"Не мога да мечтая" - безработните турци още страдат след валутната криза
Мурат Абъ намирал работа в строителството след преместването си в Истанбул от Източна Турция преди четири години, включително на новото летище на града, прогласявано от правителството като стълб на икономическата мощ на страната.
След внезапната икономическа криза обаче 26-годишният мъж е безработен от девет месеца и спи в офисите на профсъюза, в който членува, защото вече не може да си позволи наем. "Срам ме е, като загубеняк съм. Не мога да мечтая," каза Абъ, който разчита на социална кухня. Казва, че напуснал работата си на летището през октомври заради лошите условия на труд и опитал да намери друго, но не се получило. Много компании спряха да наемат хора на работа след миналогодишната валутна криза.
Безработицата в Турция се приближи до най-високите стойности в историята на страната. Икономиката навлезе в рецесия в края на миналата година, отчасти заради годините на големи строителни проекти, получавали евтино финансиране с чужди кредити, които станаха трудни за поддържане след срива на турската лира. Това включва новото летище в Истанбул, което според правителството е сред най-големите в света по капацитет.
Много икономисти очакват турската икономика, преминала през десетилетие на силен растеж, да се свие през 2019 г., като доведе до продължителна висока безработица, която би могла да намали производителността и дългосрочните перспективи за растеж на най-голямата икономика в Близкия изток.
Нарастващото разочарование сред гласоподавателите от начина, по който президентът Тайип Ердоган се справи с икономиката, доведе до последните болезнени неуспехи на изборите за веговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в най-големите градове на страната, включително и загубата на изборите за кмет в Истанбул в неделя.
Абъ е един от над 4.5 млн. безработни в Турция, където официалният процент на безработните достигна 14.7% през февруари, преди да спадне до 14.1% през март. Това поставя нивото на безработица в Турция близко до това на Испания, която има втория най-висок процент от Европейския съюз след Гърция. Във вторник Ердоган отбеляза, че данните за заетостта са започнали да се подобряват.
"Полагаме усилия да намерим баланса в икономиката, да премахнем нестабилността на валутните курсове и да увеличим работните места. Индикаторите от юни показват положително развитие," заяви президентът по време на реч в Анкара пред депутатите от ПСР.
През април правителството обяви поредица от структурни мерки, насочени към подпомагане на икономиката, както и конкретни стъпки за насърчаване на заетостта. Сред тях е въвеждането на стимули за компаниите да наемат допълнителен персонал и подкрепа за работодателите, които трябва да се справят с 26% увеличение на минималната работна заплата през тази година. Кабинетът изрази увереност, че икономиката ще се възстанови по-късно тази година, когато прогнозира, че безработицата ще спадне до около 12%.
Но много икономисти не са толкова оптимистично настроени. Макар Анкара да казва, че очаква икономически растеж от 3.5% следващата година, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира ръст от 1.6%.
Шейфетин Гюрсел, директор на изследователския център "Бетам" към университета "Бахчешехир" в Истанбул, изследва безработицата. Той казва, че очаква безработните да остават такива за продължителен период от време или до около 18 месеца. Това би било повече, отколкото през последния икономически спад през 2009 г., когато безработицата стигна рекордните 14.8% след глобалната финансова криза. "Тъй като предишните кризи останаха бързо зад гърба ни, продължителността на безработицата не беше твърде дълга. Но сега хората ще бъдат безработни за много дълго време", каза Гюрсел.
Към март статистиката показва, че близо 21% от безработните турси са търсили работа година или по-дълго.
Неплатени сметки
Строителният сектор на Турция - основен двигател на икономическия бум през по-голямата част от 16-годишното управление на Ердоган - е особено силно засегнат. Търсенето на жилища и броят на правителствените проекти се сви, докато разходите се покачиха за суровини като желязо, бетон и цимент.
Абъ, родом от източната провинция Ван, каза, че стойността на заплатите му започнала да се понижава пред очите му около средата на миналата година, когато страната започна да страда от валутна криза, която в определен момент от годината бе свила наполовина стойността на лирата спрямо долара. Абъ, член на левия съюз IYI-SEN, каза, че не е в състояние да изплати заем от 12 хил. лири ($2080), които е взел, за да подкрепи семейството си във Ван. Търси временна работа, но не се надява, че скоро ще намери дългосрочна. "Всяка сутрин се събуждам и се питам: Какво ще правя? Ще мога ли да си намеря работа днес?"
Въпреки че строителството е сред от най-големите спънки за заетостта от миналата година, далеч по-големият сектор на услугите представлява почти половината от общия брой безработни в страната. Селчук Армаган Аслан, на 36 години, продавал телефони и телевизори през по-голямата част от живота си, но загубил работата си преди пет месеца. Според Аслан, когато лирата достигнала рекордно ниско ниво от 7.24 спрямо долара през август, работодателят му се опитал да покрие разходите за внесени дигитални продукти и продажбите спаднали рязко.
"Ръстът на долара се почувства внезапно в сектора в рамките на една седмица. В следващите десет до 15 дни компаниите започнаха да предприемат стъпки - и първата бе да освобождават персонал, както винаги," каза той, преди да събере месечната сума, която получава като помощи за безработен - 1346 лири ($233.30). Аслан заяви пред "Ройтерс", че се опитва да изплати заемите, които е взел, за да покрие сватбата си преди година, когато е родена дъщеря му. Каза, че е достигнал точка, в която дори би помислил да продаде органите си, ако някой му предложи пари. "Не мога дори да погледна семейството си в лицето. Човек се чувства много, много непълноценен."
Стимули за наемане
Правителството се опита да облекчи болката. С лозунга "Това е Турция, тук има работа" то започна по-рано тази година да предлага стимули за фирми, които наемат допълнителен персонал. Целта е да създаде 2.5 млн. работни места през 2019 г. - над два пъти повече от работните места, създадени през 2017 г., когато икономиката нарасна със 7.4% годишно.
Стимулите на Анкара за компаниите включват компенсиране на заплатите, данъците и социалните осигуровки да всеки нов нает служител до май, а пакетът може да бъде удължен за още 15 месеца. Министерството на труда не отговори на въпрос колко души са били наети като част от кампанията. Освен това то е казвало, че агенцията по заетостта в Турция (İŞKUR) е намерила работа за 571 266 души през първите пет месеца на тази година.
Критиците обаче твърдят, че подобен план стимулира компании като износителите, които вече печелят от слабата валута и не правят много за по-многобройните компании, които се справят трудно и намаляват работните места.