Най-големият руски интернет портал "Яндекс" заяви днес, че желае да спазва законите, но не и като разреши на властите достъп до личните данни на своите ползватели, предадоха "Ройтерс" и "Асошиейтед прес", цитирани от БТА.

По-рано деловото издание РБК съобщи, че руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) е поискала от "Яндекс" криптографските ключове (кодове) към имейл (Яндекс.Почта) и хостинг услугите за файлове (Яндекс.Диск).

Това би дало на ФСБ, наследник на съветското КГБ, лесен достъп до електронната кореспонденция на ползвателите. Компанията "Яндекс" все още не е изпълнила искането на ФСБ, направено преди няколко месеца, тъй като това би дало достъп до паролите на ползвателите в цялата система на "Яндекс", отбелязва РБК.

Искането на ФСБ е направено въз основа на закон от 2016 г., (т.нар. закон на Ярова), който налага всички онлайн компании да държат личните данни на своите ползватели на сървъри в Русия и да бъдат готови да ги предоставят на властите при поискване, както и да изтриват резултатите от някои търсения в мрежата. Говорителят на президента Владимир Путин Дмитрий Песков каза, че случаят на "Яндекс" и други подобни не са "тема на Кремъл" и трябва да бъдат потърсени "ФСБ (и) правителството".

Частната компания "Яндекс" поддържа най-популярните в Русия интернет търсачка и електронна поща, която е в основата на руските опити да създадат алтернативи на американски технологии. Засега от компанията не са отрекли съобщението на РБК, като отбелязаха само, че е важно да се спазва балансът между националната сигурност и защитата на личните данни. Неин говорител заяви, че е възможно законът да се спазва, без да се нарушава правото на защита на личните данни на ползвателите.

През последните години Русия прие поредица от закони, разширяващи контрола на властите над интернет. Приложенията в случая на "Яндекс" дават на съответните органи, включително и на ФСБ, право да изискват от интернет компаниите лични данни на техните ползватели, както и да имат достъп до кореспонденцията им.

Той обаче е и законът, довел до блокирането в цяла Русия на платформата за чат и микроблогове "Телеграм". Създателят ѝ, руснакът Павел Дуров, обяви, че няма да предаде ключа за декриптиране на съобщенията, отчасти защото архитектурата на "Телеграм" обезсмисля подобна стъпка и никакъв ключ не би дал достъп до кореспонденция на крайни потребители. Събитията доведоха и до протести в подкрепа на свободния интернет. Независимо от решението за блокиране много руски политици ползват "Телеграм", за да отправят послания.

Законът на Ярова бе аргумент и за руския комуникационен регулатор Роскомнадзор, който поиска от електронното приложение за запознанства "Тиндър" да предаде данните за неговите ползватели. Базираната в САЩ компания, собственик на "Тиндър", обяви, че не е предавала никаква информация. Платформата обаче се появи в регистъра на Роскомнадзор.