Владимир Перев, журналист: Най-голямата ни трагедия е недоверието към България и българите

Владимир Перев, журналист: Най-голямата ни трагедия е недоверието към България и българите

Владимир Перев.
Владимир Перев.
Спорът за принадлежността на Гоце Делчев насочи вниманието към работата на комисията за исторически и образователни въпроси, около която не се вдигаше много шум през последните месеци. Създадена като резултат от Договора за добросъседство, подписан през лятото на 2017 г., тя се препъна във въпроса и пред медиите дискусиите се водиха и между министри от двете държави.
"Дневник" потърси за мнение и журналиста Владимир Перев - българин от Северна Македония, който смята, че въпросът надхвърля конкретната личност и изисква твърдост от София.
Г-н Перев, преди 2 години бяхте скептичен за работата на комисията за исторически и образователни въпроси, не бяхте сигурен ще излезе ли нещо от нея. А залогът се оказа голям - истинска битка се поведе за Гоце Делчев и това нажежи страстите. Колко важна според вас е тази битка в разговорите?
- И днес, когато говорим, съм на същата теза за работата на комисията. Не вярвам, че може да свърши някаква работа. Позицията, в която е поставена, не може да даде резултат без силно влияние на политическите фактори в Северна Македония и България.
Значението на тази "битка" е от ключово значение за бъдещето не на Северна Македония, ами на българската държава, на българската нация и, най-важното, за историческото оцеляване на българите на Балканите. Ожесточеноста на борбата в македонските медии говори за пропадналите илюзии на македонските историци, но и на политиците от един минал период, че ще продадат собствените фалшификации като историческа истина.
Някога тези разговори, водени на ниво партийни делегации или на исторически форуми, бяха много по-кротки, много по-смирени и винаги с увереност от македонска страна, че ще мине като истина нейният "исторически прочит на историята". Но това бяха времена на Тито, Сталин, след това - на болшевишката върхушка в Москва, всички винаги под сянката на Георги Димитров и неговото "даряване" на Пиринския край на Йосип Броз Тито.
От архивните материали е видима пасивната позиция на българската страна, винаги предупреждавана от московската върхушка "да не се оказва натиск на Тито, да бъдат примирени с неговите позиции, защото той може да мине на страната на империалистите" и така да се загрози социалистическото движение.
Но Северна Македония чак сега осъзнава, че Тито и Сталин умряха, че "нацоналното им инженерство" не функционира като в тоталитарното време, че рухва идеята за македонска нация, сътворена от българската етническа тъкан.
Нима не може идеята за македонска нация да се изгради само на базата на пътя на македонците след Втората световна война? С тази позиция самата България, по-точно комисията ѝ, седна на масата. Но може макар и рядко да се чуе и в Северна Македония тезата, че вододелът е 1944 г.
- В Северна Македония никой, почти никой доброволно няма да приеме, че македонската нация съществува от 1944 г. Хиляда книги се написаха - не само по времето на Никола Груевски, когато наби на македонския народ "античния синдром". Винаги се говореше, че Северна Македония е независима и самостоятелна държава от времето на цар Самуил и такава трябва да бъде и винаги е била жертва на околните племена, грабили част от територията ѝ.
"Пасивната позиция" на българската страна в миналото днес не изглежда такава. На какво го отдавате - популизъм, защото е лесно да се заиграва човек с темата, нараснало външнополитическо самочувствие по отношение на Северна Македония или има и друго?
- Историята на народа ми, на частта на този народ, към който спадам - на македонските българи - ме е научила, че никога не трябва да се вярва на българските политици.
Българската политика винаги е била зависима от някого. Но в този момент се сътвориха нови исторически обстоятелства, нова историческа ситуация и ново разположение на силите в Европа и Балканите. В този миг българската политика доби самочувствие, че с визията за собственото си бъдеще за Северна Македония в Европейския съюз е разрешила собствени проблеми, а сега трябва да реши въпросите за своята идентичност. Затова се задвижиха и нещата в комисията.
Но съвсем отговорно твърдя - не искам никой да се чувства обиден в България - мисля, че това е заслуга на политиците и част от журналистите и чак след това на историците.
Защо точно Гоце Делчев е в центъра на тази битка? Той може да е централна фигура в македонската история, но нима Скопие очаква, че би спрял да е важен и в българската?
- Да, той е крайъгълният камък за определение на македонското националноосвободително движение срещу Османската империя и ако не е с македонска национална идентичност, пропада цялата борба на ВМРО като македонска организация. Истината излиза наяве, а българският характер на борбата остава незаличим.
Но не е само това. В Скопие в по-тесни журналистически кръгове вече кръжат информациите, че Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ - бел. ред.), професорите от историческия факултет и историците от Института по национална история вече са постигнали споразумение битката за Гоце да се спечели на всяка цена без оглед на жертвите, а след това македонската страна "елегантно" ще прояви "добра воля" и на българската страна ще им остави като "велики българи" - каквито и са - Тодор Александров, генерал (Александър - бел. ред.) Протогеров и Ванчо Михайлов.
Не е ли прекалена отстъпка за тях?
- Отстъпката не е прекалена, напротив - македонците мислят, че ще се отърват от тримата, които носят "българското петно" на македонското движение. Тези тримата са представяни като терористи, убийци и - най-страшното - слуги на българския дворец. И всичко това е в служба на сръбските интереси в Северна Македония.
Стотици македонци бяха убити без съд и присъда след 9 септември 1944 г., стотици бяха съдени в инсценирани съдебни процеси. Всичко това под менторството или с директното участие на УДБ-а от Белград, всичко това за да се запази сръбското имперско владение над Вардарска Македония. Повечето от тези хора се съдени или убити под обвинение, че са българи, михайловисти и подобни, че не са се придържали към налудничавия "Закон за македонската национална чест".
Ако Гоце (Делчев) стане македонец, а Александров, Протогеров и Михайлов останат българи, тогава всичките изтезавани, затваряни и убити по линия на българската кауза и михайловизма - без оглед дали наистина са били михайловисти, там е имало и обикновени български патриоти - остават исторически онеправдани.
Същевременно в международни рамки ще се легализират и официализират като правилни всички деяния на УДБ-а и сръбската окупационна армия в Северна Македония. Македонските българи отново ще бъдат обявени за предатели на македонския народ и държава, за неприятелски и подривен елемент на младата македонска държава и ще бъдат оправдани всички деяния към тях. Комунистическите котила в Северна Македония, България и Сърбия отново ще триумфират над невинната кръв на македонските патриоти.
Ако от македонска страна са възможни действия в служба на сръбските интереси, твърдите ли, че Белград се намесва в разговора между София и Скопие?
- Твърдя, да. Прави го чрез агентурата си в Скопие и в София. Мислим, че в София по-силна, защото е поддържана от българските русофили.
Има ли други признаци за тази намеса?
- Сегашният процес тече абсолютно в сянката на бивша Югославия и бившия социалистически режим. От македонска страна тече все едно Тито, Сталин и Димитров са още живи.
В Северна Македония единствената отстъпка, която се прави по телевизиите, е нещо като релативизиране на позициите - "може и така, може и иначе". Дискретно се предлага на българската страна да караме преговорите, пък "Гоце нека при нас е македонец, а при вас - българин". Не може така.
Има ли шанс Северна Македония да отстъпи за Гоце Делчев? Какво трябва да се случи, за да отстъпи?
- В момента от това, което виждам в медиите, вече е отстъпила. С това, че се отказаха да бъде празник, национален за общо честване, денят на предаването на костите - сарказъм и цинизъм срещу българската държава и народ, - и с това, че се говори за нещо общо около 2 август, се показва, че македонската страна отстъпва. За мен има и друг сигнал - че големите историци, МАНУ, професорите от университета, имената, които са били бардове, нямат участие в разговорите. Правят го личности, които нямат силно влияние в Северна Македония.
А допускате ли "външна намеса" от по-големи европейски сили - от Берлин или от Париж, в тази дискусия за Гоце Делчев, за която говори и проф. Иван Илчев в интервюто за "Дневник" - за възможността България да отстъпи под натиск от тях?
- Сериозно се замислих над опасенията на проф. Илчев. Това говори за уважението ми към изтъкнатия професор. Но проблемът не е в силата на македонската страна и възможностите ѝ да наложи диктат по "казуса Делчев" от големите сили. Проблемът е в слабостите на българската страна да се пребори за своето. Очевидна е зависимостта на някои части от българското общество от структури от бившия СССР - материална, но преди всичко идеологическа, поне за "македонския вапрос".
Ако България се съгласи с влияние на чуждестранни сили, това ще е доказателство, че българското общество е в сериозни размисли за бъдещето си в ЕС, по-точно казано, за своето бъдеще въобще.
Трябва да се посочи ясната позиция на българския външен министър Екатерина Захариева. Тя е единствената светла точка в българската политика от 1918 г. насам. Хулите и ругатните срещу личността ѝ, пускани в македонските социални мрежи, вдъхновени от квазипатриотични и просръбски (коварно прикрити, но и известни) персони, са най-доброто потвърждение на правилните ѝ позиции.
Северна Македония също се плаши от чужда намеса в процеса. Напоследък се говори, че тя не бива да допусне никакво посредничество, защото допуска, че влиянието на България е по-силно от македонското.
Коя част от позицията на Захариева се напада най-дръзко? Имате предвид искането не непременно да се променя историята, а да се говори истината?
- Най-дръзко се напада това, че македонският народ е бил продукт, заблуждаван от болшевишката политика и комунистическата, която се води в последните години, и че болшевишко мнение и идеология са се пласирали между македонците и те са били заблудени от тези идеи. Това е най-атакуваната, защото обобщава положението.
Какво смятате, че се е променило за тези почти две години от Договора за добросъседство в отношенията на двете страни?
- Аз лично смятам, че нищо не се е променило. Напротив, нещата изглеждат по-зле отпреди две години. Нещата много се промениха, позитивно, в първия миг. Но между македонските политици и историци властваше илюзията, че подписването на договора ще е само формално, а няма да се предприемат никакви действия. Че всичко ще остане същото, ама сме се договорили да бъдем приятели. Че всички ще могат да си позволят да си говорят, че българите са били татари, да ги върнем в Средна Азия и така нататък.
Това говори за неспособността и нежеланието на хората в Северна Македония да се приобщят към едно ново положение, към една нова Европа.
Илюзиите умират последни. Университетски професори, историци, но и политици говорят всеки ден в медиите, че не признават никакви споразумения нито с Гърция, нито с България. Не го казват обикновени хора, а хора на държавната прослойка. "Ние сме хора с титли и позиции в обществото", казват, "ще продължим да пишем и говорим, че сме античен народ, че Делчев е македонец, ако трябва, и античен. Ще пишем и ще възпитаваме младите поколения със силата, която сме получили с дипломите и позициите в обществото, пък накрая ще видим кой ще е победител."
Сред тези хора има ли и членове на изпълнителната власт, от кабинета на Заев?
- Хората от изпълнителната власт в Северна Македония много малко се движат и говорят между обикновените хора. Говорим за историци, филолози, доктори на науките, които съветват политиците, които им пишат статиите във вестниците и медиите, за тях говорим. Политиците мълчат и поддържат - никой не е говорил срещу Захариева и Бойко Борисов, не им приляга да го кажат.
Какъв резултат от преговорите в комисията би се възприел като победа от македонските българи?
- България се намира на кръстовище, чийто избор за посоката ще определи и бъдещето ѝ. Това най-вече се отнася за македонските българи, онеправдани и забравени от своята държава, за която толкова много са се борили и дали от себе си. Никой нищо не ни дължи, но България трябва да се пребори за себе си и със себе си. Това ще бъде и победа на българската общност в Северна Македония.
Това е позицията ни. Не искам да бъда погрешно разбран, но позицията на Каракачанов, че Македония съществува от 1944 г., е абсолютно единствената приемлива тук позиция.
Единствената приемлива за македонските българи?
- Да, ние ще се съгласим, че всички, които се наричат македонци, са такива, просто нека не пипат по гробовете на своите деди. Нека това остане за нас - ние да решаваме дали предците им са били българи, дали са "купени за пари", или са се "сражавали за каузи".
В какъв вид бихте искали да се отчете фактът, че сте македонски българи - може би с графа в преброяването?
- Насилието, което се провежда тук в последните сто години, създаде толкова голям страх, че повечето македонски българи не само заради себе си, но и заради семействата, жените, децата не искат да се декларират - говорим за преброяването. Иначе те се обявяват в частни разговори. Това (данните от преброяването догодина - бел. ред) няма да бъде реален показател. Единствено, смятам, развоят на демократичните отношения в Северна Македония и твърдата позиция на българското общество в защита на собствените ценности и идентичност ще помогне хората да се освободят малко.
За 75 години не помня някой български политик да се е заинтересувал какво става с българите в Македония - едната е Екатерина Захариева и преди нея - Красимир Каракачанов. Той по време на арестите на българите и издевателствата през 1995 г. около атентата срещу Киро Глигоров бе единственият човек, който вдигна телефон и попита - как сте, що правите, как са ви семействата, арестували ли са ви, разпитвали ли са ви - само те са казвали нещо за каузата. Това не значи, че за всичко съм съгласен с тях.
За всички подобни действия на българските политици трябва да се има едно наум, казахте вие в началото на разговора. Това отнася ли се и за тях?
Не бих имал подозрение към него, не и за българския характер на Северна Македония. За всички други политици и за по-голямата част от журналистите имам резервирано мнение. Такова мнение се е уталожило у всички в Северна Македония и ние живеем с това недоверие към вас. Мисля, че нашата най-голямата трагедия е нашето недоверие към вас.
Към хората в България?
- Към политиците, към хората в България. Пък и към журналистите, ако искате.