Президентът на Турция яде ванилов и шоколадов сладолед с президента на Русия, докато двамата си говорят за Сирия, а там при въздушни удари умират десетки всеки ден. Такива коментари се появиха за снимката, обиколила социалните мрежи, от посещението на държавния глава Реджеп Тайип Ердоган в Москва в края на август.

Ердоган има най-много за губене на днешната среща с колегите в Русия и Иран, Владимир Путин и Хасан Рохани. От съдбата на Идлиб, за която тримата ще си говорят в Анкара, зависи сигурността на Турция, но потенциално и една от най-големите хуманитарни катастрофи, бежанците от която може да се придвижат на север, към турската граница.

За турския президент, който иска да изпрати милион сирийци във все още спорна "обезопасена зона" в Северна Сирия, заплахите да бъдат пуснати бежанци в Европа може да се окажат не средство за шантаж, а необходимост.

Защо е важен разговорът за Идлиб и какво може да постигне?

Лидерите на Турция, Иран и Русия се срещат от есента на 2017 г. в опит да преговарят сами (без посредничеството на ООН и преговорите в Женева и без роля за САЩ). Това бе и причината да се свика "народен конгрес" за Сирия в Сочи в началото на миналата година, който на теория трябваше да подпомогне усилията за мир на ООН и да ускори работата по нова конституция.

Преди няколко дни руският външен министър Сергей Лавров заяви, че "войната в Сирия наистина приключи". За руския в. "Труд" той каза, че страната се връща към мирния живот и само територии като Идлиб и източния бряг на Ефрат остават извън контрола на сирийския режим. Думите на Лавров показаха, че според него международната общност вече трябва да мисли по-скоро за конституционната комисия на ООН в името на "диалога между правителството и опозицията", който "за пръв път" да се води пряко. (Опит за такива преговори можеше да има миналата година в Женева.)

Това е руската позиция - подобна на сирийската, според която единствено места като Идлиб, гнезда на съпротива, делят режима на Башар ал Асад от победа във продължаващата осем години и половина война.

Не всички я споделят. В Идлиб, последната голяма сирийска провинция, която не е под контрола на Асад, има над 3 млн. души. Много от тях са разселени от други части на Сирия, отвоювани от режима и сражаващите се на негова страна милиции, ирански и руски сили. Кампанията срещу провинцията, доминирана от радикалните ислямисти "Хайят Тахрир аш Шам" (чийто гръбнак е бившият клон на "Ал Кайда" в Сирия и срещу която САЩ също подхванаха кампания наскоро) и с някои успехи на умерени опозиционни групировки, се очакваше да достигне кулминацията си през 2017 г.

Recent developments highlighted in the new #Syria SITREP #map: Iranian attempts to entrench its networks along the Syria-Iraq border, reported deployments of Russian military contractors in Idlib, and an ISIS-claimed attack in southern Syria: https://t.co/47BfLgdMn7. pic.twitter.com/eXKwdncdRX

— ISW (@TheStudyofWar) September 13, 2019

Това не се случи, след като Русия, Турция и Иран (трите държави, повели Процеса от Астана и нарекли се "гаранти" на мира в Сирия), договориха създаване на "деескалационна зона" в Идлиб с 12 турски наблюдателни пункта. Тя не се спазваше и се наложи Русия и Турция да опаковат част от нея с ново име - "демилитаризирана". В новата буферна зона Турция и Русия имат спорове дали силите, сражаващи се срещу Асад, трябва всички да се считат за терористични организации (за Анкара, подкрепяща някои от тях, отговорът е "не", за Русия - "да"). Нападение срещу турски конвой, превозващ помощи за опозиционери в района това лято, не доведе до ескалация на напрежението, въпреки че сирийски сили са обградили част от наблюдателните пунктове, но подтикна президента да заяви отново: "Идлиб е подложен на изтребление."

Кампанията на Асад за отвоюване на Идлиб обаче продължи през април, с по-голяма руска и по-малка иранска помощ. Различни оценки говорят за стотици или над хиляда цивилни жертви в провинция Идлиб оттогава насетне, с известни успехи за режима. Сирийски медии твърдят, че отворен от тях "хуманитарен коридор" за изтегляне на цивилни от Идлиб не се използва, защото е блокиран от джихадисти, но тази информация не се потвърждава.

В световни и близкоизточни медии се появяват информации, че много от намиращите се в Идлиб се насочват или може да се насочат към турската граница. За радио "Гласът на Америка" проф. Месут Джашън от университета "Йедитепе" в Истанбул обяснява, че близо половин милион души може да се намират в райони на не повече от 10 км от турската граница. В този дух е и оценката на ООН - вътрешно разселени в Идлиб от април насам са около 500 хил. души, а много от тях са се придвижили към границата.

Така проблем, който вече няколко години притеснява всички наблюдаващи конфликта, почука на вратата на Ердоган в момент, когато той се опитва да се справи с масови антисирийски настроения в Турция (приютила над 3.6 млн. сирийци). Основна нужда за Анкара е да върне част от тях - едни в бъдещата "обезопасена зона" под фактически неин контрол в район от общата граница западно от река Ефрат. Други - по северозападната граница на Сирия, тази с турската провинция Хатай.

Докато в първия случай е важна и подкрепата на САЩ, които имат присъствие в региона (като подкрепящи водената от кюрди коалиция срещу "Ислямска държава"), за подобно действие в Идлиб ще трябва зелена светлина от Техеран и Москва. То е нужно и за зоната край Ефрат и на теория Путин приветства такова решение - наскоро заяви, че подобна мярка би помогнала за целта сирийците да се върнат в родината си.

За "Синхуа" обаче генералът от запаса Халдун Солмазтюрк, който през последните години се занимава с геополитически анализи, твърди, че Рохани и Путин поне ще благословят "обезопасената зона" и така ще помогнат на Ердоган да не изглежда като губещ.

Остават въпросителните и за турските действия в "обезопасената зона" в северозападната част от страната под турски контрол. През нея турската армия навлезе по-рано този месец в Сирия за съвместни патрули със САЩ в зоната. Вашингтон и Анкара обаче не са постигнали съгласие колко дълбоко да навлезе зоната в сирийска територия (не повече от 15 км - според САЩ и 30-40 км - според Турция). Освен това Турция заклеймява присъствието в близост до нея на кюрдски бойци, които тя смята за сирийско разклонение на ПКК, но са съюзници на САЩ в коалицията срещу "Ислямска държава". "Изглежда, съюзникът ни търси обезопасена зона за терористи", каза наскоро Ердоган.

Когато обаче Турция се обърна към Европа със заплаха, че може пак да "отвори портите" си за бежанци, тя не просто припомни за нуждата от още средства за справяне с потока към границата си; тя поиска и подкрепа за зоната. Само няколко дни по-късно Ердоган заяви: "Ако няма обезопасена зона, не може да се справим."

За "Джерузалем пост" Сет Францман пише, че Иран, Турция и Русия имат "една обща цел" в Сирия: "Изгонете американците. Не споделят много други неща." Той смята, че трите страни всъщност нямат еднакъв интерес към конкретни региони на Сирия. Докато Русия подкрепя Сирия на север в офанзивата в Идлиб и Турция има интерес да работи с нея, за да предотврати ескалация, за Иран влиянието в южната част на страната е по-важно. В този смисъл срещата няма да постигне твърде много.

За Русия пък е важно да си осигури достъп до пътни възли, които свързват Алепо с Латакия и Хама, до края на годината, за да подпомогнат търговията от и до Дамаск, пише изданието The Arab Weekly. Други смятат, че Путин би предпочел да види в действие модел на Алепо - силите на Асад настъпват и изкореняват опозиционните групи. В случая обаче т.нар. евакуации на цивилни, извършвани от режима при предишни настъпления, няма как да се повторят другаде - досега всички бяха "евакуирани" от Идлиб в други провинции.

На теория Турция е на различни позиции в сирийската война с Русия и Иран, на практика Путин и Ердоган понякога съгласуват действията си. Критиката към тях обаче често е именно, че работят основно за поддържане на статуквото в Сирия. Междувременно Максим Сучков описва така статуквото, за което те може да работят днес: "Продължаващият напредък на сирийската армия в района, може би с по-малко смъртоносни атаки срещу собствените военни постове на Турция."

Въщност от действията на Русия, Иран и Турция, независимо дали работят в унисон или в конфликт, винаги има един губещ - жителите на Сирия.

Вторият може да стане Европа, която остана разделена от последиците от конфликта, въпреки че прие сравнително малък (на фона на съседните на Сирия държавни) брой бежанци от страната.

Причината е, че онези сирийци, които вече са в Турция, гледат отново към Европа, откакто започна кампанията срещу нерегистрираните в Истанбул. Турски и международни служители на организации, занимаващи се с бежански въпроси, съобщиха, че се е увеличил броят бежанци и мигранти, опитали да достигнат Гърция по море. В зависимост как се развият срещата в Анкара, битката за Идлиб и ситуацията на сирийците в Турция, Европа, която така и не стана важен актьор в сирийския конфликт и често отсъства от опитите за решение, отново да прояви интерес.