Иран заплаши скоро да поднови обогатяването на уран

Иран ще поднови обогатяването на уран, ако световните сили, страна по споразумението от 2015 г. за иранската ядрена програма, не спазят дадените в него обещания. Това заяви в реч иранският президент Хасан Роухани по повод първата годишнина от оттеглянето на САЩ от договора.
В словото му, предавано по националната телевизия, държавният глава посочи, че останалите - Русия, Китай, Великобритания, Франция и Германия - разполагат с 60 дни, за да приложат ангажиментите си да защититят иранския петролен и банков сектор от американските санкции.
Националната телевизия IRIB съобщи днес, че посланиците на страните по споразумението са били уведомени, че Техеран ще оттегли част от дадените в него обещания.
Роухани добави, че страната му ще реагира твърдо, ако случаят с ядрената ѝ програма бъде внесен отново за разглеждане в Съвета за сигурност на ООН. Това не означава, че Техеран не е готов на преговори.
Иран спира да продава обогатения си уран и тежка вода на други държави, каза още президентът.
Това става часове, след като американският външен министър Майк Помпео изненадващо отмени в последния момент планирано посещение в Берлин и се появи в Багдад. Малко преди това САЩ обявиха, че изпращат в района бойна група със самолетоносач, а американски официални лиза говорят за заплаха срещу силите на САЩ и техни съюзници в района от страна на Иран.
Сделката от 2015 г. предвижда международен контрол над ядрената програма и обекти на Иран, за която страната винаги е настоявала, че е с мирни цели, но имаше сериозни основания да се подозира, че тя скоро може да доведе до появата на иранско ядрено оръжие. В замяна Западът отмени тежките санкции, от които страдаше иранската икономика и население.
През 2018 г. обаче президентът Доналд Тръмп обяви едностранното оттегляне на САЩ и завръщането на два етапа на американските санкции срещу търговия с ирански петрол и банкови операции с Техеран. Икономиката отново бе ударена тежко, а инфлацията скочи 4 пъти.
Още в предизборната си кампания през 2016 г. Тръмп обещаваше да направи този ход, защото споразумението било най-лошата възможна сделка. При сключването му Израел заяви, че така само се замразява и отлага във времето появата на иранска бомба, а в същото време аятоласите получават стотици милиарди долари, с които финансират и подривна и терористична дейност в обширен район.
Иран има право да се оттегли от сделката, ако бъдат възстановени санкциите - частично или изцяло - и европейските сили се опитват да намерят вариант да останат в него. Сред резервните варианти е и прилагането на специална схема, която да позволи на европейските компании да търгуват с Иран без да използват подлежащите на американски санкции инструменти и мрежи.
В петък говорителят на Държавния департамент Морган Ортагус заяви, че САЩ прекратяват изключението от санкциите, благодарение на което Техеран може да притежава повече от 300 кг ниско обогатен уран, произведен в ядрения му обект в Натанц. Според Вашингтон това е дейност, потенциално свързана с разпрозстранението на ядрено оръжие. Когато обемът наближи квотата от 300 кг, Иран го изнасяше към Русия. Сега САЩ искат иранците изобщо да не обогатяват уран.
От събота Вашингтон забрани и всякаква помощ за Иран, засягаща разширяването на единствената ядрена централа в Бушер. Тя работи от 2011 г. с един изграден от руснаците реактор, а през 2014 г. бе подписан договор с Москва за добавянето на още 8 реактора.
САЩ подлагат на санкции и схемата, съгласно която Иран изнасяше в Оман създадена в Ирак тежка вода. Тя може да се използва в реактори за производство на плутоний, а според споразумението от 2015 г. Техеран може да притежава не повече от 300 тона.