Схватката на САЩ и Китай променя света
"Дълга търговска война - слаб Китай." От тези пет думи може да се сглоби посланието, което американският президент Доналд Тръмп отправя към избирателите и света, откакто за пръв път наложи наказателни мита.
В света, в който е роден и израснал и в който баща му е натрупал богатството си, държавният глава би бил напълно прав.
Но този свят отдавна е в миналото. Днес губят почти всички и плахите отстъпки и на двете страни показват, че те разбират това.
"Дневник" обобщава какво се случи дотук в търговската война, за кого тя е проблем и за кого не е.
В този списък разделената в мнението за Тръмп Европа не е сред първите.
Какво е търговска война
На теория облагането на вносни стоки с мита би трябвало да оскъпи тези продукти за крайния потребител и той да е по-склонен да предпочете произведени в държавата му.
Това би трябвало да носи ползи на местната икономика и да създава проблеми за внасящата, макар на практика невинаги да е вярно. В момента двете най-големи икономики - САЩ и Китай - се облагат взаимно с мита, а ползите за икономиките им (и за световната) не се очаква да са добри.
След почти година и половина взаимно наложените мита са върху стоки за стотици милиарди. Тръмп постоянно атакува Китай за разрасналия се десетки пъти за 30 години търговски дефицит. За САЩ и вносът, и износът към Китай са едва по няколко десетки милиарда през 80-те години. През 2018 г. вносът е над 550 млрд. долара, износът - около 130 млрд. Китай изнася с 419 млрд. повече, отколкото внася.
От средата на октомври митата за стоки за 250 млрд. долара ще се увеличат от 25% на 30%. За друти стоки на стойност общо 300 млрд. долара са в сила мита за 15% - от септември са в сила 15-процентни за част от тях, други ще са в сила от 15 декември.
На практика ще бъде засегнат целият китайски износ за САЩ, ако всички планирани мита влязат в сила от октомври до декември - от технологични стоки до месо и музикални инструменти.
Пекин отговори с 10-процентни мита върху стоки за 60 млрд. долара, 5-процентни на същата стойност и други 25-процентни върху американски внос на същата стойност 60 млрд. Последният списък за пръв път включи и петрол от САЩ (5-процентна допълнителна тарифа). За декември се готвеха нови 25-процентови мита върху американски коли, но е възможно те да не бъдат въведени.
Кой започна първи
Тръмп. Обвинявайки Китай в кражба на интелектуална собственост и работни места и нелоялни търговски практики, той обеща действия срещу Пекин още в предизборната си кампания. В първите месеци на мандата си, през пролетта на 2017 г., той договори с китайския си колега Си Цзинпин да разработи план за търговски преговори, но започналите антидъмпингови разследвания срещу Китай и други държави (довели до повишени мита за целия внос на няколко стоки, като алуминий и стомана) провалиха това.
След това размяната на мита започна през март 2018 г, като сумите все повече нарастваха. Китай отговаряше след почти всяка американска мярка.
Опити за примирие имаше и през декември, на срещата на върха на Г-20 в Буенос Айрес, когато двамата президенти се договориха за тримесечна "пауза", за да дадат време за преговори. През пролетта "изстрелите" обаче продължиха. През юни, на следващата среща на Г-20 в Осака, бе договорено ново примирие, но Тръмп бързо отправи обвинения съм Си, че не изпълнява обещанията си.
През юли нов кръг преговори в Шанхай бяха обявени за неуспешни и след завръщането на министъра на финансите и търговския представител на САЩ от Китай Тръмп нападна Пекин и обяви нови мита, които трябваше да бъдат наложени този месец.
За Вашингтон Пекин нарушава обещанията си да купува повече дадени американски продукти (като 20 млн. тона соя, от които са купени 10) и да промени законите си, за да осъществи икономически реформи. За Пекин американските мита са "варварски и заслужават ответна реакция. Освен те да бъдат премахнати, Китай иска да бъде намален мащабът на покупките, които САЩ очакват от Китай, за да бъде намален търговският дисбаланс, и да бъде разхлабена примката около технологичния гигант "Хуауей".
Междувременно Тръмп обвърза решаването на търговския спор с "хуманното" отношение към протестиращите в Хонконг. От китайска страна бяха прекрачени други бариери - след като Пекин неочаквано остави курса на юана да се срине, получи от Вашингтон обозначение като "валутен манипулатор".
Опасни заплахи
Преди разпада на преговорите имаше напредък - за пръв път стана дума за задължителните "технологични трансфери" от чужди компании към китайските им партньори. В киберпрестъпленията, земеделието и други въпроса също има напредък според американски представители, цитирани от "Ройтерс".
Ръка за ръка с пробивите обаче вървят и заплахи от нови мерки. Тръмп иска американските компании да изнесат производството си от Китай и макар те да не го правят, част от китайската им инфраструктура вече се мести към други страни.
Китай готви собствен списък с чужди компании, които вредят на китайските. Друга възможност е Пекин да ограничи доставките на редки земни метали до САЩ. По-голямата част от тях се произвеждат в Китай и са крайно необходим компонент на редица високотехнологични потребителски стоки.
Взаимни остъпки дадоха надежда за смекчаване на позициите, но експертите не са единодушни дали действително ще се стигне до него.
Какво носят митата на САЩ
Тръмп настоява, че всички щети от митата са за Китай. Американските търговци и производители, както и немалка част от света, не са съгласни.
Силно засегнат е бизнесът, който може да избере да не прехвърля тежестта на митата към крайните потребители. Фермерите, които загубиха част от пазара за продукцията си, са особено силно засегнати и не скриват това.
Тръмп обещава, че с парите, събрани от митата (според негови оценки - 100 млрд. долара) САЩ ще купят земеделски продукти и ще ги изпратят на "бедни и гладуващи държави" за "хуманитарни помощи."
Проучване на Федералния резерв показва, че американската икономика може да загуби 200 млрд. долара до 2020 г., а глобалните щети може да достигнат 1% от годишния БВП (850 млрд. долара) само за тримесечието до края на годината.
Според "Мудис аналитикс" търговската война може до момента (докладът е от септември) е струвала 300 хил. работни места и, ако сегашните тенденции се запазят, те ще са общо 900 хил. Сами по себе си мерките ан Вашингтон и Пекин не са достатъчни за американска или глобална рецесия, но в комбинация с други фактори - и с ескалация на войната - могат да доведат до това.
При това целта за "балансиране" на двустранната търговия не е постигната - някои експерти отбелязват, че в китайския износ на САЩ има леко повишение, а вносът на американски продукти е намалял с 33 млрд. долара от юли 2018 (когато бяха наложени първите мита) до края на тази година.
Все още не е постигната и другата цел - технологично надмощие в битката за изграждане на мобилните мрежи от пето поколение (5G). САЩ на практика забраниха на американски компании да работят с "Хуауей", а китайският гитант бива изтласкван от американския пазар, но Европа, Русия и други продължават да правят бизнес с него и той работи или кандидатства за изграждане на 5G инфраструктура в редица държави.
Другите губещи
Китай. Властите в Пекин признават натиска върху икономиката, оказван от търговската война. След като повечето икономически индикатори показаха забавяне, проучване на "Блумбърг" посочи миналия месец, че растежът на Китай ще се забави в резултат от мерките до под 6% от БВП на годишна основа - за пръв път от 1990 г. Ефектът само от въведените само през септември тарифи биха изтрили половин процент от БВП (спрямо предходната година).
Европа. В опит да овладеят щетите китайските власти намаляват тарифите за Европа и Япония. Забавянето на китайския внос и спадът в търсенето обаче са проблем и за Европа, и азиатския съсед.
Евросъюзът е особено засегнат сред "третите страни" според доклад на Атлантическия съвет, публикуван миналия месец. Износът от ЕС е на стойност 40% от икономиката му и този дял се увеличава (при САЩ делът е около 12% от БВП). Ако най-големите търговски партньори на съюза търгуват все по-малко, стимулите, които обяви Европейската централна банка, може и да не помогнат.
Най-големият проблем е за Германия, която изнася продукция на стойност колкото американската. САЩ са и най-големият износен пазар на страната, а износът за Китай сее увеличил 10 пъти за 20 години.
От износа зависи всяко четвърто работно място на най-голямата европейска икономика, припомня Атлантическият съвет. Докладът изтъква още една причина за тревога: "странични" маневри на Тръмп като тарифи за европейската автоиндустрия също биха се отразили зле на икономиките и от двете страни на океана.
Япония. Китай може да пренасочи част от вноса си към Япония, но азиатската страна изнася по-малко за континенталния си съсед заради икономическото му забавяне. На някои японски компании се наложи да преместят производство, за да избегнат ефекта на митата, избирайки съседи като Тайланд, отбелязва обществената телевизия NHK.
Кой печели
Търговската война не е проблем за всички.
Виетнам често е посочван като печеливша страна. Някои компании се преместиха (или изнесоха част от производството си) там за заобикаляне на митата. "Виетнам спечели търговската война", отбеляза
"Блумбърг", макар освен инвестициите да се увеличи и износът за САЩ. Икономиката ѝ ще отбележи растеж от 7% тази година, а износът за САЩ се очаква да е 26% от БВП, но това създава сериозен търговски дефицит за Вашингтон (40 млрд. долара за миналата година. Ханой може да се окаже на прицел, както бе Китай).
Мексико постепенно се превръща в глобален производствен център. Близостта със САЩ, свързаността на икономиките и постепенното уеднаквяване на бизнес културите (не на последно място фактът, че 36 млн. американци са от мексикански произход) подпомагат процеса - страната запълва част от празнините. Търговските споразумения с 50 страни и ниските разходи на труд също помагат. Си Ен Би Си цитира инвестиционната банка "Номура", според която само между април 2018 и август 2019 г. са отворили врати 6 нови завода - от електрониката до автоиндустрията.
В добри позиции са и други като Индонезия, Малайзия и Тайланд.
Светът не е същият
Краткосрочните икономически последици като забавяне (и допусканата от някои рецесия) или завръщане към протекционизма вървят ръка за ръка и с други.
Глобалният бизнес свят сега се пренастройва за отделянето на САЩ и Китай след години икономическа взаимна зависимост, отбеляза тази седмица сп. "Нешънъл интерест". "Това ще повлияе практически на всяка страна, където глобалният бизнес е активен," пише изданието.
Промяна в снабдителните вериги и очакванията за печалба ще предопределят начина, по който компаниите назначават и управляват разходите си. Така търговските войни ще допринесат за свят с по-голям риск, по-голяма несигурност и по-слаб икономически растеж.
Списанието отбелязва, че възходът на Китай вероятно е най-значимият процес от край на Втората световна война и това предизвиква западната система на търговия, финансови пазари и геополитика. Отвъд реториката на Г-7 (индустриализираните страни) и Г-20 (водещите икономики) светът вече Г-2 - САЩ и Китай - и всички останали трябва да избират страна.
Така по-големият въпрос зад търговската война се оказа: може ли Тръмп да овладее този възход, без да обърне с главата надолу световната икономика?