Светът върви към "климатичен апартейд", предупреди доклад на ООН
Помните ли как на 1 ноември 2012 г. ураганът "Санди" потопи в мрак милиони жители на Ню Йорк, но в центъра на Манхатън един единствен небостъргач продължаваше да свети? Това беше централата на инвестиционната банка "Голдман Сакс", защитена от приливната вълна с десетки хиляди от собствените ѝ торби с пясък и генератори. По същото време скъпо платени частни противопожарни екипи бяха изпратени да спасяват богатите имения в района.
Това според Филип Олстън, специален докладчик на ООН за крайната бедност, ни очаква, ако се заблуждаваме, че частният сектор ще защити обществото от крайностите в промените в климата. Такова прекалено разчитане вероятно ще доведе до "климатичен апартейд", в който богатите оцеляват благодарение на парите си в жегата, глада и конфликтите, предизвикани от една ескалираща криза в земния климат, докато останалата част от света страда и се оправя както може.
Само в Африка на юг от Сахара, Югозточна Азия и Латинска Америка около 140 милиона души ще бъдат прогонени от домовете си заради непоносими условия.
Климатичните промени е вероятно да подкопаят не само фундаментални права на живот, вода, храна и подслон и защита от болести за стотици милиони, но и върховенството на закона и демокрацията.
Такива мрачни предупреждения се съдържат в доклада на Олстън, койта бе направен днес в Женева публично достояние, а официално ще бъде представен в петък. Той критикувва като изначално неадекватни мерките на самата ООН, на държавите, неправителствените организации и бизнеса и дори част от собствената му досегашна работа. Според него те са "изцяло несъответни на мащаба и непосредственото надвисване на заплахата".
Докладът му до Съвета на ООН по правата на човека заключава, че "тези права може да не оцелеят в задаващата се криза".
Международните климатични договори са неефективни и дори Парижкото споразумение от 2015 г. оставя света да се движи към катастрофалното според повечето учени затопляне с 3 градуса по Целзий на планетата в края н авека, ако не се предприемат някакви нови мерки. "Държавите подминават всяко научно предупреждение и всеки нов предел, като това, което някога се смяташе за катастрофално затопляне, днес изглежда като най-оптимистичният възможен сценарий", пише в доклада.
Авторът му особено остро критикува националните правителства, които не правят нищо повече от това да изпращат представители на климатични конференции да произнасят речи, макар че учените бият тревога от 70-те години насам. "Три десетилетия конференции изглежда постигат твърде малко. От Торонто през Рио де Жанейро, Киото и Париж се говори едно и също, докато решаването на проблема непрекъснато се отлага."
"Съветът на ООН за правата на човека не може повече да си позволява да разчита на досегашни подходи и на организирането на комисии от експерти, да поръчва доклади, които не водят доникъде и да призовава другите да сторят повече, а самият той да върши твъред малко, докато приема всичкоказващи резолюции, в които има предимно най-общи заключения и някакви високи цели. Вместо това трябва да се възложи спешно описание на вариантите за избягване на катастрофа, от които все още може да се избира, и да се предложат конкретни мерки за действия и мониторинг на изпълнението им."
От 1980 г. насам само в САЩ са регистрирани 241 бедствия, причинени от екстремно време и климатични явления, струващи всяко по над 1 милиард долара. Общите щети надхвърлян 1.6 трилиона долара.
"Климатичните промени заплашват да деконстриурат последните 50 години напредък в развитието, глобалното здравеопазване и намаляването на бедността", казва Олстън. Той посочва, че развиващите се държави ще понесат около 75% от цената на климатична криза, макар че най-бедните в света са отговорни за по-малко от 10% от въглеродните емсии.
"Рискът от безредици, растящо неравенство и още по-голяма степен на лишения сред някои групи вероятно ще стимулира националистически, ксенофобски, расистки и други подобни реакции. Поддържането на балансиран подход към гражданските и политическите права ще бъде изключително сложно."
В доклада са критикувани президентите Доналд Тръмп заради "активното заглушаване" научните твърдения за климата и Жаир Болсонаро заради обещанието му да позволи добиви от открити мини в бразилските джунгли на Амазонка. Китай не успява да изпълни поети ангажименти, продължава да изнася въглищни централи и не намалява емисиите си от метан. Президентът на САЩ е обвинен също, че "постави бивши лобисти на постове, които иначе отговарят за надзора и регулациите, прие езика на индустрията и предвожда агресивно намаляване на екологичните регулации."
Все пак има и добри примери - цените на енергията от възобновяеми източници се понижават, използването на въглища вече не носи конкурентни предимства, емисиите намаляват в 49 държави, а 7000 града, 245 региона и 6000 компании са поели ангажименти да намалят ефекта от климатичните промени.
