В края на този месец Великобритания трябва да напусне Европейския съюз - със сделка или не. Парламентът задължи премиера Борис Джонсън във втория случай да поиска поредно удължаване на срока до 31 януари, но той и министрите му продължават да настояват, че Брекзит ще има на всяка цена в нощта на Хелоуин, и вероятно търсят начини да заобиколят нареждането на депутатите.

Какво може да се случи в следващите четири седмици?

В полунощ централноевропейско време на 31 октомври всичко приключва, освен ако дотогава Джонсън не договори нова сделка с останалите 27 в ЕС и тя бъде обсъдена и одобрена от парламента в Лондон. Засега премиерът продължава да говори (но официално е сторено твърде малко) за нови идеи. Той не е посещавал Брюксел, откакто наследи Тереза Мей, и не планира да го направи преди 17 октомври, когато е последното преди Брекзит двудневно заседание на Европейския съвет.

Съгласно т.нар. Закон "Бен", ако до края на този съвет на 18 октомври Джонсън не постигне приемлив компромис, той е длъжен да поиска удължаване на срока поне до 31 януари 2020 г.

Възможно е пред заплахата от сериозен хаос при Брекзит без сделка да се постигне някакъв компромис от двете страни. Но шансовете не изглеждат особено големи. У дома Джонсън ще се нуждае за прокарването на ново споразумение в парламента от гласовете на депутати, които изгони от партията и парламентарната група, плюс няколко техни колеги от средите на опозиционните лейбъристи. Но емоциите в Камарата на общините са толкова нажежени, че не се вижда повод за оптимизъм.

Джонсън непрекъснато заявява, че ще приложи приетия закон, но също така, че няма да търси удължаване на срока за Брекзит. Това противоречие кара мнозина да подозират, че той търси начин да се измъкне от задължението.

Един от вариантите - на теория, но почти невероятно да се реализира на практика - е прибягване до витиевата процедура, известна като "заповед на съвета". Това е указ на правителството, който не включва ангажимент от кралицата, и с него може да се суспендира законът "Бен" до дата след 31 октомври. Но също така тази мярка, изглежда, нарушава принципа за суверенни правомощия на парламента.

Други посочват закон от 2004 г., съгласно който правителството може в ситуация на национална криза да обяви извънредно положение и за ограничено време да използва специални правомощия. В медиите се повдигат въпроси възможно ли е Джонсън да използва този закон, за да пренебрегне закона "Бен" или да предизвика предсрочни избори, за което ще разпусне парламента. Но премиерът трудно ще обоснове, че Брекзит е създал някаква катастрофална ситуация, изискваща обявяване на извънредно положение.

Доминик Грийв, един от изгонените 21 консерватори, заяви в понеделник, че ако Джонсън не постигне сделка до 19 октомври и не изпълни закона "Бен", Елизабет II трябва да го отстрани от поста. "Той ще бъде принуден от съдебно решение - ако трябва и от най-висшия съд на страната - да напише и изпрати писмото до Брюксел с искане за отлагане. Ако въпреки това не го направи, кралицата може да го уволни", обясни той пред Sky News.

Още един от обсъжданите варианти е дали Джонсън би могъл да изпълни закона "Бен" и да напише на останалите 27 страни от ЕС, че иска удължаване на срока (законът дори е посочил изрично какво точно трябва да е написано в това писмо), но също така да добави второ писмо. В него да се обяснява, че правителството всъщност не иска нов срок. Юристи обясняват, че това е възможно, но би нарушило целта на закона и би имало сериозни правни проблеми за Джонсън.

Премиерът може да подаде оставка, за да не поиска удължаване на срока. Така ще се превърне в своеобразен Брекзит мъченик за предстоящи избори. Но така не само рискува да влезе в затвора, но и ще отвори вратата на "Даунинг стрийт" 10 за лидера на опозицията Джеръми Корбин. Перспективата лидерът на лейбъристите да стане премиер не допада на мнозина от парламентарната опозиция и докато преговарят за евентуално правителство на националното единство, името му е една от основните пречки за споразумение по този въпрос.

Джонсън, който вече не контролира мнозинството в парламента, би могло да бъде отстранен и с вот на недоверие, но депутатите искат преди да направят този ход, да са напълно уверени, че на 31 октомври няма да има Брекзит без сделка.

Дори Джонсън да постигне своето, ново правителство с друг премиер все още може да поправи щетите, като в първите дни на ноември бързо се договори с ЕС за удължаване или дори да оттегли уведомлението по член 50 от Договора за ЕС, с което страната поиска да напусне съюза. Така поне смята проф. Мадс Анденас, бивш директор на Британския институт за международно право. Според него едва ли някоя от преговарящите за Брекзит в Лондон или Брюксел би оспорвал такова действия пред Съда на Европейския съюз.

Ситуацията се усложнява от процедури и "вратички", които може да бъдат използвани в следващите седмици. Законът "Бен" например е такъв, че ако сделка за Брекзит бъде одобрена от парламента на или преди 19 октомври, Джонсън вече не е задължен да поиска удължаване на срока за развод с ЕС.

Освен това до 31 октомври би трябвало парламентът в Лондон да одобри споразумението за оттегляне на страната от ЕС. Ако това решение, както и други, необходими за нормално напускане, бъдат блокирани след 19 октомври, Великобритания така или иначе попада в ситуация на Брекзит без споразумение.

Решението на ЕС да удължи още веднъж срока за Брекзит може - поне според някои депутати - да бъде саботирано отвътре, включително със заплаха, че и да има отлагане, докато то трае правителството ще налага вето на ключови решения в ЕС. Според тях Великобритания като (все още) член на ЕС би могла да гласува против собственото си искане. На теория Джонсън може да помоли някоя друга страна от останалите 27 - например евроскептичната Унгария - да не одобри удължаването на срока.

Дори Джонсън да приложи закона "Бен" и да поиска отлагане на Брекзит, друг закон - European Union Withdrawal Act, определя, че напускането на ЕС трябва да стане на 31 октомври. В момента не е ясно кой от двата закона има върховенство. Правителството казва, че ще приложи "закона", без да уточнява кой от двата, и в крайна сметка да обяви, че просто изпълнява втория.

Противници на Брекзит подадоха в съд в Шотландия искане, което да задължи премиера да удължи срока за Брекзит, и казусът може бързо да стигне до Върховния съд в Лондон в средата на октомври. Според инициаторите при успех отлагането на Брекзит може да бъде поискано от съда (от името на премиера), а не от правителството.