеми за финансирането на пенсионната ѝ система. България е с най-ниската средна заплата - 575 евро, и най-малките средни пенсии - 190 евро."

Мартин Гак, анализатор на "Дойче веле" по религиозните въпроси, заяви за англоезичния телевизионен канал на германската медия, че папата се е поставил в центъра на политическия дебат в България с повдигането на въпроса за емигрирането на българи заради липсата на шанс в страната и отношението към имигрантите. "Това, разбира се, е европейска тема и отвъд границите на България, но в София има управляваща коалиция, вкарала в правителството екстремни крайнодесни партии със силни антиимигрантски позиции", допълни той.

Гак припомни, че правителството е призовало за издигане на стена по границата с Турция и обърна внимание, че е "особено интересно, че тези екстремни партии често са доста близки с религиозни групи и позиции". Казано накратко, призивът на папата е в известен смисъл обичайният му подход да работи за помирение, "но в същото време би могло и дори би трябвало да се разчете като пряка конфронтация с определен тип политика, установила се в значителна част от Европа".

Анализаторът на "Дойче веле" бе поредният, изтъкнал, че БПЦ е една от православните църкви с най-сложни отношения с Ватикана. Според Гак с посещението си Франциск е посочил за проблемно отношение на българите не само към малцинства, идващи отвън, но и към вътрешни религиозни малцинства като католиците. "Очевидно е, че като национална църква БПЦ има близки отношения с националистите и не се чувства комфортно" в ситуация да отслужи съвместно с папата.

Гак каза още, че е логично в най-бедната страна от ЕС папата да засегне въпроса за социалното неравенство и емигрирането, но не това е най-важният въпрос във визитата му. "Фундаментарният проблем е националистическият или иредентисткият популизъм в различните му форми в политическата система."Този популизъм не само противоречи на църквата като универсална институция, но и на възгледите на този папа, който демонстрира силна привързаност към интеграцията, универсализма и хуманността."