Лабиринт от бодлива тел и заграждения минава през главния град на Кашмир

Винаги съм се запитвал с искрена и неподправена почуда защо ли тези мили и добри мюслимски хорица, където им стъпи миролюбивият мюслимски крак започват едни претенции, закани, гневни протести и кланета? Някой има ли отговор?

• 4 4
• Докладване

А защо не ги избият още сега??

• 5 1
• Докладване

До коментар [#1] от "venci4":


До коментар [#2] от "Веселин Дечев":

Нарича се религиозна нетърпимост, по родина от радикализация поради буквалния прочит на Корана, където е писано, че ако мюсюлманина загине, убивайки неверници ще отиде направо в рая.

• 4 5
• Докладване

До коментар [#2] от "Веселин Дечев":

По избиването Вие сте специалисти, комунетата!

• 4 5
• Докладване

Пак едностранчив прочит на събитията. Първо - не повече от половината население на Шринагар са мюсюлмани и от тях неголяма част са тези, които се бунтуват и предизвикват безредици. Останалото население на града са хиндуисти и будисти и в техните квартали е много по-спокойно и приятно. Когато за първи път бях там, на третата минута след излизането от летището, попаднахме в насред престрелка и докато разберем, че армията стреля с патрони със сълзотворен газ, беше наистина кошмарно. За лош късмет, се оказа че е Рамазан и по цели нощи не можехме да заспим, дори и в хотела-лодка насред езерото Дал. В последствие разбрахме, че голяма част от хората са си мирни и разбрани. На връщане спахме в хотел в будистки район и обстановката беше направо чудесна.
Но армията там контролира нещата. По всички пътища има охрана, често обезвреждат бомби и терористични банди. По пътищата през Хималаите има начесто контролно-пропусквателни пунктове, които освен че са досадни с бюрократичните си процедури, но и създават усещането за по-голяма сигурност.

• 0 2
• Докладване

Пак едностранчив прочит на събитията. Първо - не повече от половината население на Шринагар са мюсюлмани и от тях неголяма част са тези, които се бунтуват и предизвикват безредици. Останалото население на града са хиндуисти и будисти и в техните квартали е много по-спокойно и приятно. Когато за първи път бях там, на третата минута след излизането от летището, попаднахме в насред престрелка и докато разберем, че армията стреля с патрони със сълзотворен газ, беше наистина кошмарно. За лош късмет, се оказа че е Рамазан и по цели нощи не можехме да заспим, дори и в хотела-лодка насред езерото Дал. В последствие разбрахме, че голяма част от хората са си мирни и разбрани. На връщане спахме в хотел в будистки район и обстановката беше направо чудесна.
Но армията там контролира нещата. По всички пътища има охрана, често обезвреждат бомби и терористични банди. По пътищата през Хималаите има начесто контролно-пропусквателни пунктове, които освен че са досадни с бюрократичните си процедури, но и създават усещането за по-голяма сигурност.

• 0 1
• Докладване