Най-големият сирийски град извън Сирия? Истанбул, шегуват се някои турски журналисти. Не само медиите, но и политиците и жителите обаче все повече започнаха да разбират, че голяма част от няколкото милиона граждани на съседната страна, дошли като бежанци, вече не са само гости на Турция.

След местните избори в Истанбул нарастващото негодувание към сирийците, превърнало се в публична тайна, започва да става все по-видимо, пише Барчин Инанч за "Хюриет дейли нюз". Тя дава пример с нападения срещу магазини, за които се смята, че са собственост на сирийци, в резултат на слухове, че сириец е нападнал турско момиче.

Темата за присъствието на сирийците в Турция бе табу дълго време - не като в Европа, където популистки лидери я използваха за политически цели. Политиката на отворените врати, обявена от правителството в Анкара (също коз в ръцете на управляващите), доведе до това, че 3.6 млн. сирийци влязоха в страната и то без да си проправят път със сила, получавайки статут на временна закрила. Тъй като това бе резултат от правителствена политика, поддръжниците на кабинета си замълчаха, но и опозицията остана внимателна (с някои изключения).

Това се променя - в първите години посланието бе, че сирийците ще са гости в Турция. Сега "правителството променя стратегията си и ефектите от нея започнаха да се набиват в душата на обикновения гражданин". Например в първите години сирийски деца не се записваха в турски училища, сега това се случва. В Турция много родители се опасяват, че качеството на образованието, вече проблемно ще се влоши в претъпканите класни стаи, в които има и все повече невладеещи турски сирийци.

Сирийците често запълват работни места, които турците не искат, но са лесна мишена в ситуация на икономически трудности. Те получават и финансова подкрепа, по-голямата част от която идва от Европейския съюз в резултат на сделката от 2016 г., но заради реториката на Анкара, според която тази помощ не е получена, се създава впечатлението, че парите идват основно от турските данъкоплатци.

Според Инанч разгромът на местните избори в Истанбул и другаде може да е дал на повече жители, изпитващи подобно недоволство, смелост да го изразяват. Опозицията, позволявала си често антисирийска реторика (и миналата година основният ѝ кандидат на президентския вот Мухарем Индже искаше всички сирийци да си тръгнат от страната след края на войната), го направи и преди изборите.

Спечелилият вота в Истанбул Екрем Имамоглу вече е отбелязвал, че не иска сирийците да променят тъканта на града и е най-добре да се приберат в родината си. Той обаче добави, че ще работи с международни и национални институции, за да се справи с проблема. Имамоглу е предлагал и да работи повече за проблемите на сирийците, които живеят в градовете - вниманието винаги е било непропорционално насочено към малцинството в управлявани от турската държава лагери.

След повторната си победа той направи и коментар, сходен с цитирания от Инанч - не бива "цветът на Истанбул" да се променя безразсъдно, а проблемът с присъствието на бежанците е стигнал до "ниво, което застрашава доходите на хората", отчасти заради сирийците, които работят в сивата икономика.

Проблемът не е само в опозицията - управляващата на национално ниво Партия на справедливостта и развитието (ПСР) улови промяната, настъпваща в общественото мнение в последните години, и замени интеграционната реторика с обещания сирийците да бъдат върнати в страната.

В Сирия на семейство Асад няма кметски избори - нито при сегашния президент Башар ал Асад, нито при баща му Хафез, назначавали кметовете лично. В Турция обаче сирийци, получили гражданство или придобили разрешение за постоянно пребиваване, имаха възможност да участват както в местните избори на 31 март, така и в повторния вот в Истанбул. Според сайта "Ал Монитор" натурализираните граждани на Турция в града сред сирийците са едва около 2% от всички (75 хил. души); по времето, по което се появи статията (22 юни), такъв брой обаче можеше да е решаващ при малка разлика между двамата кандидати в Истанбул.

Самите сирийци обаче се превърнаха в тема на кампанията през март. Според интервюта с поддръжници на ПСР проблемите на икономиката, инфраструктурата и образованието, създавани от притока на сирийци в турските градове, са отклонили част от подкрепата за партията на президента Реджеп Тайип Ердоган именно към Имамоглу.

Самият Ердоган заяви след вота, че готвената "безопасна зона" между Турция и Сирия ще позволи връщането на поне милион души от страната. Някои подкрепящи управляващите журналисти отправят такива призиви доста по-рано от него - поне от няколко години изданията им виждат в сирийското присъствие в турските градове потенциал за проблеми.