Две жълти бурки са изложени в телевизионна редакция в Кабул - светла версия на сините, призрачни облекла, които някои жени в афганистанската столица все още носят. За младите жени в "Зан Ти Ви" те са реликви - напомняне за миналото, когато талибаните бяха на власт и което малко от тях могат да си спомнят.

Тяхното поколение е най-уязвимото и вероятно най-непокорното в момент, когато Съединените щати и талибаните се приближават към сделка за спиране на най-дългата война на Америка.

Разтревожени да не загубят своите придобивки от последните почти две десетилетия, те искат да имат глас в преговорите на високо ниво, които трябва да определят бъдещето на тяхната страна.

Тя описва бурките като символ на предизвикателствата, с които са се сблъсквали жените през годините, и буквално потръпна, когато беше попитана дали би носила такава. Никога, в никакъв случай. "Не я харесвам", каза тя, превключвайки на английски, за да изрази по-ясно чувствата си.

и няма или има незначителни спомени за живота преди 2001 г. Тогава при предвождано от САЩ нахлуване бяха прогонени талибаните, които бяха подслонили "Ал Кайда" и нейния лидер Осама бин Ладен преди нападенията на 11 септември и наложиха строга форма на ислямското право, държаща жените извън общественото полезрение.

Сега това младо поколение гледа как американският пратеник Залмай Халилзад преговаря за изтегляне на войските в замяна на гаранции от талибаните за противодействие на терористичните групировки. Преговорите са съсредоточени върху сигурността, а почти нищо друго не е гарантирано. Малцина знаят какво мислят талибаните или какво ще направят, когато международните сили си тръгнат и вниманието на света се премести.

Бунтовническата групировка се възстановява от своето поражение и сега контролира близо половината Афганистан. Нейната позиция е по-силна от всякога и тя отхвърля преговори с афганистанското правителство, въпреки че се предвижда евентуалната сделка между САЩ и талибаните да бъде последвана от междуафганистански преговори по въпросите на политиката и сигурността. Талибаните могат да се включат в управлението.

Колкото до правата на жените в тази все още доста консервативна страна, САЩ казват, че това ще бъде оставено да бъде решено от афганистанците.

За 23-годишната Каришма Наз, която води музикално предаване по "Зан Ти Ви", "Женска телевизия" на езика дари, несигурността е тревожна. Тя се съмнява, че талибаните са променили убежденията си, и си представя два варианта, ако се върнат "мрачните дни": ще остане у дома насила или ще напусне страната - възможност, която множество млади афганистанки нямат.

попита Наз, която се безпокои да не загуби кариерата пред камерата, за която е мечтала като дете. Но след като наближи времето до нейното предаване на живо, тя нагласи розовата си забрадка, оправи се и се усмихна.

Нейното поколение видя как афганистанки стават улични музиканти, директори на компании, жена - член на Върховния съд, и как за пръв път жена печели телевизионното шоу за таланти "Афганистанска звезда". Млади афганистанки създадоха изцяло женски оркестър и участваха в олимпийски игри. Една жена откри първото студио за йога в страната, друга ръководи държавната компания за филмови продукции, а трета изнесе уличен концерт в Кабул със своята рок група по-рано тази година.

Те имат равни права съгласно конституцията, приета след 2001 г., но реалността често изостава. Жените все още трябва да се сблъскват с консервативни роднини, членове на общността и осъдително настроени непознати хора. Законопроект, криминализиращ насилието срещу жени, все още не е приет.

Почти нищо не се е променило в районите, контролирани от талибаните, които казват, че момичетата може да се образоват и дори да работят в политиката или съдебната система, но не като президент или върховен съдия. "Това изследване не можа да открие нито едно средно училище за момичета, действащо в район, където талибаните имат силно влияние или контрол", заяви в доклад миналата година Институтът за чуждестранно развитие, интервюирал над 160 талибански бойци, длъжностни лица и обикновени граждани в седем от 34-те провинции на страната.

27-годишната депутатка Марям Сама каза, че все още има доста какво да се направи дори в районите под контрола на правителството. Около половината от всички момичета в Афганистан не ходят на училище, повече от половината са омъжени преди 19-годишна възраст, а домашното насилие е широко разпространено въпреки милиардите долари хуманитарна помощ от 2001 г.

каза Сама, имайки предвид името, с което талибаните наричат своето самозвано правителство. "Ако нещо се случи в Афганистан, ако нещо се обърка, цялата отговорност пада отново върху Съединените щати и хората на тази маса (за преговори)."

Една от малкото жени, разговаряли с талибанските лидери при техните срещи с представители на афганистанското общество тази година в Москва и Катар, е бившата депутатка Фавзия Куфи, превъзмогнала неприятните си спомени от управлението на талибаните, за да присъства в интерес на мира.

Талибанските представители й казали, че съжаляват за много неща, които са се случили, и заявили, че жените били принудени да си стоят у дома заради несигурността по онова време. Тя не повярвала на това. Талибаните продължават да не подкрепят правата на жените съгласно международните принципи, каза тя. Талибаните заявиха в декларация на преговорите в Москва, че групировката е обвързана с правата на жените според рамката на исляма и "някогашната афганистанска традиция". Те също така разкритикуваха неморалността и неблагоприличието "под формата на права на жените".

След това се извини, че трябва да отиде на среща, свързана със случай, напомнящ колко крехки може да бъдат придобивките на афганистанките. Млада бивша телевизионна водеща била застреляна на път за работа в Кабул по-рано тази година. Нейните родители обвинили съпруга й и казали на Куфи, че са нападани от хора, ядосани, че той - мъжът - е бил обвинен. Би ли могла тя да помогне? /БТА