Арабският свят постепенно обръща гръб на религията, но и на отношенията си със Съединените щати.

Това се твърди в проучване на мненията на 25 хил. души в 10 страни и Палестинската автономия, цитирано от "Гардиън" и Би Би Си.

Арабската редакция на Би Би Си и изследователската мрежа Arab Barometer от университета в Принстън обясняват, че според проучването се наблюдава и спад в доверието към религиозни лидери за няколко години в повечето от 10-те държави.

Респондентите са в Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Египет, Судан, Сирия, Ливан, Ирак и Йемен. Единственото изключение е последната страна.

— Jahanzib Masjidi (@MasjidiJahanzib) June 25, 2019

Делът на определящите се като "нерелигиозни" е 13% в периода 2018-2019 г. (когато са задавани въпросите) при 8 на сто в периода 2013-2014 г.

Сред хората на възраст под 30 години този дял е още по-висок - 18 на сто, при 11% при предишната анкета.

Едва 12% от жителите им имат положителни въдгледи за президента на САЩ Доналд Тръмп, а 28 на сто имат такива за руския му колега Владимир Путин. Според проучването най-много симпатии печели турският държавен глава Реджеп Тайип Ердоган (51%), продължават авторите.

Поне 60 на сто от респондентите в 8 от 11 държави смятат, че насилието срещу САЩ е логичен отговор след намесата на САЩ в региона. В Ливан, сред палестинците и в Йемен делът на отговорилите по този начин е най-голям - и в трите случая надхвърля 75 на сто.

Повод за безпокойство е и политическата ситуация в голяма част от страните. Жителите на Алжир, Ирак, Йордания, Либия и Судан, както и палестинците, се опасяват, че ситуацията в страната им се превръща в диктатура. Над 6 от 10 алжирци и четирима от 10 суданци смятат, че последните избори не са били свободни и честни.

Освен това в Алжир, Египет, Йордания, Ливан, Мароко и Тунис, както и сред палестинците, над половината (18 до 29-годишна възраст) казват, че искат да емигрират. Това е увеличение с 10 пункта спрямо 2016 г. Над 40% от алжирците, суданците и тунизийците и 38% от иракчаните, мароканците и йеменците казват, че биха си тръгнали, без да имат официални документи.

В 91% от държавите мнозинствата казват, че на жените трябва да се позволи да са правителствени ръководители, но все пак е равен делът и на онези, смятащи, че мъжете са по-добри политичеки лидери. Най-приемлива е идеята за президент или премиер жена в Ливан, Мароко и Тунис, най-малко приемлива - в Алжир и Судан. Само в Алжир подобно твърдение се подкрепя от по-малко от 50% от респондентите.

Същевременно Мароко е единствената държава, където под половината население смята, че мъжът трябва да взема окончателните решения в семейството. В другите страни и мнозинствата от жените са отговорили, че тази роля се пада на съпруга.

Хомосексуалността се оказа по-деликатен въпрос - едва 5% от респондентите в Западния бряг са казали, че я приемат, при 6% в Ливан и 7% в Ирак, Йордания и Тунис. Най-толерантни се оказват алжирските респонденти - 26% казват, че нямат проблеми с хомосексуалността.

В седем страни (Алжир, Йордания, Ливан, Мароко, Судан и Тунис и сред палестинците) повече респонденти смятат убийствата за опазване на честта за по-приемливи от това човек да бъде гей. Дори в Алжир, макар 26% да приемат хомосексуалността, 27 на сто каазват, че такива убийства са приемливи. Единствено в Судан повече хора (17%) определят като по-приемлива хомосексуалността от убийствата за опазване на честта (14 на сто).