Недоволството от функционирането на демокрацията е свързано с недоволство от икономиката и перспективите пред инвидида. Върху него обаче не влияят нито личните доходи, нито образованието, възрастта и полът. Това са част от изводите на допитване на изследователския център "Пю".

Гняв срещу политическите елити, икономическо недоволство и тревожност, причинена от бързите социални промени – тези фактори разпалват политически катаклизми по света в последните години. И вляво, и вдясно в спектъра изникват антисистемни лидери, партии и движения, които в някои случаи поставят под съмнение фундаментални норми и институции на либералната демокрация.

Идеите в основата на либералната демокрация все още са популярни по света, но отдадеността на демокрацията може в същото време да е слаба. За това има множество причини.

При изчисления на медианата, 51% от респондентите в 27 държави са недоволни от начина, по който демокрацията функционира в родината им; доволните са 45%. Оценките за това обаче варират много в различните страни: над 60% от шведите и холандците гледат позитивно на състоянието на демокрацията, докато големи мнозинства в Италия, Испания и Гърция са скептични.

Резултатите от допитването показват различни причини за недоволството: повечето хора са на мнение, че изборите всъщност нищо не променят, че политиците за корумпирани и нямат допир с ралността и че съдебната система не е справедлива.

Анализът показва, че недоволството от демокрацията е свързано с икономическа фрустрация, проблеми с индивидуалните права и възприемането, че политическите елити са подкупни и не ги е грижа за обикновените хора. Конкретно в Европа резултатите показват, че има връзка и с мнението относно ЕС, възприемането дали имигрантите приемат местните обичаи и с нагласата на човека към популистките партии.

Връзката между нея и оценката за това как се справя демокрацията е силна. В 24 от 27-те страни хората, които са на мнение, че икономиката е в лошо състояние, са по-склонни да бъдат недоволни и от политическата система. В останалите три толкова малко хора са били доволни от икономиката, че не е възможно резултатите да бъдат анализирани.

Същото важи и когато се вземат предвид мненията за икономическите възможности – в 26 страни хората, които смятат, че няма как човек да подобри стандарта си на живот, са по-склонни да не одобряват и функционирането на демокрацията.

Авторите отбелязват, че в тези случаи нито личните доходи, нито полът, възрастта и образованието играят голяма роля.

То е проведено между повече от 30 хил. души в 27 държави през 2018 г. Обхванатите страни са Холандия, Швеция, Германия, Унгария, Канада, Франция, Полша, Великобритания, Индия, САЩ, Италия, Нигерия, Русия, Австралия, Аржентина, Япония, Испания, Южна Корея, ЮАР, Мексико, Гърция, Индонезия, Кения, Бразилия, Филипините, Израел и Тунис.