Решението на иракското правителство от тази седмица да постави подкрепяните от Иран милиции под командването на въоръжените сили е политически хазартен ход, предприет от премиер, който се озова в епицентъра на опасното съперничество между Иран и САЩ, двата основни балансьора в Ирак.

Изправен пред американския натиск да обуздае милициите, с това решение премиерът Адел Абдел Махди иска да покаже твърдост преди планираната си визита във Вашингтон вероятно през следващите седмици. Малко е вероятно обаче той да е в състояние да обуздае мощните подкрепяни от Иран милиции и рискува, ако не успее в начинанието си, да започне да изглежда като слаб и неефективен лидер.

Освен че си изградиха реномето на ефикасна сила срещу групировката "Ислямска държава", съставените основно от шиити милиции, известни под общото наименование "Сили за народна мобилизация" (СНМ) , представляват и значима политическа сила, разполагаща със свои министри в правителството и с 48 мандата в 329-местния парламент. СНМ "е сред партиите, които постигнаха победата на Ирак срещу групировката "Ислямска държава",

в страната. Дойде време статутът им да бъде уреден по законов път (...) или иначе казано, да няма никакво оръжие извън контрола на държавата", каза Махди на редовната си пресконференция във вторник.

Това обаче е трудно за прокарване в страна, която е залята от оръжие и милиции, много от които действат извън контрола на държавата.

Командирите на по-големите милиции като "Асаиб Ахл ал Хак", "Бадр" и "Бригадите за мир" приветстваха решението, определяйки го като стъпка в правилната посока. Но командирът на една от милициите заяви, че групировката му си има тайни офиси, които няма да закрие, окачествявайки решението на Махди като "американска директива". Той заяви пред "Асошиейтед прес", пожелавайки да остане анонимен, че премиерът и американците "се самозаблуждават", ако си мислят, че могат да приложат на практика това решение.

СНМ се появиха след призив през лятото на 2014 г. на най-висшия шиитски духовник в Ирак, Великия аятолах Али Систани, за записване на доброволци, след като джихадистите от "Ислямска държава" прегазиха почти една трета от иракската територия, включително северния град Мосул, втория по големина в Ирак. Иракската армия и силите за сигурност рухнаха под силния натиск на джихадистите.

Десетки хиляди се отзоваха на призива на духовника, записвайки се в най-различни милиции, много от които съществуваха още години преди това и дори бяха воювали срещу американските сили в Ирак след инвазията през 2003 година. Действащи с разрешението на иракското правителство, но доминирани от шиитски групировки с тесни връзки с Иран, милициите

и защитата на шиитските светини в Ирак. Те излязоха от войната с образа на почти свещени сили, защитаващи шиитското население на Ирак, което представлява мнозинството от народа на тази страна.

Това допринесе за утвърждаването на милициите като важен политически и военизиран играч в Ирак след разгрома на ИД въпреки изявленията на САЩ, че те трябва да бъдат разформировани, след като "Ислямска държава" е изтласкана от страната. В почти всяка иракска провинция присъстват милиции, въоръжени с танкове и тежко оръжие, и в много от случаите те са пуснали дълбоки корени в управлението на тези територии и си съперничат с държавните институции. Предполага се, че общо наброяват над 140 хил. бойци.

Разширяващото се влияние на тези групировки, включително в някои стратегически райони с преобладаващо сунитско население, безпокои не само сунитското малцинство в Ирак, но и някои представители на армията и оглавяваното от шиитите правителство. Всички те се опасяват, че тези милиции ще започнат да доминират в Ирак по същия начин както Революционната гвардия го прави в Иран, а войнствената групировка "Хизбула" - в Ливан.

През март 2018 г. тогавашният премиер Хайдер Абади се опита да овладее подкрепяните от Иран милиции в Ирак, като ги превърне в официална част от въоръжените сили - въз основа на решение на парламента от ноември 2016 г. - но милициите до голяма степен си останаха независими. С указа на Махди, публикуван в понеделник вечерта, се отива обаче

на армията. В него им се нарежда да се откажат от имената си като милиции и да закрият своите местни щабове и икономически офиси. Дава им се срок да изпълнят разпореждането до края на месеца и се уточнява, че тези, които не желаят да направят това, могат да се преобразуват в невъоръжени политически партии. Всяка въоръжена фракция, работеща "открито или прикрито" срещу новите правила, ще бъде смятана за незаконна.

Не беше уточнено обаче как ще бъде приложено нареждането на практика, а самият Махди също не каза нищо за това на пресконференцията си във вторник.

Моментът на публикуване на указа беше показателен, на фона на постоянно нарастващото напрежение между САЩ и Иран и поредицата нападения срещу американски интереси в страната, които се добавиха към общите сътресения в региона и породиха опасения, че Ирак може да се превърне в бойно поле. Атаките, включително ракетен обстрел срещу посолството на САЩ и американски военни бази, поставиха иракското ръководство в неудобно положение и това значително го затрудни в деликатното му балансиране между двата си съюзника.

Макар и да е очевидно, че с решението си за милициите Махди се опитва да удовлетвори САЩ, е очевидно също, че то е координирано с Иран, изхождайки от факта, че тези групировки нито ще бъдат разформировани, нито ще бъдат напълно интегрирани във въоръжените сили.

Критици определиха указа като беззъбо решение, което няма да се претвори в реалност на терена. "Тези фракции няма да откликнат, особено (защото) са идеологически свързани с Иран и получават заповеди пряко от Техеран", каза иракският политически анализатор Уатек Хашими.

Сафер Ани, сунитски депутат, заяви, че се надява указът да не се окаже само "лист хартия", допълвайки, че по-добре би било СНМ да се слеят със силите за сигурност и милициите да бъдат напълно премахнати. Според указа на премиера СНМ докладва на военен командир, който докладва директно на премиера, тоест те няма да бъдат напълно интегрирани нито в министерството на отбраната, нито в това на вътрешните работи.

Макарън заяви, че Махди печели време, тъй като е под натиск както от Вашингтон, така и от Техеран.

Официалното поставяне на СНМ под командването на иракската армия може да е начин за възпиране на атака от САЩ или други. Американски представители са заявявали, че САЩ ще отвърнат на всяко нападение срещу американски интереси в Ирак. "Някои във Вашингтон и арабския свят приемат със задоволство иракския указ, но фактически той няма да бъде изпълнен без иранско съгласие", каза Макарън. "В действителност той запазва и легитимира иранското влияние в дългосрочен план", добави той. /БТА