"Ню Йорк таймс" спира карикатурите си след "антисемитска" рисунка на Тръмп и Нетаняху

"Ню Йорк таймс" спира карикатурите си след "антисемитска" рисунка на Тръмп и Нетаняху

"Ню Йорк таймс" спира карикатурите си след "антисемитска" рисунка на Тръмп и Нетаняху
Associated Press
Вестник "Ню Йорк таймс" ще спре да публикува политически карикатури в международното си издание след скандал с изображение, обявено за антисемитско.
Пиар отделът на вестника отбеляза, че решението се обмисля от повече от година и засяга само изданието, разпространяващо се извън САЩ.
В националната версия на "Ню Йорк таймс" изобщо няма карикатури.
Но решението бе обявено близо месец след публикацията на изображение, което показва израелския премиер Бенямин Нетаняху като куче водач на слепия президент Доналд Тръмп;
On the right, NYTimes cartoon showing @realDonaldTrump, as a Jew being led on a leash by a dog appearing to be @netanyahu wearing a Star of David as a collar. pic.twitter.com/M4uwGnMb7H
— Sacha Roytman Dratwa (@SachaDratwa) April 28, 2019
Нетаняху носи звездата на Давид на каишката си, а Тръмп – кипа.
"Ню Йорк таймс" наказа редактора, одобрил публикацията, и обяви, че повече няма да приема карикатури от външни автори, каквато е била тази.
Авторът ѝ – португалецът Антонио Морейра Антунес, каза пред Си Ен Ен: "Еврейското дясно не желае да бъде критикувано и заради това, когато някой ги критикува, казват: "Ние сме преследвани, страдали сме много, това е антисемитско."
Според критиците на изображението обаче то напомня за нацистката пропаганда, която изобразява евреите като контролиращи света, а пред редакцията на вестника имаше протести.
— Chappatte Cartoons (@PatChappatte) June 10, 2019
"Това са дълги години работа, погубени от една карикатура, която дори не беше моя. Боя се, че не става въпрос само за карикатури, а изобщо за журналистиката и мненията", писа в блога си един от редовите художници на изданието Патрик Шапат.
"Намираме се в свят, където моралистични тълпи се събират в социалните мрежи, надигат се като буря и се стоварват с поразителна тежест върху редакциите. Това изисква незабавни контрамерки от издателите и не оставя място за размишления или смислени дискусии. "Туитър" е място за фурор, не за дебати. Най-вбесените гласове определят разговора, а тях ги следва ядосаната тълпа."
Шапат сочи още, че карикатурите често са обект на такива нападки заради самата си природа – те са "мнение в сбит вид, визуален пряк път с несравнима възможност да докоснат ума. Това е силата и слабостта им. Те може би разкриват и нещо по-дълбоко. Повече от често истинската цел зад карикатурата е медията, която я публикува".